Смарагдовозелено

Зарязах го където си стоеше, но той отново ме настигна на тротоара.

— Ей, почакай! Съжалявам, че попречих на флирта ти. — Подозрително огледа кафето си. — Със сигурност онзи тип се е изплюл в чашата ми.

Отпих голяма глътка от моята и веднага изгорих устните, езика и гърлото си. Когато отново можех да мисля, се запитах дали по-добрият вариант не е кафето да се инжектира венозно.

— Вчера бях на кино с онази Силия от класа ни — каза Рафаел. — Страхотно момиче. Невероятно хубава и забавна. Не смяташ ли?

— Ъ? — отвърнах забила нос в пяната. (Общуването с Ксемериус започваше да ми се отразява.)

— Много се забавлявахме заедно — продължи той. — Но по-добре не казвай на Лесли, защото може да ревнува.

Нямаше как да не се засмея. Колко сладко — той искаше да ме манипулира.

— Добре. Гроб съм.

— Значи, смяташ, че тя наистина може да ревнува? — попита обнадежден Рафаел.

— Ама разбира се! Ужасно, при това. Най-вече защото в класа изобщо нямаме Силия.

Рафаел се почеса сконфузено по носа.

— Русата, при която ще е партито?

— Синтия.

— Но аз наистина бях с нея на кино — рече той плачевно.

Ученическата униформа със злополучната комбинация от яркожълто и морскосиньо му стоеше още по-зле, отколкото на нас. А начинът, по който прокарваше ръка през косата си, ми напомни на Ник и извика майчински чувства в мен. Реших, че заслужава поощрение, задето не се държеше толкова самодоволно и арогантно, колкото по-големия си брат.

— Ще го съобщя внимателно на Лесли — предложих.

Той се усмихна несигурно.

— Но не й казвай, че съм объркал името... ох, най-добре нищо не й казвай... или напротив...

— Остави на мен. — За довиждане подръпнах вратовръзката му. — Хей, поздравления! Днес е вързана както трябва.

— Синди я върза — отвърна Рафаел с крива усмивка. — Или както там се казва.

Първия час имахме английски при господин Уитман. Той прие съобщението за разболяването на Шарлот с кимване, въпреки че не успях да се сдържа и при думата „болна“ направих с пръсти кавички във въздуха.

— Трябваше да го вземеш — прошепна Лесли, докато учителят ни връщаше домашните от миналата седмица, на които бе поставил оценки.

— Хронографа ли? В училище? Да не си откачила? А ако господин Уитман го види? Катеричката направо ще получи инфаркт. Като изключим това, той набързо ще информира дружките си пазители, които ще ме разчленят, ще ме разпънат на кръст и кой знае какво още ще направят с мен, което тъпите им златни правила предвиждат в такива случаи. — Подадох на приятелката ми ключа от ковчежето. — Ето ключа към сърцето ти. Всъщност смятах да го дам на Рафаел, но нали ти не искаш... — Тя завъртя очи и скришом погледна напред, към мястото, където седеше Рафаел, който полагаше усилия да не ни наблюдава. — Просто си го окачи отново и не позволявай на Шарлот да ти го вземе.

— Крав Мага — промърмори Лесли. — Нямаше ли такъв филм с Дженифър Лопес? Където накрая ступа бруталния бивш мъж? И аз искам да го мога.

— Мислиш ли, че Шарлот може да разбие вградения гардероб с ритник? Няма да ме учуди, ако двамата с Гидиън са учили как се отваря ключалка без ключ. Сигурно са имали семинар при някой агент на МИ6* под наслов: Вместо метален лост, елегантен метод с фиба за коса.

* Британската Секретна разузнавателна служба. — Бел. ред.

Въздъхнах дълбоко.

— Ако Шарлот наистина знае какво сме намерили, отдавна да е уведомила пазителите — рече Лесли, клатейки глава. — Само подозира нещо. Вярва, че ще намери нещо, с което може да изтъкне себе си, а теб да злепостави.

— Да, и ако го намери...

Изведнъж пред нас изникна господин Уитман.

— Силно се надявам, че си говорите за сонет номер 130.

— От дни не говорим за нищо друго — отвърна Лесли.

Учителят ни повдигна едната си вежда.

— В последно време не мога да се освободя от впечатлението, че се занимавате с неща, които не се отразяват добре на учението ви. Може би едно писмо до родителите ви би било съвсем уместно. Мисля, че за парите, които те плащат за привилегията да бъдете обучавани в това учреждение, имат право да очакват известна ангажираност от ваша страна. — С тихо изплющяване домашните ни се приземиха на чина пред нас. — Малко повече занимание с Шекспир щеше да се отрази добре на есетата ви. За съжаление, сте постигнали само посредствен резултат.

— На какво ли може да се дължи това?! — измърморих ядосано.

Ама че нахалство! Трябваше да жертвам цялото си свободно време за пътувания във времето, проби на костюми и уроци по танци, и на всичкото отгоре да търпя да ме мъмрят, че не се подготвям достатъчно за училище?

— Шарлот ти показа, че и двете неща могат да се съчетават много добре, Гуендолин — отвърна господин Уитман, сякаш бе отгатнал мислите ми. — Нейните оценки са отлични. И никога не се е оплаквала. Спокойно можеш да вземеш пример от самодисциплината й.

Втренчих се сърдито след него.

Лесли ме сръга приятелски с лакът.

— Някога ще кажем на подлата Катерица мнението си за него. Най-късно, след като завършим. Но днес това би било чиста загуба на енергия.