Читаем Сексът и градът полностью

Сексът и градът

Трябва да беше началото на юни в Манхатън. Както всяка сутрин Кари и Тузаря обсъждаха какво ще правят вечерта.

— Имам някакъв ангажимент. Не знам какъв — каза той.

— Добре — отвърна Кари. Вече беше препатила достатъчно, за да се научи да бъде предпазлива, когато Тузаря отказваше да навлезе в подробности. Макар да държеше графика за деня в ръката си — секретарката му го разпечатваше всяка вечер. Макар вече да беше задвижил сделката за фирмата за голф екипи.

Не задавай въпроси.

Благодаря ви, че превъзпитахте Тузаря.

— А ти какво ще правиш? — попита той.

— Ще се видя с Нико.

— Добре — рече Тузаря. — Във всеки случай ще се видим тук към 11 часа.

Следобед, когато говориха по телефона, той каза, че щял да вечеря с Кееми Тайлон — банкера от „Голдам“.

В осем часа Кари влезе в „Ла Гулю“ и видя Кееми Тайлон да вечеря с приятелката си. Нико Бароун седеше отвън. С нея имаше някакъв мъж, който държеше ръката й. Беше хубавият син — бивш наркоман — на американски посланик, който сега работеше като юрисконсулт за един от телекомуникационните магнати.

— Чувал съм за теб — каза той на Кари.

— Искаше да се запознаете — поясни Нико.

— Чувал съм за теб — повтори той и се подпря с лакът на масата. — Чел съм твои статии.

— Чудесно! — отвърна Кари.

— Тя вероятно ти е разправяла за мен — каза мъжът, като кимна към Нико.

— Не — рече Кари. — Нищичко.

— Мислех, че искаш да го запазиш в тайна — обясни Нико. Кавалерът й смятал, че телекомуникационният магнат бил влюбен в нея. И ревнувал. Мислел, че телевизионният магнат може или не може да е наредил да я проследят.

Нико смяташе, че и двамата са луди.

Настъпи неловък момент, когато Кееми Тайлон дойде да ги поздрави, след като синът на американския посланик и бивш наркоман си отиде. Банкерът застана до масата и сложи крак на пръчката на стола.

— Исках само да ви кажа — рече, — че Тузаря е на вечеря в центъра. С хора от компанията за голф.

— Благодаря — отвърна Кари.

— Няма значение. Не е важно. Нагласено е — успокои я Нико, когато мъжът си тръгна.

Като се върна в апартамента на Тузаря, Кари видя, че на секретаря е записано съобщение. Пусна го, макар отдавна да не беше прослушвала съобщенията му, тъй като последния път той беше се ядосал.

— Добре, добре — обеща тя. — Няма да ти прослушвам съобщенията. Няма да вдигам телефона, като те няма.

— Можеш да вдигаш телефона, но са ми казвали, че са ми оставяли съобщения, а аз не ги намирам.

Тя само го изгледа.

Както предполагаше, новото съобщение беше от Кееми за Тузаря. Френетично. „Исках да ти кажа, че тази вечер Кари ме видя…“ Кари го запази. Когато Тузаря се прибра — в 0,43 ч., тя му го пусна.

— Това не значи нищо — рече той. Беше в много добро настроение. — Кееми просто не знае какво става.

Кари не му напомни за следобедния им разговор. След два дена някой й каза, че бил в ресторанта, в който бил на вечеря и Тузаря, и че вечерята действително била делова, макар да присъствало и едно момиче, но то очевидно било свързано с бизнеса.

Тя вече не слушаше. Не я интересуваше. Вече се дистанцираше и отделяше в свое пространство.

Още не може да си спомни кой твърдеше, че бил в същия ресторант.

По време на празниците за Четвърти юли Тузаря непрекъснато изчезваше някъде с Великолепния и неговия хъмър62. Казваха, че отиват до магазина. Казаха, че отиват до магазина шест пъти за два дена. Връщаха се с кисели краставички. После казаха, че отиват да карат ролери. Кари не им обърна внимание.

Щом Тузаря излезе, тя наду уредбата и затанцува из къщи. Кей-Си и Слънчевия оркестър.

„Ти не се владееш“

— Как ще уредиш живота си? — питаше я той.

— Ще стана известна.

— Това е толкова тъжно. Никак няма да ти хареса.

— Напусни планетата ни!

Тогава той излизаше, пушеше пура и се цупеше или отиваше на плажа с Великолепния.

В средата на юли:

— Друга ли има?

— Не намесвай други хора. Става дума за нас.

— Това не е отговор.

— Само за нас.