Сексът и градът

— От години не съм я виждала — каза Кари. Можеше да прекрати разговора, но Тузаря се беше залепил за мобилния си телефон в басейна и тя се впусна в подробности. Например, че Нико беше от Сан Антонио, Тексас.

— Там повечето хора са трето или четвърто поколение мексиканци — поясни тя. — А Нико е бяла англосаксонска протестантка. По една щастлива случайност е израсла в Сан Антонио.

Тузаря влезе в стаята.

— Затвори — каза. — Искам да отидем в града.

Кари нямаше особено желание да ходи в града, но не й се седеше и във вилата. Нямаше особено желание и да е на Сейнт Бартс, или по-скоро имаше, но да не е с Тузаря.

Не за първи път се озоваваше в такова положение. По същия начин се беше чувствала и с предишни гаджета — в „Отел дю Кап“ в Южна Франция; в Сидни, Австралия; и преди три години на Сейнт Бартс. Последната вечер тогава, докато „гаджето“ й спеше, тя смъркаше гадния местен кокаин (който се доставяше в сламка), а на сутринта пускаше непрекъснато „Върви си по пътя“ от Флийтуд Мак, докато не дойде време да се качат на самолета.

Пак беше април.

Връзката им изтрая почти до Деня в памет на загиналите във войните58. Гаджето й заминаваше за празниците.

— Идваш ли с мен, или не? — попита.

Всички й препоръчваха да не отива — принципно. И Кари в последния момент отказа. Той се обади едва няколко дена след завръщането си. После се разбра, че е завел друга — едно момиче, с което се бил запознал предишната седмица в самолет. Връзката му с нея продължи само няколко месеца и той беше нещастен — което също беше стандартна сюжетна линия в драмата. Последва опит да се сприятели с Кари: два пъти в седмицата й се обаждаше и й разправяше колко е нещастен (защо не може да разбере по какъв начин да укрепи връзката си); за новата си приятелка (защо и с нея няма да е по-добре); и каква чудесна идея било да отиде на психиатър.

В седмицата след завръщането им от Сейнт Бартс Кари си позволи да приеме факта, че връзката й с Тузаря няма да изтрае до края на лятото.

Не задавай въпроси.

Не губи време.

Постъпи, както смяташ за редно.

Продължи нататък.

Забрави го.

Между април и средата на юли не се случи нищо особено. Само няколко запомнящи се събития. Експлозията на самолета на ТУА59. Ураганът60. Кавгите им.

За какво се караха: тя искаше да говорят, той не. Тя искаше повече внимание, той не си правеше труда.

— Заприлича на бившите ми съпруги — казваше й Тузаря. — Все ме врънкаш за нещо. Не настоявай и желанието ти може да се сбъдне. Не ме учи как да постъпвам.

Защо си бе въобразявала, че ако се оженят, ще получи нужното й внимание? Защо не беше проумяла, че ако все пак се оженят, все повече ще се превръща в украшение? Това беше шаблон.

Предупрежденията гласяха (изричани безгрижно от Кари, когато някой споменеше бегло за бъдещето):

— След края на лятото може вече да не съм тук.

— За какво говориш?

— Не знам.

И това беше шаблон.

Един ден в началото на юли — поредният противен мрачен ден в къщата в Ийст Хамптън, където Кари беше останала цяла седмица, се отбиха неколцина приятели.

— Ако можех, още утре бих скъсала с него. Така ми се иска да се махна оттук — каза тя, като блъскаше вратите на шкафовете. Току-що беше провела поредния междуградски разговор.

Защо не сложи край още тогава?

Би било неудобно.

Вместо това переше (защо? имаха прислужница), попълваше запасите от храна (с продукти, които никога нямаше да вкусят, като пакети жълт ориз) и поливаше зеленчуковата градина. Връзката им приключи, преди да оберат първите зеленчуци, но градината й беше полезна, защото така имаше за какво да говори с него и с приятелите му. Всичко растеше, но нищо не зрееше. Нямаше слънце.

През почивните дни в Хамптън ходеха на вечеря или приемаха гости. Всички се напиваха много бързо и много рано и си лягаха преди 11 часа.

Кари се хвана да се оплаква, че продавачът в „Ред хорс маркет“ не режел сьомгата достатъчно тънко. А Тузаря разправяше как веднъж отказал да плати шест долара за половин килограм масло в „Тийвс анд бичис“61.

Понякога тя едва се сдържаше да не го нарече „татко“. Например:

— Добре, татко, ще изхвърля боклука. Добре, татко, ще карам внимателно.

Френетични съобщения

Разправяха, че Нико Бароун веднъж отишла да закуси в „Канди кичън“ по пижама и пантофи, но Кари не го каза на репортера. Пък и защо?

Той нямаше да разбере. Нямаше да се удържи. Щеше да се почувства длъжен да я разобличи. Защото момиче, което е способно да влезе в „Канди кичън“ по пижама, не би отишло на закуска с него. И репортерът би си отмъстил в пресата.

Ето защо не беше странно, че някъде към началото на май Нико Бароун се обади на Кари. Уж за съвет какво да прави с него.

— Остави го на мен — отвърна Кари.

Обади му се.

— Статията е преждевременна — каза. — Засега няма клюка.

Ето защо не беше странно, че малко след това двете с Нико пак започнаха да си говорят по телефона. Макар да не се бяха виждали осем години. Макар че и двете живееха в Ню Йорк.

Ето защо не беше странно, че Нико Бароун се оказа свидетелка на един от показателните инциденти.