Другият пациент, Рупърт Конъли, беше починал вследствие на масивен инсулт. И той като предишните двама — непосредствено след като се е подложил на общ медицински преглед, който не открива нищо обезпокоително. В допълнение към общо взето нездравословния начин на живот, Конъли е пиел редовно, въпреки че не е бил алкохолик. Джейсън се готвеше да затвори папката, когато очите му се спряха на нещо, което беше пропуснал в началото. В доклада на патоанатома беше отбелязано наличие на катаракт в напреднала форма. Решил, че не е запомнил правилно възрастта на пациента, Джейсън се върна на страницата с общата информация. Конъли е бил само на петдесет и осем. Разбира се, катаракт може да се срещне и на тази възраст, но това би било един изключително рядък случай. Прелисти няколко листа и потърси резултатите от изследванията. Със смущение откри, че не е отбелязал абсолютно нищо по отношение на някакви катаракти. Записаното беше кратко и ясно: „очи, уши, нос и гърло в рамките на нормалното“. Дали пък АЗ не остарявам? — запита се с известна горчивина Джейсън. След което обърна внимание на факта, че беше написал „нормално“ и срещу състоянието на ретината. Което означаваше, че е извършил преглед на очите и би трябвало да открие наличието на катаракт. Даваше си сметка, че не е офталмолог и знаеше докъде може да стигне. Запита се дали някои форми на „перде“ не пропускат светлината по различен начин от „класиката“, след което постави и този въпрос в списъка за бъдещите проверки, който бе съставил в главата си.
Затвори папките и ги подреди на малка купчинка. Трима относително здрави мъже бяха починали в рамките на един месец след основния си медицински преглед. Исусе! Много хора се страхуват да ходят по болници, а ако съдържанието на тези папки стане обществено достояние, техният брой със сигурност ще се утрои!
Джейсън грабна папките и се насочи към вратата. Веднага забеляза Сали, която седеше в близост до рецепцията и го гледаше очаквателно. „Две минути“, артикулира само с устни той и тръгна да прекосява чакалнята. Поздрави с кимане и усмивки неколцина пациенти, които беше лекувал, миг по-късно свърна в коридора, който водеше към кабинета на Роджър Уенамейкър. Роджър беше интернист със специализация по кардиология, на чието мнение Джейсън вярваше безусловно. Зърна го да излиза от стаята за преглед, разположена в дъното на коридора. Беше доста дебел, кожата на лицето му беше нагъната на няколко пласта и му придаваше изражение на стара хрътка.
— Какво ще кажеш за една консултация на крак? — подхвърли Джейсън.
— Ще ти струва скъпо — ухили се Роджър. — Казвай какво има…
Джейсън го последва в невероятно разхвърляния кабинет.
— За съжаление имам някои доста смущаващи съвпадения… — папките на тримата починали пациенти кацнаха на бюрото на Роджър. И трите бяха отворени на раздела с електрокардиограмите. — Срам ме е, че повдигам подобен въпрос, но имам трима пациенти на средна възраст, които умират веднага след пълни изследвания, сочещи наличието на много добра форма. Един от тях го направи днес. Разкъсване на сърцето вследствие масивен инфаркт на миокарда. Лично извърших изследванията на този човек преди три седмици. Ето този… Дори и след като вече зная какво се случи, пак не мога да открия никакви обезпокоителни симптоми. Какво ще кажеш?
Настъпи тишина. Роджър внимателно изследваше кривата на електрокардиограмата.
— Добре дошъл в клуба — промърмори най-сетне той.
— В какъв клуб?
— Тези ЕКГ-та са добри. Всички сме се натъквали на такива. Аз самият имах четири за последните няколко месеца. А колегите с един-два случая са доста повече…
— Защо тогава никой не взема мерки?
— Ти ми кажи — отвърна с мрачна усмивка Роджър. — Нали не си правиш кой знае каква реклама? Това си е част от мръсното пране и по-добре да не привличаме вниманието към него. Но нали ти изпълняваш длъжността началник отделение? Защо не свикаш едно събрание по въпроса?
Джейсън мрачно кимна с глава. Според вътрешния правилник на ГХП, всички важни административни решения се вземат пряко от ръководството, а постът началник отделение е нещо като свързващо звено, на което не се гледа кой знае колко благосклонно. Всеки от интернистите го заемаше в продължение на година. Джейсън го беше поел едва преди два месеца.
— Предполагам, че трябва — промърмори той, докато си събираше бумагите от бюрото на Роджър. — Ако не за друго, поне да покажем на останалите доктори с подобни случаи, че не са сами…
— Звучи добре — кимна Роджър и с пъшкане се изправи. — Но не очаквай, че всички ще бъдат открити като теб…
Джейсън тръгна по обратния път. Прекосявайки приемната, той направи знак на Сали да подготви първия пациент. Сестрата скочи и се понесе към чакалнята със скоростта на професионален спринтьор.