67
Докато се взираше в стъклената къща на асейл, рейдж инстинктивно усещаше, че нещо не е наред. Откакто двамата с Ви бяха дошли, нищо не се беше променило. Всичко вътре - и кухнята, и холът с размерите на футболно игрище, и кабинетът -си беше както трябва... само дето никой не се движеше.
- Може би Асейл си лакира ноктите на краката в подземието - измърмори Рейдж. - В люляково. Или пък яркочервено.
- Рано или късно - процеди Ви, - ако иска да остане в бизнеса, ще му се наложи да излезе с колата си. Не можеш да транспортираш количествата пари или дрога, с каквито си има работа той, като се дематериализираш.
- Освен ако те всички не са взели свръхдоза заедно. Предполагаха, че с падането на нощта Асейл и момчетата му са започнали да се дематериализират навън и обратно вътре, и с нищо не можеха да ги спрат. Ви обаче беше поставил мънички камери, преди да си тръгнат на зазоряване вчера и те не бяха уловили никаква активност през деня - никакви сакове не бяха изнесени, за да бъдат прибрани, никой не бе дошъл, за да остави нещо. Така че Ви беше прав - невъзможно бе да пренасят стока...
Сякаш някой хореографираше движенията им, двамата едновременно посегнаха към телефоните си.
От Фюри.
Без да се колебаят, те се дематериализираха, прехвърлиха се през реката и си възвърнаха физическите очертания пред задната врата на къщата за аудиенции. Ви въведе кода и те нахлуха в кухнята, стряскайки догена до печката.
Това, че Вучи, прислужницата на Парадайз, не изглеждаше притеснена, бе добър знак. Не се чуваше също така и пищенето на задействана аларма. Все пак извадиха пистолетите си и тичешком се отправиха към трапезарията, отваряйки летящата врата с рамо...
Тъкмо навреме, за да видят как Асейл вади една глава за косата от картонена кутия.
- Помислих си, че ще искате да се присъедините към веселбата - прошепна Фюри с крайчеца на устата си. - Току-що се появи.
- Позволете да ви представя - тъкмо казваше Асейл, - на своя партньор. Своя
Кафявите очи на неживия се блещеха из стаята, черните, опръскани с кръв устни бяха полуотворени, като риба, озовала се на дъното на огряна от слънцето лодка.
Братята, пръснати из стаята, изругаха, а Джордж изръмжа до стола на Рот, който се наведе, за да го погали.
- Откъде можем да сме сигурни, че това не е най-обикновен убиец от улицата?
- Защото аз ви казвам.
- Твоята благонадеждност едва ли е нещо, на което някой би си заложил живота.
- Аз ще го направя. - Асейл върна главата в кашона и го остави на пода. - Знам къде са се установили всички лесъри.
В стаята се възцари тишина.
Рот се приведе напред, тъмните му очила се обърнаха по посока на дилъра.
- Така ли?
- Да.
Ноздрите на Рот се разшириха, докато проверяваше миризмата на другия мъж.
- Казва истината, момчета.
Извитите вежди на дилъра се свъсиха с раздразнение.
- Естествено, че казвам истината. Ти ми съобщи, че повече не мога да търгувам с Обществото на лесърите. Аз се подчиних на заповедта. Ако Братството отиде там, където са се настанили, и ги изтреби, вече няма да е нужно да доказвам, че съм изпълнил нареждането ти, докато си продължавам бизнеса. Така че интересите ни съвпадат и ако имате нужда от силни мишци, с които да се биете рамо до рамо, нека ви предложа себе си и моите братовчеди.
- Трогнат съм от великодушието ти.
- То няма нищо общо с теб. Както ти казах, аз съм бизнесмен. Готов съм на всичко, за да защитя начинанията си, а ми е напълно ясно, че ти и онези, които са се събрали тук, сте в състояние да сложите край на всичко, което е ценно за мен. Ето защо предприех необходимите стъпки, за да се уверя, че ще мога да продължа... дори ако това ще ми причини известно неудобство, а приходите ми ще пострадат, докато се опитвам да си създам нова мрежа от контакти.
Въздухът в стаята се изпълни с тих шепот и Рейдж се огледа наоколо. Толкова беше готов за истинска война, за възможност най-сетне да си отмъсти на неживите копелета за всичко, което бяха сторили по време на нападенията.
Ама че неочакван късмет.
- Доколкото знам, това... - Асейл посочи към кутията - е главният лесър. Нападнах го далеч от чужди погледи и нарочно не го изпратих обратно при създателя му. За известно време отсъствието му няма да привлече внимание.
- Е, къде се намира това свърталище на разбойници? - обади се Ви.
- Девическо училище „Браунсуик“. От известно време е изоставено и те живеят в общежитието.
- И се опитват да усвоят изваждане на многоцифрени числа - измърмори някой.
- Или пишат лесърски учебник по сексология - подхвърли Друг.
Гласът на Асейл ги надвика.
- Научих за местонахождението им преди много месеци. Важно е да знаеш колкото се може повече за живота на бизнес партньорите си. Братовчедите ми огледаха мястото тази нощ и потвърдиха, че все още са там. Предполагам, ще искате и сами да разузнаете, преди каквато и да било координирана обсада.