Шамах

— Нима можех да допусна, че ще ги рисуваш по стените вместо на хартия? Пак ще си поговорим по този въпрос, синчето ми. — Направи жест, все едно има пръчка в ръката си, и прибави: — Впрочем аз виждам само една картина, не две.

— Премислих. Ще има повече от две. Тази тук е първата. Ефендито нали поиска да види какво мога, така че трябва да му покажа колкото се може повече.

— Още картини? От тоя сорт? Луд ли си? И къде пък?

— Утре ще рисуваме в харема.

— Какво?

— Тръбите на Йерихон и срутването на стените.

— Аллах да се смили! А вдругиден!

— Вдругиден ще рисуваме в спалнята!

— И какво?

— Гибелта на Содом и Гомор, с пушек и огън, светкавици и гръмотевици. Боите са вече заръчани.

— Вече заръчани! И това още! В спалнята светкавици и гръмотевици, дим и огън! За твоето изкуство май няма нищо невъзможно. Ясно че трябва да му сложа предели. И какво всъщност представлява това тук? В него няма и следа от идея.

При думата „предели“ направи движение, сякаш отново се кани да го сложи както в предобеда на коляното. Въпреки заплахата момчето се видя принудено да се изсмее, когато отговори:

— Няма идея? Та тук се крие целият народ на Израил и фараонът с всичките му египтяни!

— Как така? — поиска да знае бащата. — От тях нищо не може да се види!

— Ами защото са във водата! Тази картина изобразява преминаването на децата на Израил през Червено море. Нима не различаваш Червеното море там право пред теб? А над него е синият въздух и съвсем горе, точно над главата ти, жълтото слънце, защото е тъкмо по пладне. Зелената страна вляво е Египет, а къщата — дворецът на фараона. Зелената земя вдясно е Палестина, а в къщата посред нея живее царят на йевусейците. Между тях лежи Червено море. Децата на Израил са роби в Египет. Мойсей им помага да се освободят. Побягва с тях в Червено море. Сега всички са вътре, фараонът се втурва след тях с цялата си войска. Погледни тук! Последният тъкмо изчезва. Вижда се само петата му, която още не е във водата. А отвъд, от другата страна, пък тъкмо излизат децата на Израил. Вече се виждат пръстите на краката на първите, напуснали водата. Това да не би да не е идея?

Разкрачи се пред бащата и го погледна самоуверено в лицето. И тогава зад нас прозвуча изпълненият с упрек глас на негърската готвачка, която стоеше с ветроупорния фенер до вратата и всичко бе чула.

— И целият зелен Египет и цялата зелена Палестина произхождат от мен. Утре ще рисувам Йерихон.

Тук добрият Мустафа Бустани вече не можа да се овладее. Гневът му избухна.

— Какво ще рисуваш утре, ще видим — навика я той. — Марш! Да те няма! Вкъщи!

Страхът я удари в крайниците. Изтърва фенера и той угасна. После се понесе с най-голямата бързина, с която можеха да я носят нозете. Но този ефект от гнева на търговеца веднага възвърна неговото самообладание и той ни се извини:

— Простете! Гневът никога не постъпва напразно. Позволете да ви съпроводя!

Разбрахме го много добре. Отведе ни до портата, през която бяхме дошли. Тя още стоеше отворена. Той каза:

— Пътуването си остава за утре сутринта. Ще мина да ви взема в седем часа по европейско време. Дали ще взема момчето, още не знам.

— Ще го накажеш ли? — попита жена ми, която също беше обикнала хлапето.

— Кой в случая заслужава наказание, ще помисля — отговори той с необичайно сериозен тон. — Имам чувството, че с вашето идване ме озари светлина. От днешния предобед сякаш имам други очи и уши. Как стана така, че вие поехте без всяка видима причина по същия път към височината на Елеонския хълм, който хващам аз всеки ден? И точно по същото време?

— Случайно! — подхвърлих аз несериозно.

— Казваш го, без сам да си вярваш! Много добре знам, че считаш думата случайност за измъкване от затруднено положение. Но това сега е страничен въпрос. Главното тази вечер е моят син. Трябва да размисля. Трябва да остана сам. И… на вас двамата мога да кажа, без да се смущавам… трябва да се моля! Спохожда ме мисълта, че с душата на моето дете аз се намирам на грешен път. Единствено Аллах познава скритите дълбини на нашата вътрешност. Той ще ми покаже кое е право и кое криво. Моля да не се тревожите за момчето! То няма да получи наказание, което не заслужава. Лека нощ!

— Лека нощ! — пожелахме и ние, подадохме му ръка и си тръгнахме, любопитни как ли ще се развият утре нещата.

2. Опрощението

Към Хеброн!