Смарагдовозелено

Май бях нарушавала правило номер четири при всяко едно от пътуванията ми във времето — Забранено е да се пренасят предмети от едно време в друго. Както и правило номер пет — Никога да не се влияе върху съдбата на хората в миналото.

Отпуснах книгата в скута си и замислено задъвках долната си устна. Може би Шарлот все пак имаше право и аз бях нещо като закоравяла нарушителка на правила — просто ей така, заради принципа. Дали в момента пазителите не претърсваха стаята ми? Или дори цялата къща — с кучета и детектори за метал? Във всеки случай не изглеждаше, сякаш малката ни хитрост от сутринта бе достатъчна, за да подкопаем доверието, което имаха в Шарлот.

Въпреки че господин Марли имаше вид, сякаш бе малко разколебан, когато ме бе взел от дома. Изглежда, едва бе в състояние да ме погледне в очите, макар да се преструваше, че нищо не се е случило.

— Сигурно се срамува — предположи Ксемериус. — Много ми се иска да бях видял глупавото му изражение, когато е отворил ковчежето. Дано от страх да е изпуснал металния лост върху крака си.

Да, със сигурност моментът, в който е извадил книгите ми от ковчежето, е бил много срамен за господин Марли. И естествено, за Шарлот. Но тя едва ли щеше да се откаже толкова бързо.

Все пак по пътя от колата до входа на главната квартира, докато разтваряше над главата ми черен чадър, адептът направи опит да проведе уж непринуден разговор, вероятно за да прикрие чувството си за вина.

— Много е прохладно днес, нали? — рече той решително.

Всичко това ми се стори наистина детинско. Отвърнах му също толкова решително.

— Да. А кога ще си получа ковчежето обратно?

Не му хрумна никакъв отговор, освен да почервенее като домат.

— Мога ли поне да получа книгите си, или в момента се изследват за отпечатъци от пръсти?

Не, днес не ми беше жал за него.

— Ние... за съжаление... може би... погрешка — започна да заеква той и двамата с Ксемериус възкликнахме едновременно:

— Какво?!

На господин Марли видимо му олекна, когато на входа се натъкнахме на господин Уитман, който отново изглеждаше като някоя филмова звезда върху червения килим. Очевидно и той бе пристигнал току-що. Съблече ненадминато елегантно палтото си и изтръска капките дъжд от косата си, като през това време ни се усмихваше, показвайки перфектните си бели зъби. Липсваха само светлините на прожекторите. Ако бях Синтия, със сигурност щях да му хвърля изпълнен с копнеж поглед, но аз бях имунизирана срещу красивата му външност и чара му (и без това рядко пускан в действие спрямо мен). Освен това зад гърба му Ксемериус му правеше заешки уши и глупави физиономии.

— Гуендолин, чух, че се чувстваш по-добре — каза учителят ми.

От кого ли пък го бе чул?

— Да, малко. — За да отклоня разговора от мнимата ми болест и тъй като тъкмо бях набрала скорост, бързо продължих да плямпам: — Току-що попитах господин Марли какво става с ковчежето ми. Може би вие ще можете да ми кажете кога ще си го получа обратно и защо изобщо е било наредено да ми го вземат?

— Точно така. Нападението е най-добрата защита — насърчи ме Ксемериус. — Виждам, че се справяш и без мен. Значи, ще отлетя обратно към къщи да поче... ъъъ... да видя дали всичко там е наред. See you later, alligator*, xa-xa!

* „До скоро виждане, алигаторе“ — роман на Уилям Ф. Бъкли-младши от шпионската поредица за героя Блекфорд Оукс, добродушен здравеняк, който работи за ЦРУ и заради служебния си дълг посещава най-различни екзотични кътчета на света, където винаги изскача някоя задача за него; също така репликата е заглавие на популярна рокендрол песен от 1950 година, изпълнявана от Бил Хейли. — Бел. ред.

— Аз... ние... погрешна информация... — продължи със заекването си господин Марли.

Господин Уитман изцъка ядосано с език. До него адептът изглеждаше двойно по-непохватен.

— Марли, можете да излезете в обедна почивка.

— Слушам, сър. Обедна почивка, сър.

Още малко и господин Марли щеше да удари токове, отдавайки чест.

— Братовчедка ти подозира, че си се сдобила с предмет, който не ти принадлежи — обяви господин Уитман, когато адептът побърза да се отдалечи, и ме изгледа с пронизващ поглед.