Лекарските кабинети бяха наредени в кръг по един дълъг коридор, очертаващ централната част на етажа, на която имаше рецепция и чакалня с удобни кожени дивани. Стаите за преглед бяха между кабинетите и в тях се влизаше през междинни врати, а в далечния край на коридора имаше две малки помещения за оказване на първа помощ и дребни превръзки. Помощният персонал от сестри и медицински секретарки би трябвало да работи на ротационен принцип, но практиката беше наложила и известен процент лични предпочитания; в повечето случаи определени сестри работеха с определени лекари. Макар и неофициален, този вариант се оказа изключително удачен, тъй като неутрализираше неизбежните ексцентричности, проявявани от някои лекари. Изборът беше в ръцете на самия помощен персонал. По тази логика към Джейсън се бяха прикрепили сестра Сали Бауман и медицинска секретарка Клодия Мокълбърг. Той се разбираше много добре с тях, особено с Клодия, която проявяваше почти майчинска загриженост за всичко свързано с него, включително и в личния му живот. Жената беше изгубила единствения си син във виетнамската война и тайничко се радваше на Джейсън, който, според собствените и твърдения, много приличал на него.
Двете служителки регистрираха появата му със ставане на крака, след което го последваха в кабинета. Сали държеше дебела купчина папки, което означаваше, че опашката от пациенти е голяма. Тя беше по-импулсивната от двете и забавянето на Джейсън я беше разтревожило дълбоко. Изгаряше от желанието да „пусне колелото да се върти“, но Клодия я успокои и успя да я отпрати.
— Толкова ли беше лошо, колкото пише на лицето ти? — загрижено попита тя.
— Нима ми личи? — учуди се вяло Джейсън и пристъпи към умивалника в ъгъла.
— Изглеждаш така, сякаш те е прегазил влак от емоции — кимна жената.
— Седрик Харинг почина — поясни той. — Помниш ли го?
— Бегло — отвърна Клодия. — Извадих му картона в момента, в който те повикаха в спешното… Сега е на бюрото ти.
Джейсън сведе очи към безупречно подредения плот. Ефикасността на Клодия понякога го дразнеше.
— Защо не поседнеш за няколко минути? — подхвърли по-възрастната жена. Тя прекрасно знаеше как реагира на смъртта Джейсън — беше едната от двете личности, с които младият доктор беше споделил за фаталната катастрофа на жена си.
— Трябва много да сме закъснели — въздъхна той. — На Сали сигурно ще и се изкриви носът от притеснение…
— О, я зарежи Сали! — тръсна глава Клодия, заобиколи бюрото и нежно го побутна надолу към стола. — Няма да и изкипи водата за няколко минути в повече!
Джейсън неволно се усмихна. Ръцете му механично разтвориха папката с картона на Седрик Харинг.
— Помниш ли, че миналия месец умряха двама души, на които току-що бяхме направили пълни изследвания?
— Бригс и Конъли — отвърна без колебание Клодия.
— Ще ми извадиш ли и техните картони? Тази тенденция нещо не ми харесва…
— Само ако ми обещаеш, че няма да изпаднеш в… — Клодия замълча за момент, търсейки най-подходящата дума: — … В нервна възбуда. Хората умират. За съжаление. Това е част от професията. Разбираш ли? Защо не изпиеш чаша кафе?
— Картоните! — тихо, но натъртено повтори Джейсън.
— Добре, добре — размаха ръце Клодия и напусна кабинета.
Джейсън отвори папката с името на Седрик Харинг и започна да преглежда съдържанието и. Нищо забележително, ако не се броят лошите навици. Приведе се над обикновеното и стресовото ЕКГ, търсейки някакъв знак за надвисналата опасност. Но въпреки, че беше въоръжен с тежки подозрения, той пак не откри нищо.
Клодия се върна, отваряйки, без да чука. През пролуката се долови раздразненият глас на Сали, но в следващия момент вратата се затръшна и той изчезна. Исканите картони меко шляпнаха върху подредената повърхност на бюрото.
— Туземците губят търпение — промърмори Клодия и се обърна към вратата.
Джейсън отвори папките. Бригс беше починал от масивен инфаркт, вероятно същият като този на Харинг. Аутопсията беше показала екстензивно запушване на всички коронарни съдове, въпреки че по време на изследванията, направени четири седмици по-рано, кардиограмата му не показва никакви отклонения. Също като при Харинг, стресовата ЕКГ не е дала поводи за безпокойство. Джейсън смаяно поклати глава. Предназначението на стресовата кардиограма е именно такова — до открие потенциалната опасност, която остава незабелязана от кардиограмата, направена в спокойно състояние. А след като не може да го направи, защо изобщо са се заели да следят състоянието на ръководните кадри? На всичкото отгоре едни безпроблемни изследвания дават на пациента фалшивата увереност, че е здрав, той автоматически престава да мисли за по-здравословен начин на живот и промяна на вредните си навици. И Бригс е бил близо до шейсетте, подобно на Харинг, и той е бил страстен пушач, който не обича физическите упражнения.