Свещена любов

Дилърът замръзна на място, явно осъзнал, че всички разполагаха с аксесоари за олово. След кратка преценка на риска вдигна ръце пред себе си.

– Като се замисля, май е по‑добре да си тръгвам.

– Правилен избор – изръмжа лесърът.

Наркоманът не сметна идеята за толкова добра.

– Не, не… Трябва ми…

– По‑късно. – Дилърът закопча якето си като продавач, затварящ магазина си.

Случи се толкова бързо, че никой не можа да го спре. Най‑неочаквано наркоманът извади макетно ножче и с непохватно, повече залагащо на късмет, отколкото на умения движение, преряза гърлото на дилъра. Докато кръвта оплискваше всичко, купувачът претършува магазина, прерови джобовете на якето и напъха в оръфаните си джинси целофанените пакетчета. След като набегът приключи, той се изниза като плъх – прегърбен, подтичващ, прекалено доволен от късмета си, че да обръща внимание на истинските убийци, намиращи се на пътя му.

Без съмнение лесърът го остави да си тръгне, за да се разчисти територията и да започне истинският бой.

Фюри не го спря, защото имаше чувството, че гледа в огледало.

Неприкритата радост върху лицето на наркомана беше смразяваща.

Очевидно се беше качил на бързия влак за големия купон и фактът, че беше безплатно, представляваше само малка част от вълнението. Големият му възторг идеше от неочаквано изобилния запас.

Фюри познаваше този сладостен като оргазъм порив. Изпитваше го всеки път, когато се заключеше в спалнята си с голяма торба, пълна с червен дим и нов пакет цигарени хартийки.

Той… завиждаше. Толкова силно…

Дългата стоманена верига го удари странично и се обви около врата му, метална змия с ужасна сила. Лесърът я дръпна към себе си и брънките й прекъснаха всичко – дишане, кръвообращение, глас.

Центърът на тежестта на Фюри се прехвърли от бедрата му към раменете и той се понесе напред, като вдигна ръце, за да не допусне лицето му да се размаже в паважа. Когато се приземи на колене и длани, пред погледа му се озова физиономията на дилъра, от когото се носеше бълбукане като от кафе машина.

Дилърът протегна ръка, а окървавените му устни се размърдаха леко.

– Помогни ми… Помогни ми…

Лесърът заби ботуша си в главата на Фюри, като че риташе футболна топка, и ударът накара света да се завърти наоколо, а Фюри почувства тялото си като пумпал. Озова се право пред дилъра, като спря търкалянето си в тялото на умиращия.

Фюри примигна и изпъшка. Светлините на града заличаваха звездите в небето, но не и тези пред погледа му.

Чу до себе си задавено пъхтене и за кратко насочи замъгления си поглед натам. Дилърът беше на път да се срещне с Мрачния жетвар. От втората уста, появила се на гърлото му, се откъсваха последни издихания. Миришеше на кокаин, примесен с хероин, като че самият той употребяваше, а не беше само снабдител.

Това е моят свят , помисли си Фюри. Свят на пакетчета и пачки пари. Прекарваше повече време в тревога за следващата доставка, отколкото дори за мисията на Братството.

Магьосника се яви в главата му, извисил се като Атлас сред полето от кости. Много си прав, това е твоят свят, твоята сфера на действие. А аз съм твоят крал.

Лесърът дръпна веригата, с което взе думата на Магьосника и направи звездите пред погледа на Фюри още по‑ярки.

Ако не се върнеше незабавно в играта, задушаването щеше да стане негов най‑добър и единствен приятел.

Вдигна ръце към брънките и ги хвана в двата си огромни юмрука, изправи се до седнало положение, така че гърдите му се опряха в коленете и омота стоманеното въже около протезата си. Като напрегна крака си, той притисна частта от веригата, намираща се под тока на ботуша му, и успя да я разхлаби малко, за да може да диша.

Убиецът се наклони назад, все едно караше водни ски, и протезата поддаде на напрежението. Ъгълът на изкуствения му крак се промени. С бързо движение Фюри освободи крака си от веригата, придърпа висящия й край и напрегна с все сила врата и раменете си.

Убиецът полетя към тухлената стена на химическото чистене, а ускорението и тежестта му повдигнаха Фюри от земята.

За части от секундата веригата се разхлаби.

Това беше достатъчно за Фюри да се извърти, да махне проклетото нещо от врата си и да успее да се докопа до кинжала си.

Лесърът беше зашеметен от срещата си със стената, Фюри се възползва от това и го прониза с оръжието си. Стоманеното острие проникна дълбоко в меката, празна вътрешност на лесъра и оттам бликна лъскава черна течност.

Убиецът погледна надолу, объркан, като че някой беше променил правилата на играта и той не беше уведомен. Вдигна белите си ръце в опит да спре изтичането на сладникавата зла кръв, но нямаше как да се пребори с този потоп.

Фюри обърса уста с опакото на ръкава си и усети гъдела на трепетно очакване.

Лесърът хвърли поглед към лицето му и обърканото изражение изчезна. Върху безцветната му физиономия се настани страх.

– Ти си онзи – прошепна убиецът и коленете му поддадоха. – Мъчителят.

Нетърпението на Фюри отиде на заден план.

– Какво?

– Чувал съм… за теб. Първо накълцваш… после убиваш.