СЕНКИТЕ

Трез поклати глава.

- Смелостта не означава да не те е страх. - Той се наведе и я целуна. - Господи, обичам те толкова много. Толкова дълбоко. Завинаги.

Селена обви ръце около него и го прегърна с всички сили... и може би избърса няколко сълзи в ризата му.

- Е, добре, мислиш, че съм смела, а пък ти си най-романтичният мъж, когото съм срещала или за когото съм чувала.

Сега бе негов ред да се разсмее и дълбокият тътнещ звук отекна прекрасно до ухото й.

- Аха. Абсолютно.

Притиснала тяло до неговото, Селена каза:

- На света няма нищо по-романтично от това, да обичаш някого с цялото си сърце, дори когато знаеш, че той ще си отиде.

Трез се вкамени.

- Нима един мъж би могъл да обича достойна жена като теб по друг начин, освен с цялото си същество? И без никакво съжаление.

Докато стояха в тунела, по средата между подземието и главната постройка, Селена си помисли колко подходящо бе, че онова, което се намираше от двете им страни, сякаш се простираше до безкрай. А те имаха единствено тази средна точка, тук и сега, и трябваше да направят така, че да си струва.

- Не ми е нужна церемония, за да се обвържа с теб - заяви тя.

- Не?

- В този миг ние изживяваме обетите си.

- Опитваш се да кажеш, че няма да се обвържеш с мен?

- Предложение ли ми правиш? - подразни го тя.

- Искаш ли да падна на едно коляно?

Той се отпусна на пода и улови ръцете й.

- Селена, ще бъдеш ли моята шелан? Единствената за мен? Нямам пръстен, но можем да отидем да ти купим... Така правят хората. Освен това, не знам, иска ми се да ти купя нещо скъпо.

Първият й порив бе онзи, на който бе обучена - престорено скромно отклоняване на вниманието, суетене, удоволствие. Ала както би казал нейният мъж - майната му на това.

- Би било прекрасно. Всичко би ми харесало. Церемония, пръстен, тържество, всичко. - Тя отвори сърцето си широко и остави любовта да го изпълни цялото. - Всичко!

- Само така, кралице моя - промълви той. - За това ти говорех.

И ето как Селена се оказа... сгодена.

Докато се навеждаше, за да го целуне, си помисли колко странно бе, че двамата се люшкаха напред-назад между толкова крайни емоции. Ала гази ситуация като че ли засилваше възходите и спадовете, всяко преживяване сякаш минаваше през мегафон, който усилваше всичко до краен предел.

- Значи, пръстен? - попита тя до устните му.

- Аха, пръстен.

Ръцете му се плъзнаха по задната част на бедрата й.

- И може би още нещичко, което не можеш да си купиш в магазина.

- И какво ли ще е то? - провлачи тя.

- О, нали се сещаш. Ще трябва да ти го покажа на горния етаж...

61

- ДА, ЧУХ ВИ ДА СЕ КАРАТЕ ПРЕЗ ДЕНЯ.

Докато говореше, Ай Ем погледна в огледалото над умивалника в банята. Брат му стоеше на прага на спалнята му, облечен в черно, и изглеждаше така, сякаш бе слязъл от страниците на някое списание. Очевидно се бе приготвил да изведе своята жена за през нощта.

- Звучеше сериозно - добави Ай Ем.

- Беше гадно за известно време. - Трез се приближи и приседна на ръба на джакузито. - Но се справихме. Помолих я да се обвърже с мен.

- Поздравления.

- Благодаря.

Ай Ем взе флакона с пяна за бръснене, натисна бутона и разнесе пяната по бузите и брадичката си.

- Как е тя?

- Добре.

Ай Ем знаеше, че брат му лъже. Издаваха го безброй малки признаци, но най-вече това, че избягваше да срещне погледа му. - Какво те измъчва, Трез?

Трез изпука кокалчетата си едно по едно.

- Не иска тленните й останки да бъдат... там горе, където са сестрите й. - Посочи тавана, ала имаше предвид небесата над тях. - Така че, когато настъпи моментът, си мисля да се погрижа за...

Когато дълбокият му глас пресекна и той не можа да продължи, Ай Ем заряза бръсненето и се приближи, завързвайки по-здраво хавлията около кръста си, докато сядаше до брат си. - Мамка му.

Трез разтърка лицето си.

- Добре казано. Както и да е, мисля си да й направя клада. Хората на Рив постъпват така. По този начин тя ще бъде... -Той се прокашля. - Ще бъде свободна. Иска да бъде свободна накрая. Нали се сещаш.

Ай Ем поклати глава.

- Боли ме, че си в подобно положение.

- И мен. Явно съм роден под адски лоши звезди.

- Какво мога да направя?

- Нищо. Просто ме изслушвай и ми прощавай, когато кажа не каквото трябва или се държа гадно. Стресът е неописуем.

Двамата продължиха да седят един до друг в мълчание... защото понякога това е всичко, което можеш да сториш за някого, когото обичаш: има пътища, които всеки трябва да извърви сам. Което е отвратително.

Ай Ем искаше да попита колко й остава. Ала това бе най-важният въпрос, онзи, чийто отговор никой не знаеше.

- Ще има ли церемония? - попита вместо това.

- Не мисля, че тя би искала. Не съм сигурен какви са погребенията при Избраниците...

- Говорех за обвързването.

- А, ясно. Да, предполагам. - Трез се плесна по коленете и стана. - Трябва да вървя. Тази вечер ще я заведа да й купя пръстен. Искам да сложа звезда от небесата на пръста й. А после тя ще ми приготви вечеря горе на север, у Рив.

- Звучи добре. - Ай Ем го погледна. - Слушай, не ми влиза в работата...

- Всичко ти влиза в работата. Ти си ми брат.