Смарагдовозелено

— Крав Мага е израелска техника за ръкопашен бой, много ефективна — информира ме Шарлот. — Мога да те извадя от строя само с един ритник в плексус соларис или само с един-единствен удар да ти строша врата.

— А аз мога да викам за помощ!

Досега разговорът ни бе протекъл шепнешком, сигурно така звучеше, когато змии разговарят помежду си: чшшш, сссш, чшшш.

Какво щеше да се случи, ако вдигнех под тревога останалите обитатели на къщата? Може би тогава Шарлот нямаше да строши врата ми, но всички ще искат да знаят какво съм увила в халата.

Изглежда, братовчедка ми отгатна мислите ми, защото се изсмя ехидно, докато се приближаваше с танцова стъпка.

— Хайде! Викай!

— Аз бих го направил — обади се Ксемериус.

Но не ми се наложи, защото зад Шарлот изникна, както винаги сякаш от нищото, господин Бърнард.

— Мога ли по някакъв начин да помогна на дамите? — осведоми се той и Шарлот се завъртя рязко, като уплашена котка. За части от секундата си помислих, че ще изрита иконома в плексус соларис, просто от рефлекс, но макар че пръстите й трепнаха, за щастие, не го направи. — Понякога и аз огладнявам нощно време и съм на разположение да подготвя лека закуска, щом така и така отивам към кухнята — продължи невъзмутимо господин Бърнард.

Почувствах такова облекчение да го видя, че избухнах в истеричен кикот.

— Току-що вече си взех нещичко от кухнята. — Посочих с брадичка вързопа в ръцете ми. — Но карате кид тук явно тотално е изгладняла, спешно се нуждае да похапне нещо.

Шарлот се отправи към стаята си подчертано бавно.

— Ще те държа под око — обяви тя и обвинително посочи с пръст гърдите ми. Вероятно се канеше да издекламира нещо, толкова театрално бе поведението й, но само каза: — И вас също, господин Бърнард.

— Трябва да сме внимателни — прошепнах, след като тя затвори вратата на стаята си и коридорът отново потъна в тъмнина. — Тя владее Тадж Махал.

— Също не е никак зле — рече Ксемериус одобрително.

Притиснах вързопа към гърдите си.

— И подозира нещо! Дори може и да знае какво сме открили. Със сигурност ще ни издаде на пазителите, а ако те разберат, че сме...

— Има по-подходящи места и време да се обсъжда това — прекъсна ме икономът необичайно строго.

Той вдигна фенера на Ник от земята, включи го и плъзна лъча светлина нагоре по вратата на Шарлот чак до полукръглия стъклен прозорец над нея. Той бе отворен.

Кимнах, давайки знак, че съм разбрала: братовчедка ми можеше да чуе всяка дума.

— Да, имате право. Лека нощ, господин Бърнард.

— Приятни сънища, госпожице Гуендолин.

На следващата сутрин майка ми не се нуждаеше от кран, за да ме събуди. Тактиката й бе много по-коварна. Използва онзи ужасен пластмасов Дядо Коледа, който Каролайн спечели миналата Коледа и който, веднъж включен, непрестанно повтаряше с отвратително грачещ глас: „Хо-хо-хо! Весела Коледа на всички!“.

В началото се опитах да заглуша врявата, завивайки се през глава. Но след шестнайсет хо-хо-хо-та се предадох и отметнах завивката. Веднага съжалих за това, защото си припомних какъв ден е днес. Балът!

Ако не се случеше някое чудо и не намерех възможност до днес следобед да отида в миналото и да се срещна в 1993 година с дядо ми, щеше да ми се наложи да се изправя пред графа неподготвена.

Прехапах устна. През изминалата нощ май все пак трябваше още веднъж да прескоча назад във времето. Но тогава Шарлот вероятно щеше да разкрие тайната ми, значи, така погледнато, изглежда, бях взела правилното решение.

Запрепъвах се от леглото към банята. Бях спала само три часа — след среднощното изпълнение на Шарлот бях решила да заложа на сигурно и под ръководството на Ксемериус действително бях влязла във вградения гардероб. Там бях отстранила задната стена и в нишите разпорих корема на крокодила, за да скрия хронографа в него.

След това, напълно изтощена, бях заспала веднага, което беше добре, защото така поне не ме измъчваха лоши сънища. Или по-точно казано, каквито и да било сънища, за разлика от пралеля Мади. Когато — закъсляла, защото цяла вечност търсих фон дьо тена на мама, за да прикрия тъмните сенки под очите си — заслизах за закуска надолу към първия етаж, тя ме пресрещна в коридора и ме дръпна в стаята си.

— Нещо не е наред ли? — попитах, но знаех, че можех да си спестя въпроса.

Щом пралеля Мади беше будна в седем и половина, значи, със сигурност нещо изобщо не беше наред. Беше напълно рошава и едната от двете й ролки, които трябваше да повдигат косата на челото й, се беше разхлабила и висеше над ухото й.

— О, Гуендолин, момичето ми, не е наред, и още как. — Тя се отпусна върху неоправения си креват и зяпна с драматично сбърчено чело лилавия тапет на цветчета. — Имах видение!

Не отново!

— Нека да позная. Някой е стъпкал рубинено сърце с токовете на ботушите си — предположих. — А може би става въпрос за гарван, който е влетял право във витрина, пълна с... ъъъ... часовници?

Пралеля Мади поклати така силно глава, че къдриците й се разхвърчаха и дори втората ролка се килна опасно настрани.