Смърт във Виена

— Може би ще е по-добре да отидете другаде да си свършите работата. — Мондиани вдигна ръка. Тя трепереше. — Дайте ми пистолета, моля, и си вървете.

Часовникаря въздъхна. Може би така беше по-добре. Синьор Мондиани, независимо от уверенията на мъжа от Виена, не беше от типа хора, които вдъхват доверие. С бързо движение австриецът пъхна пълнителя в глока и дръпна предпазителя. Синьор Мондиани вдигна отбранително ръце. Куршумите пробиха дланите му, преди да го поразят в лицето. Когато се измъкна от офиса, Часовникаря си даде сметка, че италианецът бе честен поне за едно нещо. Когато стреляше, пистолетът издаваше звук, по-тих и от шепот.

* * *

Той излезе от магазина и заключи вратата след себе си. Вече бе почти тъмно; куполът на базиликата „Свети Петър“ чезнеше на фона на тъмнеещото небе. Австриецът мушна ключа в стартера на мотоциклета и запали двигателя. Минута по-късно се носеше по Виа дела Кончилиационе към землистите стени на крепостта Сант’Анджело. Профуча през моста над Тибър, после мина по тесните улички на историческия център и стигна до Виа Джулия.

Паркира пред хотел „Кардинал“, свали каската си и влезе във фоайето, след това зави надясно и се озова в малък, приличащ на катакомба бар, чиито стени бяха облицовани със старинен римски гранит. Поръча си една кола на бара — беше уверен, че може да се справи с тази задача, без да издава своя австрийско-немски акцент — и отнесе напитката на малка масичка в съседство с пасажа, свързващ фоайето с бара. За да убие времето си, похапна шамфъстъци и прелисти купчина италиански вестници.

В седем и половина от асансьора излезе мъж с къса тъмна коса, прошарена на слепоочията, и яркозелени очи. Той остави ключа за стаята си на рецепцията и излезе на улицата.

Часовникаря допи колата си и също напусна хотела. Той възседна моториното на синьор Мондиани и запали двигателя. Черната каска висеше на каишката си на кормилото. Австриецът взе червената каска от задния багажник и си я нахлупи, после прибра на нейното място черната и затвори капака на багажника.

Вдигна очи и се загледа във фигурата на зеленоокия мъж, който упорито се отдалечаваше в мрака на Виа Джулия. Часовникаря натисна педала на газта и бавно пое след него.

22. Рим

Резервацията в „Ла Карбонара“ беше за четирима. Габриел отиде пеш до Пиаца Фарнезе и откри Пацнер да го чака близо до френското посолство. Те отидоха до „Ал Помпиере“ и седнаха на закътана в дъното маса. Шимон поръча червено вино и полента52 и подаде на Габриел обикновен хартиен плик.

— Отне известно време — каза той, — но накрая откриха справка за Кребс в един доклад за нацист на име Алоис Брунер. Знаеш ли нещо повече за Брунер?

— Бил е първият помощник на Айхман — отговори Габриел, — експерт по депортирането, много вещ в събирането и вкарването на евреите в гета и после в газовите камери. Работил е с Айхман при депортирането на австрийските евреи. По-късно, през войната, се е оправял с депортирането в Солун и Франция на Виши.

Видимо развълнуван, Пацнер си взе от полентата.

— А след войната е избягал в Сирия, където е живял под името Джордж Фишер и е работил като консултант за режима. Фактически съвременната сирийска разузнавателна служба и тази по сигурността са били изградени от Алоис Брунер.

— Работил ли е Кребс за него?

— Така изглежда. Отвори плика. Впрочем се отнасяй към този доклад с уважението, което заслужава. Човекът, който го е написал, е платил висока цена. Виж кодовото име на агента.

* * *

Менаше беше кодовото име на легендарния израелски шпионин Ели Коен. Роден в Египет през 1924 година, Коен бе емигрирал в Израел през 1957-а, записвайки се като доброволец в израелското разузнаване. Психологическият му тест бе дал смесени резултати. Профайлърите53 го намерили за високоинтелигентен и надарен с изключителна памет за детайлите. Но открили и опасна черта в характера му — „прекомерно самомнение“, и предсказали, че Коен ще поема излишни рискове в работата.

Досието на Коен събирало прах до 1960 година, когато нарастващото напрежение по сирийската граница накарало хората от израелската разузнавателна служба да решат, че отчаяно се нуждаят от шпионин в Дамаск. Дългото търсене на кандидати завършило с неуспех. После търсенето било разширено, включвайки и онези, които били отхвърлени по разни причини. Досието на Коен отново било отворено и не след дълго той вече бил подготвен за задача, която накрая завършила с неговата смърт.

След шестмесечно интензивно обучение Коен, представящ се като Камал Амин Табит, бил изпратен в Аржентина, за да изгради своята история за прикритие: преуспяващ сирийски бизнесмен, който живял в чужбина през целия си живот и желаел единствено само да се премести в своята родина. Той спечелил доверието на голямата сирийска емигрантска общност в Буенос Айрес и създал много важни контакти, в това число и с майор Амин ал Хафез, който един ден щял да стане президент на Сирия.