Смарагдовозелено

— Той изглежда наистина добро момче. Но трябва да те предупредя да внимаваш с него... тези Де Вилърс създават само проблеми на нас, момичетата Монтроуз. — Мама отвори пудриерата си, погледна в огледалото и въздъхна. — Ох, изглеждам като майката на Франкенщайн.

— Да, в случая само парцал ще помогне — каза Ксемериус. Той подскочи от масата върху една ракла в ъгъла и наклони глава. — Изглежда, доста неща съм пропуснал! Между другото, горе цари истинско оживление. Навсякъде сноват важни хора с черни костюми и Марли, старият неудачник, който изглежда така, сякаш някой го е фраснал по муцуната. И, Гуендолин, всички са наскачали срещу доброто момче. Явно тотално е объркал плановете им. А на всичкото отгоре вбесява всеки един от тях, защото през цялото време се хили идиотски под нос.

И въпреки че нямаше никаква причина за това, изведнъж направих абсолютно същото: идиотски се ухилих под нос.

Мама ме погледна над ръба на пудриерата.

— Прощаваш ли ми? — попита тихо.

— О, мамо! — Така силно я прегърнах, че тя изпусна всичко. — Толкова много те обичам!

— Уф, моля те! — изпъшка Ксемериус. — Отново се започва. Тук наистина е достатъчно влажно!

— Така си представям рая — каза Лесли и се завъртя в кръг, за да попие атмосферата на костюмната находка. Погледът й се плъзна по рафтовете с обувки и ботуши от всички епохи, продължи нататък към шапките, а от там към простиращите се сякаш безкрай щендери с дрехи и накрая се спря върху мадам Росини, която ни бе отворила вратата към този рай. — А вие сте самият бог!

— Колко си хубавка! — зарадва й се мадам Росини и й се усмихна.

— Да, и аз така смятам — каза Рафаел.

Гидиън му отправи развеселен поглед. Нямах представа как след всичките си неприятности днес следобед бе успял да измъкне съгласието на Фолк да влезем тук (може би чичо му все пак бе овца с вълча кожа, а не обратното), но действително — заедно с Лесли и Рафаел — имахме официално разрешение за партито на Синтия да се преоблечем с дрехи от хранилището за костюми на пазителите. Свечеряваше се, когато се срещнахме на входа, и Лесли бе толкова развълнувана, че можеше да посети главната квартира, и едва я свърташе на едно място. Въпреки че не видя нито едно от помещенията, които й бях описвала, а до хранилището на костюмите водеше само един най-обикновен коридор, тя бе изключително въодушевена.

— Усещаш ли го? — прошепна ми тя. — Във въздуха се носи мирисът на тайни и загадки. О, боже, обожавам това!

В хранилището почти изпадна в хипервентилация. При други обстоятелства със сигурност щях да се чувствам по абсолютно същия начин. Досега бях смятала ателието на мадам Росини за райските градини, но това тук многократно го превъзхождаше. Ала първо, що се отнасяше до роклите, междувременно бях малко претръпнала, и второ, сърцето и съзнанието ми бяха заети със съвсем други неща.

— Рразбира се, не аз съм ушила всички тези костюми. Това е колекция на пазителите, водеща началото си отпрреди двеста години и с течение на годините непррестанно се е допълвала. — Мадам Росини измъкна една леко пожълтяла дантелена рокля от металната пръчка, на която беше закачена, и двете с Лесли въздъхнахме очаровано. — Много от исторрическите орригинали са чудно хубави за гледане, но непотрребни за сегашните пътувания във врремето. — Тя върна роклята внимателно на мястото й. — Дорри дррехите, които са изготвени за прредпоследната генеррация, отдавна не отговаррят на нужните стандаррти.

— Това ще рече, че всички тези прекрасни рокли тук бавно си изгниват? — Лесли погали дантелената рокля, изпълнена със съжаление.

Мадам Росини повдигна закръглените си рамене.

— Те са много ценен нагледен матерриал, дорри и за мен. Но имаш прраво, жалко е, че толкова ррядко се използват. Толкова по-добрре, че тази вечерр сте тук. Вие ще сте най-хубавите на бала, mes petites*!

* Малките ми (фр.). — Бел. ред.

— Това няма да е бал, мадам Росини, а само едно доста скучно парти — каза Лесли.

— Едно паррти е само толкова скучно, колкото гостите си — отвърна мадам Росини енергично.

— Точно така, това е и моят девиз — вметна Рафаел и погледна косо Лесли. — Какво ще кажеш да отидем на партито като Робин Худ и лейди Мариан? Те са абсолютно зелени. — Той си сложи на главата една малка дамска шапка с поклащащи се пера. — Така всеки веднага ще види, че сме заедно.

— Хм — изсумтя Лесли.

Мадам Росини крачеше покрай щендерите, тананикайки си весело.

— О, какво удоволствие ми доставя това! Каква ррадост! Четиррима младежи et une fete deguisee*, какво по-хубаво може да има от това?

* И бал с маски (фр.). — Бел. прев.

— Е, аз знам и някои други неща — прошепна Гидиън, приближил устни точно до ухото ми. — Чуй сега, трябва малко да й отвлечете вниманието, за да мога да открадна дрехите за разходката ни в 1912 година. — А силно добави: — Мадам Росини, аз ще облека онова зелено нещо от вчера, ако може.

Мадам Росини енергично се обърна към нас.

— Онова зелено нещо от вчерра? — Тя повдигна вежди.