Сфера

— Някой трябва да наглежда сензорите — продължи Бет. — Ако калмарът се появи, незабавно ще те предупредя.

— Добре — кимна Норман. По дяволите, тя говори сериозно, мислеше си той. — Хари едва ли ще се справи с това — рече той.

— Не, Хари няма сили. А и все още спи. Нека да поспи.

— Нека — съгласи се Норман.

— Ще ти помогна да си сложиш костюма.

— О, да, забравих костюма — рече Норман. — Перката е счупена.

— Флетчър я поправи.

— Дано да се е справила добре.

— Да ида аз вместо теб — предложи Бет.

— Не, не. Ти си гледай приборите. Аз ще отида. Само стотина ярда, нищо работа. Няма и да се изпотя.

— Е, навън е чисто — рече Бет, като прегледа пулта.

— Ясно — кимна Норман.

* * *

Шлемът щракна на мястото си, Бет почука по прозорчето и с жестове го попита дали всичко е наред.

Норман кимна и тя отвори люка на пода. Той й махна за сбогом и скочи в ледената вода. Изправи се на океанското дъно под люка, огледа се и почака, са да се увери, че перката на циркулатора работи нормално. След това се отдалечи от станцията.

Отвън блестяха съвсем малко светлини, Норман смътно различаваше тъничките струйки от мехури, които бликаха от многобройните пробойни.

— Как се чувстваш? — попита Бет в шлемофона.

— Добре. Знаеш ли, станцията пропуска.

— Нещата са далеч по-лоши — отвърна Бет. — Повярвай ми.

Норман стигна далечния край на станцията и огледа краткото разстояние, което го делеше от ДС-7.

— Как е при теб? Все още ли е чисто? — попита той.

— Все още е чисто.

Норман пое. Напрегна сили, но му се струваше, че движенията му са съвсем забавени. Задъха се и тихо прокле.

— Какво има?

— Не мога да вървя бързо. — Непрестанно поглеждаше на север, очаквайки всеки миг от там да се зададе зеленикавото сияние на приближаващия се калмар, но хоризонтът оставаше тъмен.

— Чудесно се справяш, Норман — похвали го Бет. — Все още е чисто.

— Намираше се на петдесетина ярда от станцията, беше изминал половината. ДС-7 се виждаше ясно, по-малка бе от тяхната станция и се състоеше от един единствен цилиндър, висок четирийсет фута и с множество илюминатори. До него беше преобърнатият хангар и миниподводницата.

— Почти стигна — произнесе Бет. — Чудесна работа.

Норман почувства замайване. Забави крачка. Различаваше съвсем ясно надписите, по стената на станцията. Имаше различни предупреждения и флотски маркировки.

— Хоризонтът е чист — докладва Бет. — Поздравления. Почти успя.

Навлезе в пространството под ДС-7 и погледна нагоре. Люкът беше затворен. Завъртя ръчката и я бутна нагоре. Вътрешността не се виждаше ясно, тъй като светлините бяха изключени. Но все пак трябваше да надникне. Възможно бе да открие някакво оръжие, нещо, което да му е от полза.

— Първо подводницата — обади се Бет. — Остават ти само десет минути за натискане на бутона.

— Разбрано.

Норман пое към подводницата. Спря се между двете витла и прочете името: „Подводна звезда III“. Беше оцветена в жълто, също като онази, с която се бяха спуснали, но формата й бе малко по-различно. Норман забеляза от едната страна ръкохватки, покатери се и проникна във въздушния джоб, затворен под преобърнатия хангар. Носа на подводницата завършваше с прозрачно изпъкнало стъкло за пилота и зад него бе разположен люка. Норман дръпна ръчката, вдигна люка и се спусна вътре.

— В подводницата съм.

Никакъв отговор от Бет. Вероятно не можеше да го чуе, зад дебелите метални стени. Норман се огледа, а от костюма му се стичаше вода. Но какво да направи, да си изтрие краката? Усмихна се при тази мисъл. Забеляза, че записите бяха подредени в задния отсек. Тук имаше съвсем достатъчно място за трима души. Но Бет беше права, подводницата беше натъпкана с прибори и инструменти, някои от тях с доста остри ръбове. Ако ги залюшка горе, преживяването няма да е от приятните.

Къде ли е бутонът за задържане? Плъзна поглед по контролния пулт и забеляза само един светещ клавиш, с надпис: „задържане“. Натисна го.

Червената светлина спря да мига. Вместо нея блесна мъничък, кехлибарен екран, с надпис:

Броячът пренастроен — 12:00:00

Броячът пое в обратна посока. Май успях, рече си той. Екранът угасна.

Норман огледа наново пулта, като се питаше: В случай на необходимост, ще мога ли да управлявам подводницата? Настани се в пилотското кресло и втренчи поглед в многобройните датчици, копчета и индикатори по пулта. Не се виждаше никакво кормилно устройство — колело, или ръчка. Как, по дяволите, се управляваше това нещо?

На екрана блесна:

ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — КОМАНДЕН МОДУЛ

Нуждаете ли се от помощ?

Да Не Прекъсни

Да, помисли си той. Имам нужда от помощ. Той огледа пулта за бутон с надпис „да“, но такъв нямаше. Накрая се сети и натисна маркерът „да“ на самия екран.

ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — СПИСЪК НА ОПЕРАЦИИТЕ

Потапяне Изплаване

Скачване Изключване

Монитор Прекъсване