Сексът и градът

Това се случи няколко дена след раздялата. По средата на седмицата Тузаря се беше обадил и попитал Кари дали не иска да отидат в къщата в Ийст Хамптън. Все още не бяха скъсали окончателно.

— Ще си помисля — отвърна тя.

Вместо това с Нико отидоха в „Мартас винярд“, където Кари прекара почивните дни в алкохолно опиянение. На купон в събота вечерта се запознаха с някакъв тип, когото нарекоха „Тузаря от «Мартас винярд»“.

— С какво се занимаваш? — попита го Нико.

— С изследване и разработване на природните ресурси в бившия Съветски съюз — отвърна той.

— О, със златото и нефта на Русия! — възкликна Нико. Плати за напитките им с новичка стодоларова банкнота. Беше пълна с такива.

— Трябва да забогатеем — каза Кари. — Няма друг начин.

— Не се бой, скъпа — отвърна Нико. — Ще успеем.

В понеделник сутринта Кари намери на секретаря си съобщение от Тузаря.

— Къде беше? Два дена не се обади!

Да, бе!

Позвъни й късно следобед. Гласът му звучеше странно — дори при тези обстоятелства.

— Не се получава. Не мога така. За да запазя разсъдъка си… не бива да продължавам. Противопоказно ми е…

— Благодаря ти, че се обади — рече Кари. — Доста мъка те чака.

Затвори и набра Нико Бароун.

— Свободна съм — каза.

— Така ли? — попита тя.

Начинът, по който го изрече, накара Кари да се усъмни, че може да има друга. Защото това беше част от шаблона.

Да ядеш стриди

Нико доскоро беше омъжена за Дърк Уинстън, набит блед писател, смятан за потенциален талант десетина минути след издаването на първата му книга преди шест години. Когато се премести в Ню Йорк от Бостън, той попадна под опеката на сем. Дийк — младо семейство от амбициозни журналисти. С Уини Дийк бяха приятели от Харвард.

Двете семейства често вечеряха в дома на Дърк и Нико в Саг Харбър. Уини седеше на масата и ровеше храната си — кордон блю.

— Изглежда интересно — казваше. После оставяше вилицата и попиваше устните си със салфетката. — Нико, защо искаш да работиш в телевизията? — питаше. — Там не се прави журналистика. Стани майстор-готвачка.

— Обичам телевизията — отвръщаше Нико.

След няколко месеца Нико и Дърк минаваха през „Гранд сентрал“, когато към нея се приближи добре облечен младеж в костюм и я попита:

— Не ви ли дават по Ей Би Си?

Дърк се обърна и излезе бързо от гарата. Нико отиде в „Ойстър бар“ и си поръча „Блъди Мери“ с шест стриди. В 11,30 часа!

Частният детектив

В края на юли снимаха Кари за едно списание във фотографско студио в центъра на Манхатън. Гримьорът нанасяше течния фон дьо тен с четка. Фотографът казваше:

— Искаме да ви снимаме гола. Имате ли нещо против? Правили ли сте го преди? — с неопределен европейски акцент.

— Не може ли само по бельо? — попита тя. „Искам да съм с нормална жена.“

— Пуснете музика — нареди гримьорът.

„Имате ли нещо против да се снимате гола?“

Сутринта беше й се обадила австралийката. Тя беше частен детектив — приятелка на приятелка. С Кари бяха се запознали на вечеря след кинопремиера. Австралийката стоеше в ъгъла и ядеше с пръсти парче говеждо месо на кървава салфетка.

— Мъжете са едни и същи — каза. — Затова гледам да не се обвързвам.

Съобщила й беше интересни неща. Например Тузаря се обаждал десетина пъти на един и същ номер в Палм Спрингс. Особено след 15 юли. Телефонът бил на професионална състезателка по голф. 28-годишна.

— Вероятно иска да усъвършенства удара си. С безплатни уроци — предположи австралийката. Резултатите не бяха окончателни. И все пак…

— Свалете си блузата зад стола — каза фотографът.

Да сбъркаш влак

Фаталният ден, денят, който наклони везните, така да се каже, беше настъпил още през юни, малко след деловата вечеря на Тузаря с представители на компанията за голф, на която, както се разбра, беше присъствала и професионална състезателка по голф.

Той започна с вечеря в един апартамент в Горен Ийст Сайд. У приятели на Нико. Към средата Кари започна да се забавлява. Остави съобщение на Тузаря, че е уморена и ще се прибере у дома.

Беше изтощена, но след вечерята не й се отиваше вкъщи. Не й се вземаха правилни решения. Искаше й се да сбърка влака. Отиде в центъра. Видя някакви познати. Отидоха на друго място. После на друго и т.н.

В осем часа се появи у Тузаря.

— Нищо няма да те питам — каза той.

Кари си легна и пое по дългия прекрасен път към истерията. Струваше й се, че са минали часове, но като вдигна глава, Тузаря още седеше на стола в спалнята по колосана бяла риза и черни чорапи и я гледаше. Нищо не казваше. Но изражението му беше особено.

— Не съм щастлива — рече тя.

След като Тузаря тръгна на работа, Кари се разплака неудържимо. Като влезе, прислужницата се ужаси. В 11 часа Кари му се обади в офиса.

— Искам да отида в лудница.

Искаше друг да поеме грижите за нея. Не желаеше да носи повече отговорността. Искаше да лежи в бяла стая и да гледа телевизия и може би да прави подложки за тенджери.

— Вземи един душ — отвърна Тузаря.

Към средата на септември Кари беше на ресторант и завари там Тузаря. Той дойде и седна на масата й.