СЕНКИТЕ

Братята заговориха в един глас, всички предлагаха услугите си да отидат... ала Рот вдигна ръка и ги накара да замълчат.

- Ще ни позволиш ли да го задържим? - попита, кимвайки към кутията. - Или е сувенир, който искаш да поставиш на полицата над камината си?

- Също като информацията, която ви предоставих, то е ваше и можете да правите с него каквото си поискате.

- Къде е останалата част от тялото?

- Близо до път 149. Там има изоставена кравеферма. Отидете на южното пасбище и в началото на гората ще откриете джипа и тялото вътре.

Рот се облегна назад и кръстоса дългите си крака.

- Това е много по-добър изход от ситуацията, отколкото да сме принудени да те убием.

- Не бих казал, че съм особено доволен.

- За предпочитане е пред ковчег - обади се Рейдж и дилърът го погледна.

- Така е. - С тези думи той се обърна и се отправи към вратата. - Знаете къде да ме намерите, ако имате допълнителни въпроси или се нуждаете от помощ за нападението.

Бъч излезе заедно с него, изпращайки го до входа. Едва когато се върна и затвори вратата зад себе си, някой проговори:

- Ако това е главният лесър - каза Рот, Омега ще разбере незабавно.

- Само че той ги сменя през петнайсет минути - отвърна Ви. - Пък и не го е убил един от нас. Може би просто ще помаже следващия и ще продължи.

- Може би. - Рот кимна към картонената кутия. - Отървете се от това, когато отидете да проверите трупа.

- Мога аз да отида - предложи Бъч. - И да го извадя от играта за постоянно.

Ви поклати глава.

- Ти не можеш да се дематериализираш. Прекалено е опасно...

Телефоните на всички зазвъняха, задрънчаха и запиукаха едновременно.

Докато посягаха към джобовете си, Рейдж се зачуди какво ли можеше да е това. Тор не беше дежурен и си беше вкъщи. Рив ненавиждаше телефоните. А Ласитър се бе видял принуден да се откаже от груповите съобщения, след като Ви бе изключил тази функция на телефона му. Освен това, ако беше той, щеше да се разнесе хор от Денис Лиъри, казващ „Аз съм задник“, тъй като всички си го бяха сложили като мелодия за звънене на ангела.

- Мамка му - каза някой.

Рейдж трябваше да прочете два пъти онова, което бе получил. А после отпусна тежко ръка и затвори очи.

- Някой ще си направи ли труда да ми каже за какво е целият този траур? - дрезгаво каза Рот.

- Селена - чу се да отговаря Рейдж. - Влошила се е.

Седнал на разхвърляното легло в апартамента си в „Комодор“, Ай Ем се улови, че оглежда одеждите на майкен, търсейки нещо, което да не е наред, накриво, смачкано. Нямаше да я изпрати обратно в Територията изглеждаща така, сякаш току-що бе правила секс до изнемога.

Въпреки че бе точно така.

- Утре вечер - каза той.

- Да.

- Добре. - Мамка му, не беше сигурен дали може да чака толкова дълго. - Страхотно.

Даде й знак да дойде по-близо и оправи качулката, която държеше в ръцете си, така че, когато й я сложи, мрежичката падна на мястото си. Ненавиждаше, че трябва отново да скрие лицето й. Сякаш я затваряше в плен, въпреки че бе свободна да идва и да си отива, когато поиска. Или поне - относително свободна.

- До утре - каза майкен, а прекрасният й глас звучеше приглушено.

Ай Ем се протегна и улови ръката й с намерението просто да я стисне за миг, ала установи, че не е в състояние да я пусне.

- Майкен. - Пое си дълбоко дъх. - Какво би казала, ако ти предложа да останеш тук? В Колдуел, имам предвид. Ако се грижа да си добре и в безопасност тук, в града?

Но определено нямаше да е в този апартамент - С’Екс несъмнено щеше да започне да го използва като местенцето си за секс веднага щом траурът отминеше...

О, я чакай. Когато траурът отминеше, те щяха да поискат Трез. Все тая. Щеше да бъде някъде другаде.

Майкен се поколеба и той добави:

- Няма да е нужно да служиш на никого. Можеш да бъдеш свободна.

„Можеш да бъдеш с мен“, помисли си.

Което, вярно, беше истинска лудост, ала напоследък имаше чувството, че времето изтича, и не искаше да чака за каквото и да било. Особено за нещо, което го караше да се чувства добре, а не така, сякаш са го изритали в топките.

- Ще бъдеш в безопасност - повтори той. - Заклевам се в живота си, че ще те опазя. А тук навън има цял един нов свят, неща, които да правиш, места, които да опознаеш, училища, които да посещаваш. Хората в по-голямата си част са идиоти, но няма да ти се пречкат.

Само за миг фантазията го поведе като златна нишка - видя се как готви за нея в ресторанта, как я представя е гордост на келнерите си, може би дори как я води в имението за някое от храненията.

Упорито избягваше малкия проблем е бягството от с’хийб.

- Ай Ем - прошепна тя.

Мамка му. Тонът й казваше всичко. А той не искаше да го чуе.

- Тук би могла да имаш истински живот. Заслужаваш много повече от това, да бъдеш прислужница на другите. Тук би могла да живееш наистина.

„С мен“, довърши наум.

Господи, беше си изгубил ума по нея. И макар че би могъл да го отдаде на това, че най-сетне беше правил секс, тук ставаше дума за нещо повече. В душата си, незнайно как, той я познаваше.

Телефонът му върху нощното шкафче се обади. Имаше съобщение.