Татко

— Да, абсолютно необходимо. Не можем нищо да кажем със сигурност, докато не огледаме пикочния мехур.

Татко е много нервен, целият трепери. Излизаме навън да чакаме Сам: това е името на черния младеж. Татко иска да знае какво ще му правят.

— Нищо особено, татко. Имат намерение да пъхнат тънка малка тръбичка през отвора на пениса ти. Ще я използват, за да огледат нещата отвътре.

— Искаш да кажеш в отвора, през който пикая?

— Да. Накрая е прикрепено нещо като малка лампичка и те могат да погледнат в пикочния ти мехур, за да видят какво има там.

— Но това сигурно боли, Джони!

— Да, боли. Но трябва да се направи.

Сам се появява и ни казва да дойдем утре в осем часа. Татко не трябва да яде нищо след шест часа тази вечер.

Завеждам го право вкъщи. Не може да ходи при майка в това състояние, а се страхувам да го оставя сам. Тревогата и напрежението му нарастват с всяка минута.

Вкъщи той пита по два-три пъти на час кога ще ходим на преглед. Препрочита простите инструкции, които му дава Сам. Страшно много му се иска да направи всичко според изискванията и в същото време не е на себе си от страх.

Самият аз рухвам от напрежение. Твърде дълго съм далеч от собствения си дом и изпитвам болезнена нужда от ежедневната подкрепа на Врон.

Обаждам се на Марта и говоря с нея, но това не ми помага. Едва не я моля да посети майка в болницата, но навреме се сдържам: това би било равностойно на истинска катастрофа.

Веднага след като разбира, че не трябва да яде, татко започва да изпитва непоносим глад. И аз съм гладен, но не желая да ям пред него. Изглеждаме като двойка гладни вълци, които обикалят къщата и през всеки десет минути надничат в хладилника.

* * *

Вдигам го от леглото рано и без никаква закуска, разбира се, се втурваме към болницата. Сам ни чака. Отвежда татко със себе си, за да го подготви. Влизам в кабинета на доктор Сантана. Обяснявам му за страха на татко от рак. Моля го да има предвид това, когато обяснява нещата, ако има нещо много сериозно. Сантана разчита рентгенови снимки, но ме уверява, че знае какво да прави при такива случаи. Връщам се в чакалнята. Сам и татко минават край мен на път за манипулационната. Питам Сам, дали не трябва да бъда с баща ми по време на изследването, но той ми се усмихва мило и казва, че не е необходимо. Татко е по-спокоен. Независимо от предразсъдъците си той се оставя в ръцете на Сам. Трябва да му се признае, че има авторитетно излъчване.

Доктор Сантана излиза, след като Сам вече е отвел татко. Питам го каква според него би могла да бъде причината за всичко това. Той прекарва пръсти през косата си.

— Господин Тремънт, причините могат да бъдат различни, но аз предполагам наличие на малки израстъци в пикочния му мехур. Проблемът е дали са злокачествени или не.

— Ще можете ли да прецените със сигурност веднага след цистоскопията?

— Едва ли, но ще знам дали трябва или не да бъдат премахнати.

Повтарям предишната си молба.

— Моля ви, доктор Сантана, каквото и да правите, направете го, колкото е възможно по-леко. Това е ужасно преживяване за него. Той е много свит човек; само фактът, че някой докосва пениса му, е страхотен шок за него.

— Не се безпокойте, господин Тремънт; ние сме много внимателни, особено с по-възрастните пациенти.

Влиза в манипулационната при татко. Оставам сгърчен от напрежение в чакалнята. Чувам татко през вратата. Опитва се да се държи, но до мен достигат стенания. Цистоскопията не е лесна работа. След петнайсет минути Сам и Сантана излизат. Сам ми посочва с ръка, че мога да вляза в манипулационната.

Лицето на татко е бяло-зелено. В очите му има следи от сълзи. Седи отстрани на количката.

— О, Джони, много ме болеше.

— Знам, татко, и на мен ми правиха това веднъж.

— В армията?

— Не, след това. Правиха ми го в Германия, когато живеехме там. Струваше ми се, че тези германци искаха да си го върнат чрез мен.

— Джон, надявам се, че няма да ми го правят отново; няма да мога да издържа още веднъж.

Дърпа нагоре гащетата си и внимателно поставя в тях пениса си. Той е обвит в марля със следи от кръв по нея. Подавам му дрехите една по една, докато се облича.

Доктор Сантана се връща в манипулационната, точно когато му закопчавам ризата. В ръката си държи картон.

— Господин Тремънт, ще трябва да погледнем това.

Татко се втренчва в Сантана, сетне — в мен. Гласът му трепери.

— Джони, какво иска да каже той с „погледне“? Нали току-що погледна.

Татко се обръща към лекаря.

— Искам да кажа, че се налага да ви запиша за хирургията, господин Тремънт.

Стоя зад татко и правя знаци с ръце като луд. Докторът не ми обръща внимание. Татко се оглежда за помощ и аз се опитвам да се усмихна. Исусе, не е лесно да се усмихваш, когато си изплашен до смърт! Сантана продължава:

— Да, има някакви израстъци, които трябва да махнем. Ще влезем през канала на пениса, както направихме днес. Няма да ви режем в обикновения смисъл на думата. Не се безпокойте, господин Тремънт, тази манипулация не е нещо особено.