Смъртен страх

— Клодия, искам да ми направиш една услуга — използва промеждутъка Джейсън. — Направи списък на всички пациенти, които са си правили пълни изследвания през миналата година, намери им картоните и провери сегашното им здравословно състояние. Искам да бъда сигурен, че никой от тях не е имал сериозни здравословни проблеми. По всяка вероятност и други колеги са имали подобни инциденти. Мисля, че си струва да хвърлим едно око…

— Списъкът ще бъде доста дълъг — предупреди го Клодия.

Джейсън го знаеше. В стремежа си да практикува това, което се нарича „превантивна медицина“, ГХП препоръчваше подобни изследвания на всички свои пациенти и беше създала организация за обработката на голям поток хора. Между пет и десет души седмично минаваха през кабинета на самия Джейсън.

През следващите няколко часа цялото му внимание беше насочено към прегледите. Пациентите се редуваха един след друг, оплакванията им го заляха като пълноводна река. Сали беше неуморна и в стаята за прегледи се точеше безспирна редица хора. Джейсън успя да влезе в график едва след като взе решение да пропусне обяда.

Някъде в ранния следобед, току-що излязъл от стаята за прегледи след сигмоидоскопия на пациент с хроничен язвен колит, той улови погледа на Клодия, която дискретно му кимна по посока на регистратурата. На лицето и играеше нервна усмивка и Джейсън моментално усети, че нещо става.

— Имаш височайш гост — процеди през стиснати устни Клодия, опитвайки се да имитира героиня на Лил и Томлин.

— Кой? — попита Джейсън и очите му механично пробягаха по чакалнята.

— В кабинета е — уточни все така тайнствено Клодия.

Джейсън премести очи в указаната посока, но вратата беше затворена.

— Клодия! — рече отчетливо той, а в гласа му се появи хладна нотка. — Как си позволяваш да вкараш някого в кабинета ми?

— Той настоя — отвърна вече с нормален тон секретарката. — А коя съм аз, за да го спирам?

Очевидно посетителят беше успял да я обиди. Но за да го стори, той би трябвало да има някакъв пост в ГХП. Изведнъж се почувства уморен от играта на криеница.

— Ще ми кажеш ли кой е, или трябва да бъда изненадан? — остро попита той.

— Доктор Алвин Хейс! — тържествено обяви Клодия, запърха с мигли и издаде някакъв нечленоразделен звук.

Агнес, секретарката на Роджър, вдигна глава от документите пред себе си и кратко се изкиска.

Джейсън направи гримаса и им се закани с пръст. После се обърна и тръгна към кабинета си. Визита от страна на доктор Алвин Хейс беше нещо наистина необичайно. Той беше любимецът на ГХП, главният и всемогъщ шеф на научните изследвания, назначен с единствената цел да повдигне репутацията на Медицинския център. По подобен начин преди време болницата „Корпорация Хумана“ беше назначила д-р Уилям Де Вриз — хирургът, който пръв направи трансплантация на изкуствено сърце. По принцип ГХП е от типа на т.нар. Организации за поддържане на здравето (ОПЗ), които рядко се занимават с научни изследвания и разработки. Но назначението на Хейс, при това с приказно висока заплата, беше подчинено на една единствена цел — да популяризира и подобрява имиджа на ГХП като цяло, а и пред бостънските научни среди. Защото д-р Хейс беше молекулярен биолог със световна известност, когото списание Таим постави на корицата си веднага след като се появи научното съобщение за неговото откритие — метод за извличане на хормона на човешкия растеж от комбинирани по оригинален начин ДНК-технологии. Неговият хормон беше точно копие на естествения човешки хормон — нещо, което се постигаше за пръв път. Дългогодишните усилия в тази насока бяха довели до близки по състав хормони, които обаче само приличаха на човешкия. Световната научна общественост прие откритието на д-р Хейс с открити адмирации. Джейсън отвори вратата на кабинета си. Нямаше представа защо го посещава човек като Хейс. По принцип той се правеше, че не го забелязва още от момента, в който се появи в Центъра, въпреки че двамата бяха състуденти в медицинския факултет на Харвард. След дипломирането поеха по различни пътища, но когато научи за назначението на Алвин Хейс, Джейсън отиде лично да го поздрави. И веднага съжали, че го е сторил. Алвин се държеше надуто и резервирано, очевидно впечатлен от новия си статут на звезда. Презрението му към Джейсън беше очевидно — просто защото колегата му бе избрал да практикува клинична медицина. Така изтече почти година — всеки си гледаше работата и почти не контактуваше с другия. На практика Хейс не контактуваше с никого в ГХП, като все повече се превръщаше в това, което хората наричат „луд учен“. Занемари външния си вид с някакви торбести и негладени дрехи, пусна си дълга коса в стил от шейсетте, която никога не сресваше. Нямаше приятели, хората си шепнеха зад гърба му, но общо взето го уважаваха. Този човек притежаваше нечовешка работоспособност, оставаше в клиниката по цяла нощ, произвеждаше невероятно количество работни съобщения и научни статии.