Смарагдовозелено

Раздялата с Лукас за мен бе много трудна и не само аз пророних някоя и друга сълза. Нямаше да се видим трийсет и седем години, макар и само от негова гледна точка, и двамата смятахме, че това е невъобразимо дълго време. Искаше ми се сега веднага да отида в 1993 година, но му обещах, че първо ще се наспя. Е, поне доколкото бе възможно. Беше два през нощта, а трябваше да стана в седем без петнайсет. Вероятно мама ще се нуждае от кран, за да ме вдигне от леглото.

Тъй като Ксемериус не направи никаква нахална забележка, осветих с фенерчето муцунката му. Може и да си въобразявах, но той изглеждаше малко тъжен и си дадох сметка, че цял ден го бях пренебрегвала.

— Много е мило, че си ме чакал, Ксеми... риус — казах с нежност, която изведнъж бях почувствала.

Искаше ми се да го погаля, но това не бе възможно при призраците.

— Чиста случайност! Междувременно се оглеждах за подходящо място за скривалище на това нещо. —Той посочи хронографа, който отново бях увила в халата ми за баня и понесох под мишница. Прозявайки се, се промъкнах на стълбището през отвора и оставих картината на прапрапра... на тлъстия чичо да се плъзне тихо на мястото си. Ксемериус летеше до мен нагоре по стълбите. — Ако бутнеш задната стена на вградения ти шкаф — ще успееш, тя е от гипсокартон — ще достигнеш нишите под скосения таван. А там има безброй скривалища.

— Смятам за през нощта просто да го мушна под леглото.

Краката ми тежаха като олово от умора. Бях загасила фенера, щях да намеря пътя до стаята ми дори и в тъмното. А вероятно дори и насън. Във всеки случай, когато стигнах до етажа на Шарлот, вече почти спях и затова за малко да изпусна хронографа, щом вратата й се отвори и се оказах заслепена от ивица светлина.

— О, по дяволите! — изруга Ксемериус. — Преди малко всички хъркаха, честно!

— Не си ли вече малко голяма за пижами със зайчета? — попита Шарлот.

Облечена в нощница с тънки презрамки, тя се облегна грациозно на рамката на вратата. Косата й падаше на блестящи вълни по гърба. (Това беше предимството на прическите със сплетена коса: действаха като ролки и имаха ефекта на позлатяващ гел за коса.)

— Да не си се побъркала да ме плашиш така? — Шепнех, за да не вземе да се събуди и леля Гленда.

— Защо се промъкваш посред нощ по моя коридор? И какво носиш?

— Какво означава това „през моя коридор“? Отвън по фасадата ли трябва да се катеря, за да стигна до стаята си?

Шарлот се отлепи от рамката на вратата и пристъпи към мен.

— Какво носиш под мишница? — повтори тя, този път заплашително.

Това, че шепнеше, правеше въпроса й още по-настойчив. А и гледаше толкова... опасно, че не смеех да мина покрай нея.

— Оу! — рече Ксемериус. — Май някой сериозно страда от предменструален синдром. Не бих искал да си имам вземане-даване с тази днес.

Изобщо нямах такива намерения.

— Халата ми за баня ли имаш предвид?

— Покажи какво има в него! — настоя тя.

Отстъпих крачка назад.

— Съвсем ли откачи? Няма да ти показвам посред нощ халата ми. А сега ме пусни да мина, искам да си лягам!

— А аз искам да видя какво носиш! — изсъска Шарлот. — Да не мислиш, че съм наивна като теб? Да не смяташ, че не съм забелязала заговорническите погледи и суетенето? Ако искате да скриете нещо от мен, трябва да действате малко по-умело. Какво е това ковчеже, което брат ти и господин Бърнард качиха горе при теб? Да не би това, което носиш под мишница, да е било вътре?

— Определено не е глупава — отбеляза Ксемериус и се почеса по носа с едното си крило.

По друго време от денонощието и в по-будно състояние сигурно щях да успея да импровизирам и да измисля някаква история, но сега просто нямах нерви за това.

— Изобщо не ти влиза в работата — изсъсках.

— Напротив, влиза ми! — изсъска Шарлот в отговор. — Може да не съм аз Рубин и затова да не съм част от кръга на дванайсетте, но за разлика от теб, поне мисля като такава! Не можах да чуя всичко, което обсъждахте в стаята ти, вратите в тази къща са просто прекалено масивни, но това, което разбрах, е напълно достатъчно! — Тя пристъпи отново към мен и посочи халата ми за баня. — Веднага ми дай това там, ако не искаш сама да го взема!

— Ти си ни подслушвала?

На секундата ми прилоша. Колко бе дочула? Знаеше ли, че това тук бе хронографът? Който, между другото, през последната минута сякаш бе станал минимум двойно по-тежък. За всеки случай го хванах с две ръце, при което фенерчето на Ник падна и изтрополи на пода. Вече не бях толкова сигурна дали наистина искам леля Гленда да продължи да спи.

— Знаеше ли, че двамата с Гидиън сме вземали уроци по Крав Мага?

Шарлот отново пристъпи към мен, а аз автоматично отстъпих назад.

— Не, а ти знаеш ли, че в момента гледаш като откачената катерица от „Ледена епоха“?

— Може и да имаме късмет и Крав Мага да се окаже някоя безобидна глупост — каза Ксемериус. — Като Кама Сутра! Ха-ха! — Той се разсмя. — Извинявай, но най-добрите майтапи ми хрумват в екстремни ситуации.