Сексът и градът

— Новите струват към 150 долара.

— Знам. Каза ми.

— Просто невинаги може да спиш тук.

— Не се безпокой — уверява го тя. — Жегата не ме притеснява.

— Не искам да ти е горещо. У вас — отвръща Тузаря.

— Ако ме каниш просто от съжаление, по-добре недей — казва Кари. — Ще идвам само ако ти липсвам. Ако не можеш да спиш без мен.

— О, да, липсваш ми! Разбира се. Естествено, че ми липсваш — уверява я той. А след няколко секунди: — Имаш ли пари?

Кари го поглежда.

— Много — отвръща.

Нюбърт лангустата

Горещото време ти действа особено. Разпускащо. Имаш чувството, че си полупиян. В горен Ийст Сайд хормоните на Нюбърт са се разлудували. Той копнее за бебе. През пролетта жена му Бел му заяви, че не иска да е бременна през лятото, защото няма да може да се покаже по бански. Сега пък твърди, че не може да забременее през лятото, защото не иска да й се гади в жегата. Нюбърт й напомня, че почти непрекъснато е на работа във високата си инвестиционна банка със стъклени зелени стени и климатик. Напразно.

А той по цял ден се разтакава по скъсани боксерки из апартамента им и чака агентът да позвъни с новини за романа му. Гледа телевизия. Прави си маникюр с тъпи инструменти. Звъни й по двайсет пъти. Тя винаги отговаря любезно:

— Здравей, Пуки.

— Какво ще кажеш да си купя пинсети на „Ревлон“ от неръждаема стомана с изтънени краища?

— Чудесна идея! — отвръща Бел.

Веднъж по време на горещниците й се налага да отиде на делова вечеря с клиенти. Японци. След много поклони и ръкостискания Бел и петимата мъже в тъмни костюми се отправят към „Сити краб“48. Насред вечерята неочаквано се появява Нюбърт. Порядъчно пийнал. Облечен като за къмпинг. Решава да представи своя версия на популярен фолклорен танц. Натъпква джобовете на туристическите си шорти в цвят каки със салфетки. После, размахал две кърпи, прави няколко крачки напред и вдига високо крак, след това отстъпва и рита с другия назад. Добавя и два-три странични ритника, които, технически погледнато, липсват в оригиналния танц.

— О, това е съпругът ми — обяснява Бел на клиентите, сякаш случилото се е напълно в реда на нещата. — Много обича да се забавлява.

Нюбърт вади малък фотоапарат и започва да снима японците.

— Кажете „рангуста“ — подканя ги.

Канибали в „Льо Зу“

Кари е в новия ресторант „Льо Зу“ и вечеря с тумба бегли познати, сред които е и новото лице на „Ит“ — Ра. Вътре има към три маси, претъпкано е, а на тротоара чакат хора. Някой непрекъснато им изнася бутилки бяло вино. Скоро на улицата се заформя купон. Горещото време е в началото си и хората още са любезни:

— Копнеех да те видя!

— Трябва да направим нещо заедно.

— Трябва да се виждаме по-често.

Кари говори с всички и не мрази никого. Поне веднъж няма чувството, че е ненавиждана.

Седи в ресторанта между Ра и импресариото му. От „Ню Йорк таймс“ непрекъснато ги снимат. Ра не говори много. Повече гледа, глади козята си брадичка и кима с глава. След вечеря двамата с Кари отиват у импресариото му, за да пушат. Какво друго да правят по това време на лятото, насред жегата? Цигарите са силни. Късно е. Ра и импресариото я изпращат до таксито.

— Намираме се в т.нар. зона — казва импресариото. Гледа я.

Кари си мисли, че всъщност разбира за какво говори жената, какво е „зоната“ и защо изведнъж са се озовали тук.

— Защо не дойдеш да живееш с нас в „зоната“? — пита Ра.

— Бих искала — отвръща тя сериозно, но същевременно си мисли, че трябва да се прибере.

Потегля към къщи, ала преди да пристигне, спира таксито.

Слиза и тръгва пеш. Продължава да мисли, че трябва да се прибере. В града е горещо. Тя се чувства силна. Като хищник. На няколко крачки пред нея върви жена. Облечена е в широка бяла риза, която е като знаме и я подлудява. Кари сякаш се превръща в помирисала кръв акула. Фантазира си как убива и изяжда жената. Това толкова й харесва, че чак я плаши.

Жената не подозира, че я дебнат. Крачи по тротоара в пълно неведение и с леко олюляваща се походка. Кари си представя как разкъсва със зъби бялата й мека плът. Сама си е виновна. Да вземе да поотслабне малко. Тя спира и си влиза в блока.

— Добър вечер, г-це Кари — поздравява я портиерът.

— Добър вечер, Карлос — отвръща.

— Всичко наред ли е?

— О, да, всичко е наред.

— Тогава лека нощ — пожелава й Карлос, като пъха глава през отворената врата на асансьора. Усмихва се.

— Лека нощ, Карлос — усмихва се в отговор Кари, разкривайки всичките си зъби.

„Блу ейнджъл“

Кофти е да си навън в жегата, но да си сам вкъщи, е още по-гадно.

Кити се размотава из големия апартамент на Пето авеню, в който живее с Хюбърт — 55-годишния си приятел актьор. Той прави повторен дебют. Снима филм в Италия с нашумял млад американски режисьор, а после ще отиде в Лос Анджелис за пилотен епизод на телевизионен сериал. След няколко дена тя заминава при него в Италия, след което двамата ще отлетят за Л. А. Кити си мисли: „Аз съм на 25 години. Твърде млада съм за това.“

В пет часа телефонът най-после иззвънява.

— Ало, Кити? — Мъжки глас.

— Даааа?

— Там ли е Хюбърт?

— Нееее.

— О, обажда се Даш.