СЕНКИТЕ

- Не искам това! Не искам нищо от това! - Гласът й стана почти истеричен, ала то бе по-силно от нея. - Мислиш ли, че ми харесва да говоря всички тези неща, да мисля за тях! Остават ми бог знае колко нощи, а аз пропилях тази, седейки в онова шибано кресло, взирайки се в някаква тъпа книга, без да я виждам, представяйки си как се бесиш в банята, след като аз умра! Или как се напиваш и се блъскаш в някое дърво с колата си! Или как започваш да чукаш всичко наред - този път не цяло десетилетие, а цял век! - Тя описа кръг във въздуха до главата си. - Тези мисли... не ги искам! Мислиш ли, че искам да ти кажа всичко това? За бога, Трез, аз те обичам! Не искам да бъдеш с друга жена, никога! Искам да си седиш в някой ъгъл и да скърбиш по мен, докато не умреш... Не искам да виждаш нито слънцето, нито луната, не искам да се радваш на никое ястие, нито да се наспиш добре дори веднъж! Искам мисълта за мен да те преследва до края на живота ти, докато където и да отидеш, с когото и да говориш, единственото, което виждаш, да бъде моят призрак... защото тогава ще знам, че няма да ме забравиш!

Той протегна ръка.

- Селена, аз...

- Искаш да знаеш какво е смъртта? Аз ще ти кажа какво е -смъртта е, когато живите те забравят. Как миришеш и как изглеждаш, как звучи гласът ти, как се смееш! Дори да има живот след смъртта, истинската ми смърт ще настъпи тогава, когато ти продължиш без мен, докато един ден вече не можеш да си спомниш какъв цвят са очите ми или колко е дълга косата ми...

И ето че бе неин ред да последва примера на Лукас.

Неочаквано пред очите й се спусна бяла пелена и изгубила всякакъв контрол над себе си, тя се хвърли към лампата на близката масичка и я метна през стаята към редицата прозорци, толкова силно, че коприненият абажур литна и се удари в полилея, висящ от тавана.

Стъклото се пръсна на блещукащи късчета, които се разхвърчаха навсякъде и Трез трябваше да вдигне ръка, за да предпази очите си.

Селена избухна в сълзи.

- Не искам да продължаваш без мен.

Докато душата й се пръсваше надве, Трез скочи и се приближи до нея. Опита се да я прегърне, ала тя се дърпаше, удряше го с юмруци.

- Ти ще си намериш друга - простена тя. - Ще се влюбиш в друга и тя ще може да ти роди дете, да те прегръща, когато имаш кошмари, да ти приготвя вечеря. - Риданията й бяха толкова несдържани, че й беше трудно да си поема дъх. - И ще бъде по-добра от мен, защото... - Селена рухна върху него. -Защото ще има късмета да е жива.

Трез я притисна до сърцето си и я замилва по гърба.

Ето че истината беше излязла наяве. Злото, което се бе опитвала да потули и замаже, беше разкрито, защото бе искала да бъде достойна жена, а не жалкото, обсебващо проклятие, каквото беше в действителност.

И все пак Трез все още беше с нея. Застанал душа до душа, плът до плът, непоколебим, твърдо решен да я обича през всичко това.

Постепенно Селена усети ударите на сърцето му.

Туп. Туп. Туп.

Толкова равномерни и силни.

Тя потрепери, докато си поемаше дъх, и се облегна назад. Трез избърса с палци сълзите под очите й, а тя каза задавено:

- Леле, това мина добре, а?

60

ПРИ ДУМИТЕ НА СЕЛЕНА ТРЕЗ СЕ РАЗСМЯ И ТЯ СЕ УСМИХНА.

И двамата бяха в ужасно състояние - нейното лице бе подпухнало и зачервено от крясъците и плача, неговата ръка кървеше от парченцата стъкло, които го бяха порязали, телата им трепереха, когато се изправиха на крака.

- Наистина ли си упражнявала всичко това? - попита той, отмятайки косата й назад.

- О, да. В продължение на часове.

Отведе я до леглото и я сложи да седне, настанявайки се до нея... преди и двамата да бяха паднали на осеяния с парченца стъкло под.

- И как протече този разговор в главата ти?

Селена посегна към кутията с кърпички до будилника. Предложи му една, а после извади друга за себе си. След като и двамата се изсекнаха, тя отново си пое дълбоко въздух.

- Разви се прекрасно. Ти беше трогнат от моето великодушие. Смирен пред чистотата на любовта ми. А когато се просълзих, беше като в „Безсъници в Сиатъл“... не като това тук.

Когато тя посочи лицето си, Трез я притегли към себе си и я целуна.

- По-красива си отвсякога.

Селена направи физиономия.

- О, я стига. Току-що ти казах, че искам да прекараш остатъка от живота си във въздържание.

- Нищо не би могло да ме зарадва повече.

- Трез, бъди сериозен. Това беше адски гадно от моя страна.

- Мислиш ли, че аз бих постъпил по-различно? - Той сви рамене. - Човече, ако знаех, че ще умра, нямаше да искам дори да погледнеш друг мъж... камо ли пък да бъдеш гола с него. - Той потръпна от отвращение, представяйки си този кошмар. - О, мамка му, не. По никой начин.

- Наистина ли?

- Абсолютно. Напълно.

Селена погледна към килима и по лицето й се разля най-красивата усмивка.

Господи, прекрасно бе да мислят по един и същи начин.

А после лицето й помръкна.

Възцари се мълчание и Трез имаше чувството, че се досеща накъде бяха поели мислите й.

- Животът може да бъде много дълъг - каза тя. Сякаш си представяше времето, което го очакваше занапред... и как би могло да се промени всичко.