Читаем Смарагдовозелено полностью

По-късно дойде на гости госпожа Пърпълплъм, приятелката на пралеля Мади, и ги чух да се кикотят като две малки момиченца. Иначе всичко беше спокойно. Преди по обед да бъда закарана в Темпъл, двамата с Ксемериус успяхме за кратко да обърнем внимание на „Ана Каренина“, или по-точно казано, на онзи текст в четивото, който не бе написан от Толстой. Страниците от 400 до 600 бяха изпълнени предимно с преписи на хрониките на пазителите. Лукас беше добавил: Това са само интересните части, скъпа внучке, но ако трябваше да съм честна, първоначално не ми се сториха особено интересни. Така наречените Принципи на устройството на времето, съставени лично от граф Сен Жермен, затрудниха мозъка ми още след първото изречение. Въпреки че в настоящето миналото вече се е случило, е нужна изключителна предпазливост, за да не се застраши сегашното чрез миналото, като миналото се превърне в настояще.

— Това разбираш ли го? — попитах Ксемериус. — От една страна, и без това всичко вече се е случило и следователно ще се случи точно така, както се е случило, но от друга страна, не трябва да заразяваш никого с грипния вирус? Или какво се има предвид?

Ксемериус поклати глава.

— Просто да прескочим тази част, става ли?

Но и статията на някой си доктор М. Джордано (аха, това едва ли беше съвпадение в имената, нали?) със заглавие Граф Сен Жермен — пътуващ във времето пророк — анализ въз основа на инквизиционни протоколи и писма, публикувана през 1992 година в специализирано списание за исторически изследвания, започваше със сучещо се над осем реда изречение, подобно на спираловиден глист, което никак не допринасяше за желанието за по-нататъшно четене.

Изглежда, Ксемериус се чувстваше по същия начин.

— Скукааа! — изграчи той и аз с охота прелистих нататък до мястото, където Лукас бе събрал всички стихчета. Някои от тях вече ми бяха известни, но и тези, които бяха нови за мен, звучаха объркано, изпълнени със символика и многозначно тълкуваеми, според гледната точка, подобно на виденията на пралеля Мади. Думите кръв и вечност се срещаха сравнително често и в комбинация с огън и страдание. — Ами... при всички положения не са от Гьоте — продължи гаргойлът. — Звучат, сякаш няколко пияндета са се събрали, за да римуват загадъчни глупости. Хей, хора, дайте да помислим, какво се римува на лисица от нефрит? Затрит, апетит, кибрит? Неее, хайде да вземем метеорит, звучи много по... хлъц... по-тайнствено.

Нямаше как да не се засмея. Тези стихчета наистина бяха пълна скръб. Но знаех, че Лесли с радост щеше да им се нахвърли, тя обожаваше загадките. Беше твърдо убедена, че прочитането на „Ана Каренина“ щеше да ни е от съществена помощ.

— Това е началото на една нова ера — драматично бе обявила тя днес сутринта, размахвайки книгата във въздуха. — Притежаващият знания притежава и сила. — На това място се замисли. — Това е реплика от филм, но в момента не се сещам от кой точно. Все едно. Сега най-сетне ще можем да разнищим историята докрай.

Може би имаше право. Но малко по-късно, в 1953 година, докато седях на зеления диван, не се чувствах ни най-малко могъща или знаеща, а просто ужасно самотна. Колко ми се искаше само Лесли да е при мен. Или поне Ксемериус.

Докато прелиствах безцелно страниците, се натъкнах на записките, които бе споменал господин Марли. През октомври 1782 година действително е имало бележка в хрониките със следния текст:

...Преди своето отпътуване графът още веднъж ни препоръча и занапред да ограничаваме възможно най-много досега на пътуващите във времето жени, особено на последно родената Рубин, с могъществото на мистериите и никога да не подценяваме разрушителната сила на женското любопитство.

О, да. Веднага повярвах, че графът е казал това, буквално можех да чуя гласа му. „Разрушителната сила на женското любопитство“, тц-тц.

Но за бала, който, за съжаление, бе само отложен, а не отменен, това не ми помагаше, като изключим факта, че тези драсканици на пазителите в никакъв случай не събуждаха в мен желанието още веднъж да се срещна с графа.

Със значително неудоволствие се посветих на изучаването на златните правила. В тях надълго и нашироко се говореше за чест, съвест и задължението да не се прави нищо в миналото, което би могло да промени бъдещето.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме

Все жанры