Сексът и градът

— Е — каза Амалита, — тук съм само временно. Наемът е нисък. Пет стотака на месец.

Дъщеря й — красиво момиченце с тъмна коса и огромни сини очи, седеше на пода пред купчина стари вестници и списания и разгръщаше страниците.

— Ами — продължи Амалита — Райти така и не се обади. След като ме покани да отида на турне с него и след като му пратих книгата, за която ме беше помолил. На тези типове не им трябва момичета, които са страхотни в леглото. Или поне добри. На тях им дай грозотии.

— Така е — отвърна Кари.

— Виж! Мама! — каза гордо момиченцето. Посочи снимка на Амалита в Аскот с шапка и в компанията на лорд Еди-кой-си.

— Един японски бизнесмен искаше да ми наеме апартамент — обясни Амалита. — Знаеш, че мразя тези неща, но истината е, че временно съм разорена. Смятах да приема само заради малката. Искам да я дам в предучилищна детска градина и ми трябват пари. Ето защо казах „да“. Но от две седмици не се е обаждал. Нито дума! Какво да си говорим!

Амалита седна на дивана по анцуг и започна да си къса от пицата. Кари се настани на тесен дървен стол. Носеше джинси и тениска с жълти петна под мишниците. Косите и на двете бяха мазни.

— Като се обърна назад — каза Амалита, — си мисля: „Не биваше да спя с този тип. Не биваше да спя с този тип.“ Може би трябваше да постъпя различно.

Замълча.

— Знам, че смяташ да напуснеш Тузаря. Недей. Дръж го. Разбира се, ти си красива и е редно да получаваш по милион предложения за срещи. Но двете с теб знаем истината. Разбираме нещичко от живота, нали?

— Мама! — обади се момиченцето. Вдигна списание и показа фотосесия за Амалита — в бял ски екип на „Шанел“ на склоновете на Сейнт Мориц; излизаща от лимузина на концерт на „Ролинг стоунс“; скромно усмихната в черен костюм и перли до един сенатор.

— Карингтън! Не сега — смъмри го привидно строго майка му. То я погледна и се засмя. Хвърли списанието във въздуха.

Беше слънчев ден. Слънцето струеше през мръсните прозорци.

— Ела, миличка — каза Амалита. — Ела да си хапнеш пица.

— Ехо, прибрах се — извика Тузаря.

— Здрасти — отвърна Кари. Отиде до вратата и го целуна. — Как мина коктейлът?

— Добре, добре.

— Приготвям вечеря.

— Чудесно! Много се радвам, че не се налага да излизаме.

— И аз — рече тя.

— Нещо за пиене? — предложи Тузаря.

— Не, благодаря — отказа Кари. — Може би само чаша вино с вечерята.

Запали свещи и се разположиха в трапезарията. Тя седеше изправена на стола. Тузаря говори дълго за сделката, която уреждал да сключи, а Кари го гледаше и кимаше, и хъмкаше окуражително. Но всъщност не го слушаше.

А когато Тузаря млъкна, тя рече:

— Ужасно съм развълнувана! Амарантът най-после цъфна. Има четири цветчета.

— Четири — повтори той. И добави: — Много се радвам, че се запали по цветята.

— Да. Не е ли прекрасно? — попита Кари. — Невероятно е как се развиват, когато им обърнеш малко внимание.

26. Сбогом на Тузаря! Краят на аферата

— Друга ли има?

— Не намесвай други хора. Става дума за нас.

— Това не е отговор.

— Само за нас.

— Въпросът е съвсем простичък. Има… ли… друга?

— Не.

— Лъжеш! Подучили са те, нали?

— За какво говориш?

— Подучили са те какво да кажеш.

— Става дума за нас. Няма връзка с други хора.

— Видя ли? Пак започваш.

— Защо усложняваш нещата!

— Не ги усложнявам. Ужасно ми се пуши.

— А на мен ми се спи. Защо не ме оставиш да заспя?

— Защото не заслужаваш.

— Нищо нередно не съм направил.

— Но и нищо редно!

— Благодаря ви, че превъзпитахте Тузаря.

Това беше казано на Кари на вечерята по случай закупуването на фирма за производство на екипи за голф, струваща 80 млн. долара. Тя се състоя в „21“. Думите бяха изречени от Кееми Тайлон, инвестиционен банкер в „Голдман, Сакс и Со“, който не беше американец. Той вдигна чашата си с портвайн и направи това изявление вместо наздравица за Кари. Беше пиян. Тузаря не беше. Той „никога не се напиваше“. Не обичал да губи контрол над себе си. След това изявление Тузаря подържа ръката на Кари двайсетина секунди. Разговорът продължи с обичайната порция вицове.

Това се случи през юни, когато похвалата вече беше лишена от смисъл и предизвика по-скоро неудобство у засегнатите.

Когато всичко беше приключило.

Когато бяха взели връх отвращението, самоненавистта и омразата.

Когато професионалната състезателка по голф вече се обаждаше, но Тузаря още не беше казал:

— Искам да съм с „нормална“ жена. Да водя нормален живот.

Защото в този момент на повърхността всичко изглеждаше както обикновено. Всичко, освен времето.

Крадци и кучки

Нико Бароун едва ли бе възнамерявала да се включи в драмата, но се появи неочаквано и стана действащо лице. Това също се случи през юни. Или през май? Или пък през април? Сигурно е било през май, защото през април се проведе дългият телефонен разговор на Сейнт Бартс: Нико Бароун. Тя беше кандидатка за тв водеща на следобедно новинарско предаване. Един репортер се свърза с Кари и й поиска „данни“ за Нико; в действителност се беше запознал с нея и се надяваше да я изчука под предлог, че пише статия.