Смърт във Виена

— Къде ще ме отведе мерцедесът?

— На едно приятно местенце, уверявам те.

— Какво е изискването за облеклото?

— Бизнес костюмът ще свърши работа. И, Конрад?

— Да, господин Съмърсет?

— Не си и помисляй да се измъкнеш. Това е истинската сделка. Слез долу. Качи се в колата. Наблюдаваме те. Винаги те наблюдаваме.

— Колко успокояващо, господин Съмърсет — отговори банкерът, но линията вече бе прекъсната.

* * *

Двадесет минути по-късно, когато хер Цигерли стоеше на рецепцията, забеляза единия от американците — Шелби Съмърсет, да крачи нетърпеливо на алеята за коли отвън. Минута по-късно сребрист мерцедес намали на площадката и дребна плешива фигура изскочи от задната врата. Лъснати мокасини, марка „Бали“, устойчиво на куршуми дипломатическо куфарче. „Банкер“, помисли си Цигерли. Можеше да се обзаложи на заплатата си за това. Съмърсет се усмихна приятелски на новодошлия и здраво го тупна по рамото. Въпреки топлото посрещане, дребният мъж изглеждаше така, сякаш го водеха на собствената му екзекуция. Все пак хер Цигерли сметна, че преговорите ще минат добре. Финансистът бе дошъл.

* * *

— Добър ден, хер Бекер. За мен е удоволствие да ви видя. Аз съм Хелер. Рудолф Хелер. Това е моят съдружник — господин Кепелман. Онзи мъж там е нашият американски партньор Брад Кантуел. Очевидно вие и господин Съмърсет вече се познавате.

Банкерът примигна бързо няколко пъти, после спря малките си хитри очички на Шамрон, като че се опитваше да пресметне чистата му стойност. Той държеше дипломатическото си куфарче пред слабините си, сякаш в очакване на предстоящо нападение.

— Моите съдружници и аз сме в процес на формиране на смесена компания. Проблемът е, че не можем да го направим без вашата помощ. За това са банкерите, нали, господин Бекер? Да помагат за стартирането на големи начинания? Да помагат на хората да реализират мечтите и потенциала си?

— Зависи от сделката, хер Хелер.

— Разбирам — отвърна с усмивка Шамрон. — Например преди много години група мъже е дошла при вас. Немци и австрийци. Те също са пожелали да поставят началото на голямо начинание. Поверили са ви значителна сума пари и са ви овластили да я увеличите още повече. Справили сте се изключително добре. Превърнали сте я в планина от пари. Предполагам, спомняте си тези мъже? Предполагам също така, че знаете откъде са дошли техните пари?

Погледът на швейцарския банкер замръзна. Беше преценил стойността на Шамрон.

— Вие сте израелец, нали?

— Предпочитам да мисля за себе си като за гражданин на света — отговори Шамрон. — Живея на много места, говоря езиците на много държави. Лоялността ми, както и бизнес интересите ми, не познава граници. Като швейцарец, сигурен съм, можете да разберете моята гледна точка.

— Разбирам я — каза Бекер, — но не ви вярвам.

— А ако бях от Израел? — попита Шамрон. — Това щеше ли да повлияе на вашето решение?

— Да.

— Как така?

— Защото не харесвам израелците — отговори банкерът откровено, — нито евреите.

— Съжалявам да го чуя, хер Бекер, но човек има право на собствено мнение и аз няма да ви се сърдя за това. Никога не позволявам на политиката да застава на пътя на бизнеса. Имам нужда от помощ за моето начинание, а вие сте единственият, който може да ми помогне.

Бекер повдигна насмешливо вежди.

— Какво точно е естеството на това начинание, хер Хелер?

— То е доста просто, наистина. Искам да ми помогнете да отвлека един от вашите клиенти.

— Мисля, хер Хелер, че начинанието, което предлагате, би било в нарушение на швейцарския закон за банковата тайна, както и на още няколко други закона.

— Тогава, предполагам, ще трябва да запазите в тайна вашето участие.

— А ако откажа да сътруднича?

— Тогава ще бъдем принудени да разкажем на света, че сте били банкер на убийци, че съхранявате два и половина милиарда долара, плячкосани при холокоста. Ще насъскаме копоите на Световния еврейски конгрес срещу вас. Вие и вашата банка ще бъдете разорени, когато те приключат с вас.

Швейцарският банкер хвърли умолителен поглед към Шелби Съмърсет.

— Имахме споразумение.

— Все още го имаме — отвърна провлечено дългурестият американец, — но основните положения на сделката се промениха. Вашият клиент е много опасен човек. Трябва да се вземат мерки за неговото неутрализиране. Нуждаем се от теб, Конрад. Помогни ни да оправим тази бъркотия. Да направим добро заедно.

Банкерът забарабани с пръсти по дипломатическото си куфарче.

— Прав сте. Той е опасен човек и ако ви помогна да го отвлечете, може да изкопая собствения си гроб.

— Ние ще те подкрепим, Конрад. Ще те защитим.

— А какво ще стане, ако основните положения на сделката отново се променят? Тогава кой ще ме защити?

Шамрон се намеси:

— Вие е трябвало да получите ето милиона долара при окончателното разпределяне на сумите от сметката. Сега няма да има такова разпределяне, защото ще дадете всичките пари на мен. Ако ни сътрудничите, ще ви оставя да задържите половината от сумата, която е трябвало да получите. Предполагам, че можете да смятате, хер Бекер?

— Мога.