Било много интересно, помисли си Норман. Божичко, много интересно! Той издърпа микрофона от Хари.
— Бет, какво, по дяволите, правиш там?
— О, здравей, Норман. Виждам, че си се върнал без проблеми.
— Почти.
— Да не би да си имал неприятности? — не изглеждаше никак загрижена.
— Да, имах.
— Добре ли си? Звучиш малко ядосано.
— Оставаше да не съм ядосан. Бет, защо излезе, докато бях там?
— Хари каза, че ще поеме поста вместо мен.
— Хари какво? — Норман погледна към Хари. Хари поклати отрицателно глава.
— Хари каза, че ще поеме пулта. И че аз мога да отида на кораба. И тъй като калмара не се виждаше никакъв, реших, че моментът е подходящ.
Норман прикри с шепа микрофона.
— Не си спомням такова нещо — рече Хари.
— Ти говори ли с нея?
— Не помня, да съм говорил.
— Попитай го, Норман — обади се Бет. — Той ще ти каже.
— Той твърди, че не ти е казвал нищо подобно.
— Е, в такъв случай, съвсем се е смахнал — отвърна Бет. — А ти какво си мислиш, че ще те зарежа докато си навън, това ли, за Бога? — настъпи пауза. — Никога не бих го сторила, Норман.
— Кълна се — обърна се Хари към Норман. — Въобще не съм разговарял с Бет. Нито думичка не сме разменяли. Повтарям ти, когато се събудих, тя беше излязла. Нямаше никой в станцията. Ако питаш мен, тя от самото начало е възнамерявала да отиде на кораба.
Норман си спомни, колко бързо се бе съгласила Бет с предложението му, именно той да посети подводницата и колко изненадан бе останал тогава. Може би, в края на краищата, Хари беше прав. Нищо чудно Бет наистина да е планирала предварително всичко.
— Знаеш ли какво си мисля? — рече Хари. — Мисля, че Бет наистина е мръднала.
— Разбрахте ли се вече, момчета? — обади се по уредбата Бет.
— Мисля че да, Бет — отвърна Хари.
— Добре — рече Бет. — Защото аз направих едно откритие в кораба.
— И какво е то?
— Намерих екипажа.
— Дошли сте и двамата — посрещна ги Бет. Седеше на контролния пулт.
— Да — кимна Норман като я разглеждаше внимателно. На пръв поглед изглеждаше съвсем нормално. Дори по-добре от всякога. По-силна, целеустремена. Наистина е красива, помисли си той. — Хари смята, че калмарът повече няма да се върне.
— Калмарът е бил навън?
Норман накратко й предаде подробностите от нападението.
— Божичко, Норман, съжалявам. Ако имах и най-малка представа за това, никога не бих излязла.
Съвсем не прилича на мръднала, помисли си Норман. Изглежда искрено съжаляваше за случилото се.
— Както и да е, — продължи той, — успях да го нараня и Хари е уверен, че повече няма да посмее да се върне.
— И тъй като не можахме да решим кой да остане, — добави Хари, — тръгнахме и двамата.
— Добре, насам — поведе ги Бет. Минаха покрай спалните помещения и просторната кухня. Норман се спря пред кухнята. Спря се и Хари.
— Гладен съм — рече Хари.
— Хапни нещо — посъветва го Бет. — Аз опитах това-онова. Има някакви шоколади, пълнени с ядки, които са направо страхотни — тя издърпа едно чекмедже, извади отвътре увити във фолио пръчки и им ги подаде. Норман разкъса фолиото и отдолу се показа нещо, което наистина приличаше на шоколад.
— Има ли нещо за пиене?
— Естествено — Бет дръпна вратата на хладилника. — Диетична кола?
— Шегуваш ли се…
— Вярно, консервата е с различна форма и опасявам се, е малко топла, но все пак това си е чиста диетична кола.
— Започвам да купувам акции от компанията — рече Хари. — Сега вече знаем със сигурност, че и след петдесет години ще ги има — той прочете надписа. — Утвърдена за напитка на експедицията „Стар Вояджър“.
— Да, стигнали са далеч — съгласи се Бет.
Хари завъртя кутията. От другата страна пишеше на японски.
— Какво ли означава това?
— Означава, да не бързаш с купуването на акции — поклати глава Бет.
Норман отпи глътка кола, опитвайки се да прикрие безпокойството си. Кухненският отсек изглеждаше леко променен, от последния път, когато бяха тук. Не беше съвсем сигурен, предишния път само бе надникнал, но притежаваше доста добра зрителна памет и жена му често се шегуваше, че може да се оправя в кухнята и със затворени очи.
— Знаеш ли, — рече той, — не си спомням преди да е имало хладилник.
— Аз пък въобще не забелязах — каза Бет.
— В интерес на истината, — продължи Норман, — цялото помещение ми изглежда променено. По-голямо е и някак… различно.
— Защото си гладен — ухили се Хари.
— Може би — съгласи се Норман. Нищо чудно Хари да беше прав. Спомни си, че през шейсетте години бяха проведени серия опити върху визуалното възприятие, които демонстрираха, че наблюдаваните субекти интерпретират едни и същи диапозитиви съобразно техните предразположения. Гладните хора, виждаха във всички диапозитиви храна.
Но все пак, помещението наистина изглеждаше променено. Например, не помнеше вратата към кухнята да е била в ляво, както беше сега. По-скоро беше разположена в средата на стената, която разделяше кухнята от спалните помещения.