Сексът и градът

— Смяташ ли, че разговаряме достатъчно? — попита го Кари.

— Не — отвърна той. — Не, вероятно не е достатъчно.

Тръгнаха на разходка с колата, отидоха на плажа и на обяд и си говореха колко красиво е наоколо и колко спокойни се чувстват. Учудиха се на кокошката, която пресече пътя с две новоизлюпени пиленца, на малката змиорка, останала в локва вода след отлива, на прегазените плъхове от двете страни на пътя.

— Приятели ли сме? — попита Кари.

— Имаше един период, в който действително бяхме приятели. Когато смятах, че ме разбираш — каза Тузаря. Пътуваха по тесните, лъкатушещи циментови пътища.

— Човек прави нужните усилия, докато не се умори или не загуби интерес — отвърна тя.

Известно време помълчаха, после Кари попита:

— Защо никога не казваш: „Обичам те!“?

— Защото се боя — отговори Тузаря. — Боя се, че ако кажа: „Обичам те!“, ще си помислиш, че ще се оженим.

Намали. Минаха над ограничителна гърбица и покрай гробище, пълно с пъстроцветни изкуствени цветя. Покрай пътя стояха неколцина голи до кръста младежи и пушеха.

— Не знам — каза Тузаря. — Защо нещата да не си останат така, както са?

По-късно, когато си събираха багажа, за да се върнат в града, той попита:

— Да си виждала обувките ми? Сигурна ли си, че си прибрала шампоана ми?

— Не и, разбира се, скъпи — отговори безгрижно Кари. Влезе в банята. Добре изглеждаше в огледалото. Загоряла, стройна и руса. Започна да прибира козметиката си. Паста за зъби. Крем за лице. Шампоанът му беше още до душа и тя реши да го зареже. „Ами ако съм бременна?“, помисли си. Няма да му каже, ще направи тайно аборт и няма да му проговори повече. Или пък ще му каже и пак ще направи аборт, и няма да му проговори повече. Или ще роди детето и ще го отгледа сама, но това беше рисковано. Ами ако го намрази дотолкова, задето не иска да е с нея, че прехвърли омразата си и върху бебето?

Върна се в спалнята и си сложи сандалите с високи токчета и сламената капела. Беше направена по поръчка и струваше над 500 долара.

— О, скъпи… — започна.

— Да? — попита той. Не се обърна. Слагаше нещо в багажа си.

Кари искаше да каже:

— Край, скъпи! Свърши се! Прекарахме си чудесно. Но винаги съм смятала, че е добре връзката да приключи, докато не сме си омръзнали. Нали разбираш…

Тузаря я погледна.

— Какво? — попита. — Искаше ли нещо, скъпа?

— О, нищо — отвърна тя. — Просто съм забравила шампоана ти.

„Той е кретен“

В самолета Кари изпи пет блъди мерита и през цялото време се караха. На летището. В лимузината. Тя не млъкна, докато Тузаря не я попита:

— Да те оставя ли у вас? Това ли искаш?

Като се качиха в апартамента му, Кари се обади на родителите си:

— Скарахме се жестоко. Той е кретен. Като всички мъже.

— Ти как си? — попита я баща й.

— О, чудесно! — отвърна тя.

Тузаря се държа мило. Накара я да си облече пижамата и седна до нея на дивана.

— Когато се запознахме, ти ми хареса — каза. — После ми хареса много. А сега… обикнах те.

— Ще повърна — рече Кари.

— Защо мен, скъпа? — попита той. — От всичките мъже, с които си излизала, защо се спираш точно на мен?

— Кой каза, че съм те избрала?

— Какво е това? Модел на поведение? — попита Тузаря. — След като се привързах към теб, ти се дърпаш. Искаш да избягаш. Не мога да те спра.

— Напротив, можеш — отвърна тя. — Там е цялата работа.

— Не разбирам — рече той. — С какво се различава нашата връзка от предишните ти?

— По нищо. Абсолютно същата е — каза Кари. — И засега е задоволителна.

На сутринта Тузаря беше в обичайното си весело настроение и това беше влудяващо.

— Помогни ми да си избера вратовръзка, скъпа — помоли както винаги. Донесе пет в спалнята, където Кари още се опитваше да спи, светна лампата и й подаде очилата. Налагаше всяка вратовръзка на костюма си.

Тя им хвърли бегъл поглед.

— Тази — рече. Хвърли очилата, отпусна се на възглавниците и притвори очи.

— Дори не ги погледна — каза Тузаря.

— Вече избрах — отвърна Кари. — Пък и какво толкова им е различното на вратовръзките?!

— О! Още си ядосана — рече той. — Не разбирам. Трябва да се радваш. Според мен след снощи нещата се изясниха.

Дом, сладък дом

— Малката гладува, бавачката напусна, а аз съм без пукната пара — изплака по телефона Амалита. — Ще ми донесеш ли малко пица, скъпа? Само две-три парчета пеперони, по-късно ще ти платя.

Живееше в апартамента на приятелка на своя приятелка в Горен Ийст Сайд. В една от страничните улици, които Кари познаваше твърде добре: мръсни тухлени сгради с тесни входове с пръснати менюта от китайски ресторанти, а отвън — мърляви хора, разхождащи мръсни кучета, и дебели жени, седнали — през лятото — на прага. Кари дълго смяташе, че никога няма да избяга от там. Купи пицата от заведението, в което беше ходила редовно и недалеч от което беше живяла четири години по време на безпаричния си период. Завари все същия пекар с мръсните пръсти и малката му женичка, която не продумваше и дума зад касата.

Апартаментът на Амалита беше на върха на четири паянтови рамена от стъпала, отзад. В блок, в който бе направен героичен, но неуспешен опит да се използват максимално оголените стени от шлака.