Смъртен страх

— Знаете ли, че Седрик се беше записал за преглед при вас? — попита госпожа Харинг, докато крачеха по коридора. В ръцете и се появи хартиена кърпичка, с която избърса очите си.

— Не — поклати глава Джейсън.

— За следващата седмица — тогава беше първата свободна дата… Той не се чувстваше много добре…

Джейсън изпита нещо като леко смущение, настроението му стана защитно. Беше сигурен, че не е пропуснал нищо съществено, но човек никога няма гаранции срещу евентуално съдебно дело.

— Имаше ли оплаквания от болки в гърдите? — попита на глас той, след това махна към вратата на Кардиологията.

— Не, не… Оплакваше се от други неща, най-вече от умора…

От устата на Джейсън излетя едва доловима въздишка на облекчение.

— Ставите го боляха — продължи госпожа Харинг. — Имаше проблеми и с очите… Вечер почти не можеше да шофира.

Проблеми с шофирането на тъмно? В главата на Джейсън звънна предупредителна камбанка, въпреки че подобен симптом нямаше нищо общо с инфаркта.

— Кожата му стана суха, косата му започна да пада — продължаваше да изрежда жената насреща му.

— Косата непрекъснато се подменя — механично промърмори Джейсън. Беше ясно, че дългият поменик от оплаквания няма нищо общо с масивния инфаркт на мъжа и. Протегна ръка и бутна тежката врата на отделението, после отстъпи крачка встрани, за да пропусне госпожа Харинг. Изравни се с нея и и посочи съответния бокс.

Седрик беше покрит с чисто нов бял чаршаф. Госпожа Харинг положи тънката си кокалеста ръка върху главата му.

— Искате ли да видите лицето му? — попита Джейсън.

Госпожа Харинг кимна, сълзите и отново рукнаха. Джейсън дръпна чаршафа и отстъпи назад.

— О, Господи! — простена жената. — Изглежда точно като баща си, когато умря! — обърна се и през сълзи добави: — Нямах представа, че смъртта състарява толкова много…

Обикновено не го прави, рече си наум Джейсън. Сега, след като вече не беше съсредоточен върху сърцето на Седрик, той също забеляза промените по лицето му. Косата му беше значително изтъняла, очите бяха хлътнали дълбоко в орбитите, лицето имаше някак болезнено изражение — съвсем различно от това, което беше преди три седмици. Джейсън върна чаршафа на мястото му и направи знак на госпожа Харинг да го последва. Върнаха се в малката чакалня и седнаха един срещу друг.

— Знам, че времето не е подходящо за подобни неща, но все пак бих помолил за разрешението ви да изследваме тялото на вашия съпруг — започна с мек глас той. — Може би ще научим нещо, което в бъдеще ще помогне на някой друг…

Госпожа Харинг прехапа устни, помълча малко и колебливо промълви:

— Ами… Ако наистина ще помогне на някого…

Явно и беше трудно да мисли, камо ли да взема някакво решение.

— Ще помогне — побърза да я увери Джейсън. — А ние наистина ви благодарим за щедростта. Ако изчакате една минутка, ще изпратя някой с необходимите формуляри…

— Добре — кимна госпожа Харинг и от устата и се откъсна примирена въздишка.

— Още веднъж съжалявам — изправи се Джейсън. — Ако имате нужда от помощта ми, моля, обадете се! Минутка по-късно вече беше намерил Джудит и и съобщи за съгласието на госпожа Харинг.

— Позвънихме в Съдебна медицина и разговаряхме с някоя си доктор Данфорт — каза Джудит. — Тя поиска да им прехвърлим този случай…

— Хубаво, но нека ни изпратят резултатите — сви рамене Джейсън, поколеба се за миг, после подхвърли: — Нещо около господин Харинг да ти се е сторило необичайно? Искам да кажа, не мислиш ли, че изглежда прекалено стар за своите петдесет и шест години?

— Не съм обърнала внимание — отвърна Джудит и забързано се насочи Към вратата.

В отделението лежаха единадесет пациента и мислите и очевидно бяха насочени към поредната криза.

Джейсън си даваше сметка, че спешният случай със Седрик обърква програмата му, но неочакваната смърт на пациента продължаваше да го тревожи. Реши да позвъни на доктор Данфорт и откри, че жената насреща говори с дълбок резониращ алт. След няколко разменени реплики успя да я убеди да оставят аутопсията в клиниката, мотивирайки се със старо сърдечно заболяване в семейството на починалия пациент. Искаше да сравни сърдечната патология с показанията на стресовото ЕКГ, което бяха направили. Съдебната лекарка прояви разбиране и му остави случая.

* * *

Преди да напусне отделението, Джейсън се отби да види и друг свой пациент, чието състояние беше тревожно.

Шейсет и една годишният Брайън Ленъкс беше друга жертва на сърдечния инфаркт. Беше приет по спешност преди три дни и отначало всичко изглеждаше наред, но после състоянието му рязко се влоши. По време на сутрешната визитация Джейсън беше решил да го извади от интензивното, но впоследствие пациентът започна да развива признаци на остра сърдечна недостатъчност. Това много го разочарова, тъй като Брайън Ленъкс стана четвъртият му хоспитализиран пациент с рязко влошено състояние. Вместо преместване, Джейсън нареди интензивно медикаментозно лечение на сърдечната недостатъчност.