Смарагдовозелено

Вдишах дълбоко, но застоялият въздух в коридора не помогна особено да се отърся от чувството на замаяност. Леко залитайки, се изправих, стиснах по-силно фенерчето на Ник и отворих вратата към стълбището, която изскърца като в някой класически филм на ужасите, когато картината се дръпна встрани.

— Ето те и теб — прошепна Лукас, който, също въоръжен с фенерче, чакаше от другата страна. — В първия миг се притесних, че може да е някой призрак, дошъл точно в полунощ...

— Облечен с пижама на зайчета?

— Малко си пийнах, затова... Но се радвам, че се оказах прав, що се отнася до съдържанието в ковчежето.

— Да, и за щастие, хронографът работи. Както се уговорихме, разполагам с един час.

— Тогава хайде по-бързо, преди отново да се е разпищял и да е събудил цялата къща.

— Кой? — попитах тревожно.

— Малкият Хари. Май му растат зъби или нещо такова. Във всеки случай, вие като сирена.

— Чичо Хари?

— Ариста смята, че трябва да го оставим да плаче с възпитателна цел, иначе щял да се превърне в женчо. Но това направо не се издържа. Понякога се промъквам тайно при него, пък ако ще да става женчо. Когато му пея Лисицата открадна гъската, спира да плаче.

— Бедничкият чичо Хари. Бих казала, класически случай на психическа депривация* при детето. — Нищо чудно, че в наши дни беше обсебен да стреля по всичко, което се изпречеше пред мерника му — патици, елени, диви прасета и особено лисици! Беше председател на сдружение, което се бореше за възобновяването на легалния лов с гонки на лисици в Глостършър. — Може би трябва да му пееш нещо друго. И да му купиш плюшена играчка лисица.

* Състояние, възникващо в резултат на ограничаване на човека от удовлетворяване на основните му психически потребности. — Бел. прев.

Стигнахме незабелязано до библиотеката и когато Лукас заключи вратата след нас, въздъхна облекчено.

— Дотук добре.

В помещението почти нищо не се бе променило в моето време, само двете кресла пред камината имаха друга дамаска, шотландско каре, вместо кремави рози на зелен фон. Върху масичката между тях имаше чаена кана с подложка със свещ (за поддържане на топлината), две чаши и — затворих очи, а после отново ги отворих, но действително това не беше халюцинация — чиния със сандвичи! Никакви изсъхнали сладки! А вместо това истински, питателни сандвичи! Не можех да повярвам. Лукас се отпусна в едно от креслата и посочи мястото срещу себе си.

— Ако си гладна, можеш... — започна той, но аз вече бях сграбчила първия сандвич и го бях захапала.

— Спасяваш ми живота! — казах с пълна уста, после ми хрумна нещо: — Надявам се, че не са с пастърма?

— Не. Краставички и шунка. Изглеждаш уморена.

— Ти също.

— Все още не съм се възстановил след вълненията от вчера вечерта. Както казах, преди малко трябваше да си сипя едно уиски. Е, добре де, две. И през това време ми се изясниха две неща... да, да, спокойно си вземи и другия сандвич. И този път дъвчи по-бавно. Човек го хваща страх, като те гледа така.

— Продължавай — казах му. О, боже! Храната ми действаше толкова добре! Имах чувството, че никога не съм яла по-вкусни сандвичи. — Кои две неща са ти се изяснили?

— И така: първо, колкото и да са приятни, срещите ни трябва да се състоят много по-напред в бъдещето, възможно най-близо до годината ти на раждане, ако искаме да са ни от полза. Дотогава може би ще съм успял да разбера какво са планирали Люси и Пол, защо, и със сигурност тогава ще знам повече от сега. Което означава, че следващия път ще се видим през 1993-та. Тогава ще мога да ти помогна и за бала.

Да, това звучеше логично.

— И второ, планът ни ще успее само ако навляза по-надълбоко в управлението на пазителите, и по-точно, във Вътрешния кръг.

Закимах енергично. Не можех нищо да кажа, защото устата ми беше пълна.

— Досега амбициите ми в това отношение не бяха големи. — Погледът на Лукас се спря върху семейния герб на Монтроуз, висящ над камината. Меч, обвит от рози, а отдолу думите HIC RHODOS, HIC SALTA, което означаваше „Покажи какво наистина можеш“. — Макар че от самото начало позициите ми в ложата са добри, в крайна сметка фамилията Монтроуз е била сред учредителите през 1745-а и освен това съм женен за потенциална носителка на гена от родословната линия на Нефрит! Въпреки това нямах намерение да се ангажирам с ложата по-сериозно от необходимото... е, но нещата се промениха. Заради теб, Люси и Пол дори ще лижа з... ще се подмажа на шефа. Не знам дали ще се получи, но...

— Да, ще се получи! Дори ще станеш Велик пазител — казах и изтупах трохите от пижамата ми. С усилие потиснах доволното си изхълцване. Ах, колко прекрасно бе отново да съм сита. — Нека да помисля: през 1993 година ще станеш...