Смърт във Виена

— Най-трудната част бе очакването на самолета за бягството ни. Бяхме като в капан в тайната квартира с онзи плъх. Някои от екипа не понасяха да го гледат. Трябваше да седя в стаята му нощ подир нощ и да го пазя. Бе завързан с вериги за желязното легло, облечен в пижама, с тъмни очила на очите. Беше ни строго забранено да разговаряме с него. Само следователят имаше това право. Не се подчиних на тази заповед. Разбираш ли, трябваше да знам. Как бе могъл този човек, на когото му прилошаваше, като видеше кръв, да убие шест милиона души от моя народ? Моята майка и моя баща? Двете ми сестри? Попитах го защо е направил това. И знаеш ли какво ми отговори? Каза ми, че го е направил, защото това била работата му — неговата работа, Габриел, — сякаш той не беше нещо по-различно от банков чиновник или машинист.

По-късно, докато стояха до балюстрадата на извития мост, гледайки към потока, Шамрон продължи:

— Само веднъж ми се прииска да го убия, Габриел: когато се опита да ми каже, че не мразел еврейския народ, че всъщност го харесвал и му се възхищавал. За да ми покаже колко много обичал евреите, започна да рецитира нашата молитва: Shema, Yisrael, Adonai Eloheinu, Adonai Echad!66 Не понесох да слушам тези думи, излизащи от устата, която бе давала заповеди да бъдат избити шест милиона души. Натиснах лицето му с ръка, докато не млъкна. Той се затресе от конвулсии. Помислих, че съм станал причина да получи инфаркт. Попита ме дали ще го убия. Взе да ме умолява да не наранявам сина му. Този мъж, който бе изтръгвал деца от ръцете на родителите им и ги бе хвърлял в огъня, бе загрижен за собственото си дете, сякаш ние щяхме да направим като него, сякаш щяхме да убиваме деца.

А до покритата с резки дървена маса в пустата бирена градина сподели:

— Стараехме се да го убедим да дойде доброволно с нас в Израел. Той, разбира се, не се съгласи. Искаше да бъде изправен пред съда в Аржентина или Германия. Казах му, че това е невъзможно. По един или друг начин, той щеше да бъде съден в Израел. Рискувах кариерата си, като му позволих да пийне малко червено вино и да изпуши една цигара. Аз не пих с убиеца. Не можех. Уверих го, че ще му бъде дадена възможност да разкаже историята от своята гледна точка, че ще му бъде осигурен истински съд, с истинска защита. Той не си правеше илюзии за изхода на делото, но идеята, че ще може да се мотивира лично пред света, някак му допадна. Аз изтъкнах и факта, че поне ще има достойнството да знае, че ще умре — нещо, което е било отказано на милиони хора, крачели към стаите за събличане и газовите камери под музикалния съпровод на Макс Клайн. Айхман подписа документа, отбеляза датата като добър немски бюрократ и приключихме.

Габриел слушаше съсредоточено, с вдигната до ушите яка и мушнати в джобовете ръце. Шамрон насочи вниманието си от Айхман към Ерих Радек.

— Ти имаш предимство, защото веднъж си се срещнал с него лице в лице в кафе „Централ“. Аз бях виждал Айхман само отдалеч, докато наблюдавахме къщата му и планирахме отвличането му, но всъщност никога не бях говорил с него, нито дори стоял до него. Знаех точния му ръст, но не можех да си го представя. Имах, смътно понятие как би звучал гласът му, но в действителност не го познавах. Ти познаваш Радек, но за съжаление, той също знае нещичко за теб благодарение на Манфред Круц. Радек ще иска да узнае повече. Той ще се чувства незащитен и уязвим. Ще се опита да изравни силите, като ти задава въпроси. Ще иска да разбере защо го преследваш. При никакви обстоятелства не води с него нормални разговори. Запомни, Ерих Радек не е бил пазач в лагера или оператор на газова камера. Бил е офицер от СД, изпечен във воденето на разпити. Той ще се опита за последен път да използва тези си умения, за да избегне съдбата си. Не му помагай. Сега ти отговаряш за операцията. Той ще открие възможния пробив в системата.

Габриел погледна надолу, сякаш четеше думите, издълбани върху масата.

— В такъв случай защо Айхман и Радек заслужават съдебен процес — попита той най-накрая, — а палестинците от „Черният септември“ само отмъщение?

— От теб щеше да излезе чудесен учен по въпросите на Талмуда, Габриел.

— А ти избягваш отговора.

— Очевидно нашето решение да вземем на прицел терористите от „Черният септември“ до известна степен бе чисто отмъщение, но операцията бе нещо повече от това. Те представляваха постоянна заплаха. Ако не бяхме ги избили ние, те щяха да убият нас. Това беше война.

— Защо не ги арестувахме и изправихме пред съда?

— За да могат да водят своята пропаганда от банките на израелския съд? — Шамрон бавно поклати глава. — Те вече го бяха правили. — Вдигна ръка и посочи към кулата, издигаща се над Олимпийския парк. — Точно тук, в този град, пред камерите на целия свят. Не беше наша работа да им осигуряваме още една възможност да оправдават избиването на невинни.

Шамрон отпусна ръка и се наведе през масата. Именно тогава сподели с Габриел желанието на министър-председателя. Дъхът му излизаше като ледена пара, докато говореше.