Смарагдовозелено

Видях колко ожесточено се дуелираха двамата, макар тук горе звънът на оръжията да звучеше малко приглушено. Аластър отстъпи и се опита да се промуши покрай лявата ръка на Гидиън, но той прозря намерението му и почти в същия момент прониза с все сила горната част на незащитената му дясна ръка. В първия миг лордът погледна противника си невярващо, но после устата му зейна в ням вик. Пръстите му се разтвориха и шпагата падна с дрънчене на пода: младежът бе заковал ръката му за стената. Така неутрализиран, мъжът започна — въпреки болката, която несъмнено изпитваше — да бълва вулгарни обиди.

Без да го удостои повече с поглед, Гидиън му обърна гръб и се хвърли до мен на пода. Тоест до тялото ми — аз самата продължавах да се рея безполезно във въздуха.

— Гуендолин! О, боже! Гуени! Моля те, недей!

Той притисна юмрук към мястото под гърдите ми, където шпагата бе оставила съвсем малка дупчица в роклята ми.

— Късно е! — ехтеше гласът на Дарт Вейдър. — Не виждате ли, че животът се просмуква от нея?

— Тя ще умре, не можете да промените това! — извика и лорд Аластър от мястото си на стената, стараещ се да не мърда закованата си ръка. Кръвта му капеше и образуваше малка локва до краката му. — Аз пронизах демоничното й сърце.

— Затваряйте си устата! — кресна му Гидиън, който вече бе поставил и двете си ръце върху раната и я натискаше, влагайки цялата тежест на тялото си. — Няма да допусна да й изтече кръвта! Само ако успеем навреме... — Той изхлипа отчаяно. — Не можеш да умреш, Гуени, чуваш ли!

Гърдите ми все още се надигаха и спускаха, а кожата ми бе покрита с мънички капчици пот, но не беше изключено Дарт Вейдър и лорд Аластър да имаха право. В крайна сметка нали вече летях като блестяща прашинка из въздуха, а върху лицето ми там долу не се забелязваше и най-малката следа от руменина. Дори устните ми бяха посивели.

Сега вече по лицето на Гидиън се стичаха истински сълзи. Продължаваше с все сила да притиска ръце към раната ми.

— Остани при мен, Гуени, остани при мен... — шепнеше той.

Изведнъж вече нищо не виждах, но затова пък отново усещах твърдия под отдолу под мен, тъпата болка в стомаха и цялата тежест на тялото ми. Поех си шумно дъх със съзнанието, че няма да имам сили за следваща глътка въздух. Исках да отворя очи, за да погледна за последен път любимия си, но не успях.

— Обичам те, Гуени, моля те не ме оставяй! — това бяха последните му думи, които чух, преди да бъда погълната от една безкрайна бездна.

Мъртви обекти от всякакъв вид и материя може безпроблемно да бъдат транспортирани във времето, и то в двете посоки. Главно условие: в момента на транспортирането обектът не трябва да е в контакт с нищо и никого, освен с транспортиращия го пътуващ във времето.

Най-големият досега трансфериран във времето предмет е маса с дължина четири метра, която близнаците Де Вилърс са пренесли от 1805 година в 1900-та и са върнали обратно (вж. том 4, глава 5, Експерименти и емпирични изследвания, стр. 188).

Растения, части от растения, както и всякакъв вид живи организми не може да бъдат транспортирани, защото пътуването във времето унищожава структурата на клетките им, респективно напълно ги разтваря, както бе доказано в множество опити с водорасли, различни разсади, чехълчета, мокрици и медузи (вж. том 4, глава 3, Експерименти и емпирични изследвания, стр. 194).

Транспортирането на обекти, освен под строг надзор или с опитни цели, е абсолютно забранено.

ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ

ТОМ 2: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПЪТУВАНЕТО ВЪВ ВРЕМЕТО

Глава 10

— Тя ми се струва странно позната — чух някой да казва.

Съвсем ясно различих надменния тон на Джеймс.

— Ама, разбира се, дървена главо! — отговори друг глас, който не можеше да принадлежи на никой друг, освен на Ксемериус. — Това е Гуендолин, но без униформата, а и носи грамаданска перука.

— Не съм ти позволил да разговаряш с мен, невъзпитана котко!