Татко

— Трябва да направиш нещо, Джаки. Той се промъкна в леглото ми и отново започна да говори за местене в Кейп Мей. Знаеш, че това е просто безсмислено. Той живее в миналото, Джаки. Говори за брат си Ед и Айра Тейлър, и Джийн Майкълс, и Кен Барлитълс. Нито един от тези хора не иска повече да ни види, Джаки. Твърде стари сме. Прекалено късно е да се връщаме там, особено с моето сърце. Не мога да се откажа от Перпечуъл и доктор Коу; той е единственият лекар, на когото мога да разчитам. Ти знаеш това.

Господи, каква каша! Предполагам, че не е могъл да се контролира. Толкова е изпълнен със своя „свят“, че не може да се противопостави на изкушението да го сподели с мама. Това е любов, но тази любов наранява. Не знам какво да кажа.

— Джаки, трябва да му намериш психиатър. Има такъв в Перпечуъл. Може би той ще може да говори с него. Мисля, че е съвсем смахнат. Честна дума, Джаки, убедена съм в това. Той е толкова… особен.

— Вече съм се обадил на специалист, майко. Имам среща с него утре сутринта. Татко ме помоли да направя това. Каза, че не иска да отива при психиатрите в Перпечуъл, и аз уреждам да отиде при лекар — специалист по умствените проблеми на възрастните хора.

Не е лесно да се измами старият измамник, но този път успях. Престава да плаче и се вторачва в мен. Отпраща ми един от нейните погледи, тип „човек никога не знае кога престават чудесата“. Това е един от нейните много редки, „специални“ погледи.

— Ето какво си правил по време на шоуто на Мери Тейлър Мур.

Кимам.

— Но това ще струва цяло състояние, Джаки. Какво не е в ред с лекарите от Перпечуъл?

— Татко иска това, мамо. По-голямата част от разноските му ще бъдат покрити от „Медикеър“, вие ще платите само двайсет процента. Татко заслужава най-доброто възможно лечение!

Няма отговор на това мое вдъхновение. Състоянието й в момента най-лесно може да се опише като платноходка, попаднала в безветрие; продължава да седи на леглото ми, но вече с отпуснати платна.

— А сега се върни в леглото си, мамо, всичко ще се оправи. От нас се иска само търпение; всичко ще се оправи.

Излиза от стаята, без да каже нищо повече. Лежа в тъмнината и не мога да заспя.

Глава 19

Слизаме долу в девет и половина и си плащаме сметката в гаража. Вземаме разписка заради типа във Филаделфия. Колата е готова; онези нещастници са работили цяла нощ.

Татко е по-спокоен; среднощният разговор трябва да му е помогнал.

Потегляме. Наслаждаваме се на красивата природа на Пенсилвания. Татко ми разказва, че някога е мечтаел да учи в Пен Стейт — университет, близо до пътя, по който се движим.

Решили сме до вечерта да стигнем във Филаделфия. Ще преспим при приятели на родителите ми. Казват се Хил. Къщата им е в богаташки квартал.

Късно следобед сме там, т.е. във Филаделфия; но докато намерим къщата на Хил, става седем часа. На всичкото отгоре у тях няма никой. Смрачава се, а няма къде да отидем. Тези хора знаеха, че ще пристигнем. Толкова ли сме закъснели! А утре ще трябва да предадем тази хала на собственика й.

Татко отново отваря писмото на Хил. В него има упътвания какво да правим, ако не са вкъщи. Скрили са ключ от вътрешната страна на вратата към верандата им.

Обикаляме къщата. Откриваме вратата, но е затворена отвътре с една от онези старомодни ключалки с кукичка. Надничаме, но не можем да разберем дали има оставен ключ.

Това е луксозна къща в гаднярската богаташка част на града. Всички къщи наоколо принадлежат на хора с годишен доход над сто и петдесет хиляди долара. Очаквам всеки миг да мине полицейска кола и срещу нас да се втурнат юнаци с пистолети и сълзотворен газ.

Наоколо прелитат светулки — не съм ги виждал в Лос Анджелис и Париж. Всеки път, когато някоя от тях блесне, си мисля, че е от полицейски фенер. Татко ме поглежда.

— Били, ще трябва да намерим начин да влезем. Те ни очакват, по навик са заключили вратата.

Никога не знам какво може да ми сервира татко; сега ще се вмъкваме като крадци. Открива, че един от прозорците на мазето е със счупено стъкло. Местим го нагоре-надолу, докато маджунът му падне. Отстраняваме двете парчета и се промушваме в мазето. Стигаме до вратата. Ключът наистина е на мястото. Татко слиза обратно в мазето и закрепва парчетата стъкло на място, както си бяха. Много благородно! Не иска Хил да разберат, че са се издънили и са ни заключили отвън. Никога няма да проумея това поколение.

На масата в столовата има бележка. Осведомяват ни, че в хладилника има бира и сандвичи. Семейство Хил знае, че татко си пада по тези италиански сандвичи със сирене, месо с подправки, домати, маруля и още кой знае какво. Поне не са нашите вечни пици. Бележката ни съобщава още, че са на гости при приятели и ще се върнат късно.