— Извинете ме, доктор Хауърд — започна официално тя, но в ъгълчетата на устните и потрепваше едва доловима закачка. Вече няколко месеца двамата излизаха заедно, при това без никой от болничния състав да го разбере. Всичко започна по време на една от традиционните годишни срещи на личния състав, когато двамата се запознаха с коктейли в ръце. Джейсън я почувства близка в момента, в който научи, че съпругът и наскоро беше починал от рак.
По време на вечерята, която последва, тя му разказа и някои подробности. Една сутрин преди около три години мъжът и се събудил с непоносимо главоболие. Няколко месеца по-късно вече бил мъртъв от мозъчен тумор, който отказал да реагира на каквото и да било лечение. По онова време и двамата работели в болницата „Корпорация Хумана“, но след нещастието и тя — подобно на Джейсън — изпитала нужда да смени обстановката и заминала за Бостън. Поднесена с прости думи, тази история дотолкова трогна Джейсън, че той най-сетне се реши да разруши стената на мълчанието, която беше издигнал около себе си. Още същата вечер той сподели с Шърли всичките си душевни мъки, свързани с катастрофата и смъртта на съпругата му.
Благодарение на тази невероятна близост на съдбите си, двамата завързаха една общо взето стабилна връзка, която се люшкаше някъде между близкото приятелство и любовта. Но и двамата не бързаха, тъй като си даваха сметка колко пресни са раните в душите им.
Джейсън беше объркан. Никога досега тя не беше търсила контакт с него по този начин. Както обикновено, той имаше съвсем бегла представа за процесите, които протичат в необикновения и ум. В много отношения Шърли беше най-комплицираната жена, която беше срещал.
— С какво мога да ви помогна? — попита той, напразно опитвайки се да разгадае намеренията и.
— Вероятно си много зает, но исках да попитам какви са плановете ти за довечера… — Преди да продължи, Шърли понижи глас и се обърна с гръб към Клодия, която ги наблюдаваше втренчено: — Стана така, че организирам една импровизирана вечеря с няколко познати от Харвард Бизнес Скул. Ще ми бъде приятно, ако дойдеш и ти…
Джейсън веднага съжали за вечерята, която си беше уредил с Алвин Хейс. Защо всъщност не се разбраха за по едно питие?
— Знам, че те хващам неподготвен — подхвърли Шърли, моментално усетила колебанието му.
— Няма нищо, но работата е там, че вече обещах на Алвин Хейс да вечеряме заедно — въздъхна Джейсън.
— Нашият доктор Хейс? — не скри учудването си Шърли.
— Че кой друг? Знам, че звучи странно, но той изглеждаше много зле, почти не на себе си… Изпитах съжаление към него, въпреки че никога не се е държал любезно с мен. И му предложих да вечеряме заедно…
— Жалко! — поклати глава Шърли. — Тези хора със сигурност щяха да ти харесат. Е, някой друг път…
— Аз ще почерпя — обеща Джейсън, поколеба се за миг и, спомнил си за разговора с Роджър Уенамейкър, побърза да добави:
— Може би трябва да те информирам, че възнамерявам да свикам общо събрание. Няколко пациента починаха от коронарни заболявания, които са останали неоткрити по време на профилактичните прегледи. В качеството си на действащ началник отделение възнамерявам да разгледаме по-подробно този проблем, защото едва ли е добра реклама за болницата, когато пациентите ни падат и умират само месец след като са получили „чиста сметка“ относно здравето си…
— Мили Боже! — направи гримаса Шърли. — Не започвай да разпространяваш подобни слухове!
— А не мислиш ли, че е малко изнервящо, когато пациент, когото си прегледал с цялото си умение и познания и когото си обявил за здрав, изведнъж се връща в болницата в катастрофално състояние и малко по-късно умира? Избягването на подобни състояния е основната цел и задача на всеки лекуващ лекар. Според мен трябва да увеличим до крайност чувствителността на нашите стрес-тестове.
— Достойна за уважение цел — кимна Шърли. — Нямам нищо против нея, само те моля да не вдигаме излишен шум. Нашите лекуващи лекари играят важна роля в кампанията за привличането на редица големи корпоративни клиенти, които действат в района. Нека този проблем си остане в рамките на отделението.
— Разбира се — кимна Джейсън. — Съжалявам за довечера…
— Аз също — отвърна Шърли, после се огледа и отново понижи глас: — Мисля, че този доктор Хейс не си пада по обществения живот… Всъщност, има ли му нещо?
— И за мен е загадка — призна Джейсън. — Но ако науча нещо, веднага ще ти кажа…
— Много държа на това — погледна го умолително Шърли. — Ако щеш и само поради факта, че аз бях сред хората, които настояваха да го назначим. Чувствам се отговорна. Засега чао, скоро пак ще говорим…
Стройната и фигура бързо се отдалечи по посока на регистратурата. Поздравяваше пациентите и приемаше поздрави, на лицето и грееше любезна усмивка.
Джейсън остана да гледа след нея, после улови втренчения поглед на Клодия и рязко се обърна. Секретарката виновно наведе глава и продължи прекъснатата си работа. Дали тайната ни вече е станала публична? — запита се той, имайки предвид връзката си с Шърли. После сви рамене и насочи вниманието си към последните двама пациенти.