Сексът и градът

Разбирате ли, Синди беше от онези нюйоркчанки, които се опитват да се задомят с години. Познаваме ги. От десет години четем за тях — те са привлекателни (не непременно красиви) и сякаш всичко им се удава. Освен да се омъжат. Синди продаваше рекламно пространство в списание за коли. Разбираше от стереоуредби. Беше едра като мъж. Стреляше и пътешестваше (веднъж на път за летището й се наложило да фрасне пиян таксиджия, да го метне на задната седалка и да се закара сама). Не беше особено женствена, но не страдаше от липса на мъже.

Ала годините й напредваха и когато се засичахме на коктейл у някой стар приятел, тя забавляваше и мен, и компанията с истории за „единствения“, който й се изплъзнал. Яхтсменът. Прочутият художник, който не можел да го вдигне без навряна в задника четка. Президентът на фирма с пантофи във формата на мишки.

И нямаше начин да я погледнеш и да не изпиташ смесица от възхищение и отвращение. Тръгваш си с мисълта, че тя никога няма да се омъжи. Освен за някой скучен банков директор от Ню Джърси. Пък е и прекалено стара.

Прибираш се и си лягаш, но споменът за Синди не те напуска. Накрая не издържаш, звъниш на приятелките си и гадничко заявяваш: „Скъпа, ако стана като нея, застреляй ме.“

Но знаеш ли какво? Не позна. Синди се омъжи. Не си е представяла, че ще свърже живота си точно с такъв тип човек, но е по-щастлива от всякога.

Време е. Време е да престанем да се оплакваме, че мъжете не струват. Време е да престанем да проверяваме телефонния си секретар на всеки половин час дали не ни е търсил някой мъж. Време е да престанем да се съпоставяме с Марта Стюарт и неудачите в личния й живот, нищо че я гледаш на корицата на „Пийпъл“.

Да, най-после е време да се омъжиш, и то в Манхатън. А най-хубавото е, че това е възможно. Така че спокойно! Имаш много време. Марта, обърни внимание.

Три кашмирени пуловера

Дъждовен есенен уикенд. Кари и Тузаря са в любимия си ресторант в Бриджхамптън. Пълно е, което е досадно, а оберкелнера, който винаги им намира маса, го няма. Така че двамата обядват на бара, глава до глава. Уж щяха да направят пак като на рождения ден на Тузаря — да поръчат четири блюда като в китайски ресторант.

Но той иска да яде същото като Кари, така че накрая просто им сервират двойни порции.

— Нали не възразяваш? — пита Тузаря.

— Не, не възразявам — отвръща тя с онзи смешен бебешки глас, с който вече си говорят непрекъснато помежду си. — Аз много уморена.

— И аз уморен — казва Тузаря с бебешкия глас. Перва я леко е лакът. После я ръгва. — Би-бип!

— Ей! — възпротивява се Кари. — Ето границата. Не я преминавай.

— Внезапна смърт — изръмжава той, като се навежда и забива вилицата си в нейните спагети.

— Ще ти дам аз една внезапна смърт! — заканва се Кари.

— Хайде де, удари ме — подканя я Тузаря, тя го удря по ръката, а той се смее.

— Ето ви и вас. — Обръщат се, а пред тях е Саманта Джоунс сякаш с три кашмирени пуловера, увити около врата й. — Реших, че ще ви намеря тук — пояснява.

Тузаря казва:

— Аха.

Двамата не се разбират особено. Веднъж, когато Сам попита защо, Кари й обясни, че тя винаги се държи гадно с нея и Тузаря не одобрява. Сам изсумтява:

— Мисля, че и сама можеш да се погрижиш за себе си.

Сега заговорва за филми и Кари няма избор — и тя подхваща същата тема. Тузаря не обича да говори за филми. На Кари й се иска Сам да си тръгне, за да могат с Тузаря да обсъдят любимата си нова идея — един ден да се преместят в Колорадо. Мрази се, задето мечтае Сам да си отиде, но понякога, когато си с мъж, е така, не можеш да се удържиш.

Дебили, кретени и неудачници

— Дейвид П. го направи — казва Труди. Тя е главен редактор на момичешко списание. На 41 години е, но понякога с огромните си сини очи и черна коса има вид на 16-годишно сладурче.

Обляга се на стола си и посочва към отрупана със снимки лавица.

— Викам им „Труди и…“ — пояснява. — Това са всички неудачници, с които съм излизала. Обичам да класифицирам нещата.

Специализирала се бях в двегодишните връзки. Какво ли не правех, за да се получи! Семейна терапия. С часове обсъждах проблема с обвързването. Борех се. И тогава осъзнах, сещаш ли се какво? Няма аз да променя 41-годишен мъж женомразец. Това не е мой проблем!

Поставих си срок. Казах си: трябва да се омъжа, преди да навърша 40 години. Ходех с Дейвид П. Той беше 50-годишен и нечестен. Предупредих го, че искам да се омъжа. Дейвид все си измисляше оправдания. Заблуждаваше ме. „Хайде да отидем до Китай и когато се върнем, ще решим“, обещаваше. А във Венеция, в Грити Палаче, в една от стаите с дървени капаци, които се отварят към Гранде Канале, рече: „Разбери. В Манхатън няма да намериш мъж, който да иска да се ожени. Така че защо не продължим по този начин до безкрай?“ Тогава го зарязах.

Като се върнала в САЩ, Труди изровила старите си адресници и се обадила на всички свои мъже, с които някога се била запознала в Манхатън.

— Да, на всички. И на тези, които бях пренебрегнала, за които бях решила, че са дебили, кретени, неудачници или че нямат достатъчно коса.