СЕНКИТЕ

- Искам да ми се закълнеш - продължи тя, - тук и сега, че няма да се затвориш за света, че ще...

Трез се изправи рязко и започна да крачи напред-назад, сложил ръце на хълбоците си, навел глава, сякаш се опитваше да се овладее.

- Трез, искам да продължиш да живееш, след като си отида. - Той понечи да поклати глава и Селена го прекъсна: - Защото това е единственото, което ще направи онова, което ме очаква, приемливо за мен.

Той вдигна ръце.

- Е, добре. Добре тогава. Ще продължа да живея. А сега може ли да се облека, за да отидем в клиниката...

- Трез. Не ме лъжи.

Той спря и се обърна към нея, великолепното му тяло преливаше от напрежение, мускулите на бедрата и раменете му потръпваха под гладката кожа.

- Какво искаш да ти кажа?

- Че ще позволиш на другите да ти помогнат. Ще имаш нужда от това... Аз бих имала нужда от това, ако бях на твое място...

- Ще го направя! Добре! Дори ще ходя при Мери... ще си окача на врата знак, на който пише „Преодоляващ скръбта си“, за бога. Доволна ли си? Сега вече можем ли да престанем да говорим за това?

Докато той й крещеше, Селена затвори изтощено очи.

- Трез...

- Казваш, че не можеш да си представиш как ме напускаш, нали? Е, аз пък не съм в състояние дори да мисля за това. Не мисля... отказвам дори да създам в ума си... - той посочи с показалец главата си - реалност, в която теб те няма. Така че не само не мога да си представя какво ще изпитвам, но изобщо не мога да мисля за някакъв си въображаем сценарий.

- Най-добре започни да мислиш за това - дрезгаво каза Селена. - Най-добре започни да се подготвяш. Казвам ти го направо. Краят наближава.

Той сякаш се смали пред очите й, въпреки че тялото му си остана все така огромно.

- Не говори така.

- И искам да си намериш друга жена, по-нататък, след време. Искам да... - При тези думи гласът й се прекърши от болка толкова огромна, че се учуди как не остави кърваво петно в средата на ризата й. - Не искам да прекараш още деветстотин години, като спиш сам.

Селена замлъкна, а опустошението в него бе толкова ужасно, че той политна назад и почти се свлече в креслото.

- Мислех, че ме обичаш - каза с глас, който изобщо не звучеше като неговия.

- Обичам те. С цялото си...

Той разтърка гърдите си.

- Тогава за какво е всичко това? Защо искаш да си намеря друга жена...

- Трез, чуй ме. - Ала той беше дотук; беше се оттеглил някъде в себе си, където Селена не можеше да го достигне. - Трез, обичам те и именно затова...

- Тогава как можеш да ми кажеш, че би искала да бъда с друга, освен с теб? - Очите му бяха съкрушени, когато се вдигнаха към нея. - Защо би го искала? Когато и да било? То би осквернило всичко, което изпитваме един към друг.

- Трез...

- Аз се обвързах с теб. Знаеш го. Защо би казала на един обвързан мъж, че трябва да прави секс с друга?

- Не ме разбра добре.

По дяволите, не трябваше да стане така. Трябваше да й обещае... и да вземе разрешението й на сериозно, така че, когато след милион години най-сетне успееше да преодолее загубата й и споменът за всичко, което бяха означавали един за друг, вече не бъде толкова мъчителен, да не се чувства виновен, когато си намери някоя друга, с която да бъде щастлив.

Така бе правилно.

- Може би е най-добре да си вървиш - унило каза Трез.

- Какво?

Той си избърса очите.

- Просто си върви. Махни се от тук. - Той кимна към вратата. - Бях готов да преживея абсолютно всичко с теб, но не и това. Не искаш любовта ми и това е окей. Разбирам те. Преживяхме две луди нощи, а силните емоции нерядко се отразяват на всичко и правят нещата да изглеждат по-важни, отколкото са в действителност. Ала повече не бива да бъдеш тук заедно с мен.

Селена поклати глава, сякаш това щеше да й помогне да открие някакъв смисъл в думите му.

- За какво говориш?

- Не те виня. Доктор Джейн ти е казала, че съм спасил живота ти, така че несъмнено изпитваш благодарност... Тя често може да бъде объркана с любов. Разбирам...

- Чакай, какво... Не разбирам какво казваш.

- Ала повече не мога да бъда край теб. Казваш, че не искаш да се самоунищожа? Е, добре, като за начало си върви. Още сега.

Странно чувство на паника накара тила й да изтръпне.

- Трез, не си чул нищо от това, което ти казах. Отиде в напълно различна посока... грешна посока. Аз те обичам...

- Не го казвай - изплющя гласът му. - Не ми го казвай...

- Ще казвам каквото си искам - сопна се Селена в отговор. -На твое място бих се тревожила повече за слуха си.

- О, ушите ми си работят отлично, сладурче. Току-що чух как жената, която обичам и боготворя повече от всичко на света, ми казва, че иска да изляза и да изчукам някоя друга. Защо, преди да умреш, не вземеш да пишеш на „Холмарк“¹⁵ и да им предложиш да направят такава картичка за Свети Валентин, толкова е романтично.

Сега бе неин ред да скочи на крака.