Смарагдовозелено

— Той... ами той има предвид морскозеления редингот със смарагдовата закопчалка — побързах да уточня.

— Да, както и останалите задължителни джунджурии. — Гидиън се усмихна любезно. — Мисля, че стана достатъчно ясно.

— Джунджуррии. Бисерри за свинете! — Мадам Росини вдигна ръце във въздуха, но се усмихна. — Значи, за малкия бунтарр модел от късния осемнайсети век. Тогава ще тррябва да те облечем в съответствие с него, лебедова шийке. Но се стррахувам, че нямам зелена бална ррокля от тази епоха...

— Епохата е без значение, мадам Росини. Профаните на партито и без това не разбират от тези неща.

— Важното е да изглежда старинна, да е дълга и бухнала — допълни Лесли.

— Щом е така... — съгласи се моделиерката с неохота.

Двете с Лесли я следвахме ревностно из помещението, като малки кученца, които са подмамени с кокал. Гидиън изчезна между щендерите с дрехи, докато Рафаел продължи да пробва дамски шапки.

— Има една ррокля мечта от блестяща, прреливаща се в рразлични цветове на зеленото копрринена тафта и тюл, Виена, 1865 година — каза мадам Росини и ни намигна. С малките си очички и липсващата шия винаги приличаше малко на костенурка. — В цветово отношение отлично си пасва с моррекозеления плат на малкия бунтарр, но рразбира се, по отношение на стила е пълна катастррофа. Все едно Казанова* да отиде на бал заедно с имперратррица Сиси**, ако рразбиррате какво имам предвид...

* Джакомо Казанова, италиански авантюрист, роден на 2 април 1725 г. — Бел. прев.

** Елизабет Баварска, принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, родена на 24 декември 1837 г. — Бел. прев.

— Както казах, хората на партито тази вечер не притежават подобна изтънченост — казах и затаих дъх, когато мадам Росини взе роклята в стил Сиси от щендера. Наистина беше същинска мечта.

— Е, при всички положения е бухнала! — Лесли се засмя. — Ако се завъртиш веднъж с нея и ще пометеш целия студен бюфет.

— Прробвай я, лебедова шийке. Към нея има и подходяща диадема. А сега да се заемем с теб. — Мадам Росини хвана Лесли за ръка и зави с нея към следващата редица. — Тук имаме фрренски и италиански модели Haute Couture* от последното столетие. Макарр зеленото да не е бил прредпочитан цвят, със сигуррност ще намеррим нещо за теб.

* Висша мода (фр.) — първокласни дрехи, направени по поръчка. — Бел. прев.

Лесли искаше да каже нещо, но при споменаването на дрехи от висшата мода се задави от вълнение и получи пристъп на кашлица.

— Може ли да пробвам тези смешни панталони до коленете? — извика Рафаел отзад.

— Рразбирра се! Но внимавай с копчетата.

Дискретно се огледах за Гидиън. Той вече бе провесил през ръката си няколко дрехи и ми се усмихваше над щендерите.

Мадам Росини не забеляза набезите му. Тя обхождаше свръхщастлива отдела с модели висша мода, плътно следвана от тежко дишащата Лесли.

— За la petite* луничка може би...

* Малката (фр.) — Бел. ред.

— ...това тук! — прекъсна я Лесли. — Моля ви! Чудно красива е!

— Excuses-moi, ma cherie*, но това не е зелено! — отвърна мадам Росини.

* Извини ме, скъпа моя (фр.). — Бел. ред.

— Но е почти зелено! — възрази Лесли и изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи от разочарование.

— Не, това е леденосиньо — категорична бе мадам Росини. — Гррейс Кели я е носила на врръчването на нагррадите за филма „Прровинциалистката“. Естествено, не тази, но тя е абсолютен неин дубликат.

— Това е най-красивата рокля, която някога съм виждала — прошепна Лесли.

— Прилича донякъде на зелена — опитах се да я подкрепя. — Най-малкото е тюркоазена с лек оттенък на зелено. Тоест на практика зелена, ако светлината е малко по-жълтеникава.

— Хм... — изсумтя мадам Росини колебливо.

Огледах се за Гидиън, който незабележимо се промъкваше към вратата.

— И без това няма да ми стане — промърмори Лесли.

— Напрротив! — Погледът на мадам Росини се плъзна надолу и нагоре по фигурата на приятелката ми, а после се зарея замислено в далечината. — Вие, младите момичета, имате толкова чудесни талии. Zut alors!* — Изведнъж погледът й стана твърд. — Млади момко, къде отиваш с дррехите ми? — извика тя.

* Брей! (Фр.). — Бел. ред.

— Аз... ъъъ... — заекна Гидиън стреснато.

Той почти бе достигнал вратата.

Костенурката се превърна в разбеснял се слон, който гази през храсти и дървета. Много по-бързо, отколкото бих предположила, че е в състояние да се движи, мадам Росини бе стигнала до него.

— Какво означава това? — Тя издърпа дрехите от ръката му и френският й акцент още по-ясно си пролича. — Да не ишкаше да ме окррадеш?

— Не, разбира се, че не, мадам Росини. Исках само... ъъъ... да ги взема назаем.