СЕНКИТЕ

Не мога да я оставя да си отиде тази нощ. Това не може да е краят...

67

Докато се взираше в стъклената къща на асейл, рейдж инстинктивно усещаше, че нещо не е наред. Откакто двамата с Ви бяха дошли, нищо не се беше променило. Всичко вътре - и кухнята, и холът с размерите на футболно игрище, и кабинетът -си беше както трябва... само дето никой не се движеше.

- Може би Асейл си лакира ноктите на краката в подземието - измърмори Рейдж. - В люляково. Или пък яркочервено.

- Рано или късно - процеди Ви, - ако иска да остане в бизнеса, ще му се наложи да излезе с колата си. Не можеш да транспортираш количествата пари или дрога, с каквито си има работа той, като се дематериализираш.

- Освен ако те всички не са взели свръхдоза заедно. Предполагаха, че с падането на нощта Асейл и момчетата му са започнали да се дематериализират навън и обратно вътре, и с нищо не можеха да ги спрат. Ви обаче беше поставил мънички камери, преди да си тръгнат на зазоряване вчера и те не бяха уловили никаква активност през деня - никакви сакове не бяха изнесени, за да бъдат прибрани, никой не бе дошъл, за да остави нещо. Така че Ви беше прав - невъзможно бе да пренасят стока...

Сякаш някой хореографираше движенията им, двамата едновременно посегнаха към телефоните си.

Къщата за аудиенции. Спешно.

От Фюри.

Без да се колебаят, те се дематериализираха, прехвърлиха се през реката и си възвърнаха физическите очертания пред задната врата на къщата за аудиенции. Ви въведе кода и те нахлуха в кухнята, стряскайки догена до печката.

Това, че Вучи, прислужницата на Парадайз, не изглеждаше притеснена, бе добър знак. Не се чуваше също така и пищенето на задействана аларма. Все пак извадиха пистолетите си и тичешком се отправиха към трапезарията, отваряйки летящата врата с рамо...

Тъкмо навреме, за да видят как Асейл вади една глава за косата от картонена кутия.

- Помислих си, че ще искате да се присъедините към веселбата - прошепна Фюри с крайчеца на устата си. - Току-що се появи.

- Позволете да ви представя - тъкмо казваше Асейл, - на своя партньор. Своя бивш партньор.

Кафявите очи на неживия се блещеха из стаята, черните, опръскани с кръв устни бяха полуотворени, като риба, озовала се на дъното на огряна от слънцето лодка.

Братята, пръснати из стаята, изругаха, а Джордж изръмжа до стола на Рот, който се наведе, за да го погали.

- Откъде можем да сме сигурни, че това не е най-обикновен убиец от улицата?

- Защото аз ви казвам.

- Твоята благонадеждност едва ли е нещо, на което някой би си заложил живота.

- Аз ще го направя. - Асейл върна главата в кашона и го остави на пода. - Знам къде са се установили всички лесъри.

В стаята се възцари тишина.

Рот се приведе напред, тъмните му очила се обърнаха по посока на дилъра.

- Така ли?

- Да.

Ноздрите на Рот се разшириха, докато проверяваше миризмата на другия мъж.

- Казва истината, момчета.

Извитите вежди на дилъра се свъсиха с раздразнение.

- Естествено, че казвам истината. Ти ми съобщи, че повече не мога да търгувам с Обществото на лесърите. Аз се подчиних на заповедта. Ако Братството отиде там, където са се настанили, и ги изтреби, вече няма да е нужно да доказвам, че съм изпълнил нареждането ти, докато си продължавам бизнеса. Така че интересите ни съвпадат и ако имате нужда от силни мишци, с които да се биете рамо до рамо, нека ви предложа себе си и моите братовчеди.

- Трогнат съм от великодушието ти.

- То няма нищо общо с теб. Както ти казах, аз съм бизнесмен. Готов съм на всичко, за да защитя начинанията си, а ми е напълно ясно, че ти и онези, които са се събрали тук, сте в състояние да сложите край на всичко, което е ценно за мен. Ето защо предприех необходимите стъпки, за да се уверя, че ще мога да продължа... дори ако това ще ми причини известно неудобство, а приходите ми ще пострадат, докато се опитвам да си създам нова мрежа от контакти.

Въздухът в стаята се изпълни с тих шепот и Рейдж се огледа наоколо. Толкова беше готов за истинска война, за възможност най-сетне да си отмъсти на неживите копелета за всичко, което бяха сторили по време на нападенията.

Ама че неочакван късмет.

- Доколкото знам, това... - Асейл посочи към кутията - е главният лесър. Нападнах го далеч от чужди погледи и нарочно не го изпратих обратно при създателя му. За известно време отсъствието му няма да привлече внимание.

- Е, къде се намира това свърталище на разбойници? - обади се Ви.

- Девическо училище „Браунсуик“. От известно време е изоставено и те живеят в общежитието.

- И се опитват да усвоят изваждане на многоцифрени числа - измърмори някой.

- Или пишат лесърски учебник по сексология - подхвърли Друг.

Гласът на Асейл ги надвика.

- Научих за местонахождението им преди много месеци. Важно е да знаеш колкото се може повече за живота на бизнес партньорите си. Братовчедите ми огледаха мястото тази нощ и потвърдиха, че все още са там. Предполагам, ще искате и сами да разузнаете, преди каквато и да било координирана обсада.