Сексът и градът

— Набрах го и направо попитах кучката какво става — казва тя. Разбира се, жената признала, че гаджето на Ребека я поканило на вечеря. Обезумях. Не й се развиках, но се държах като героиня от вечерна сапунена опера. Казах й да стои по-далеч от него и да не му се обажда повече. Тя рече: „Той е много готин. Бъди мила с него.“ Аз й отвърнах: „Като е толкова готин, защо ти се е обадил, след като живее с мен?“ После позвъних на него. Имаше нахалството да ми се разсърди, задето съм се „бъркала в личния му живот“. Заявих му: „Едно да ти е ясно, приятел. Когато ходиш с мен, нямаш личен живот.“ Около два дена след това мислех, че всичко е свършило. Но го преодоляхме и след три месеца той ми направи предложение.

Има и други методи. След като Лиса ходила два месеца с бъдещия си съпруг Робърт, той започнал да нервничи.

— Какво ще кажеш, ако излизам и с други? — попитал.

— Ще кажа, че трябва да огледаш, преди да купиш — отвърнала най-спокойно тя. — Как иначе ще ме оцениш? Не съм надзирателка.

Това съвсем го слисало.

— Важно е самоуважението — пояснява Лиса. — Мъжете трябва да усещат, че има определени граници и че не всичко ти минава.

Често срещан проблем, когато живееш с мъж преди брака, е, че си трае и не ти прави предложение. Той може да се реши много бързо.

— Чух интересна история — започва Труди. — Жена живее с мъж от година. Една сутрин се събужда. „Ще се оженим ли?“ Той казва „не“. „Тогава се изнасяй.“ Същия уикенд й направил предложение.

— Една от най-големите грешки на жените е, че не поставят въпроса за брака още в началото — заявява Лиса.

Трябва да си тръгна

Не издържам, мисли си Кари, като се събужда на сутринта. Лежи и гледа Тузаря; докато той не отваря очи. Вместо да я целуне, става и отива в банята. Край, казва си тя.

Когато Тузаря се връща в леглото, Кари започва:

— Знаеш ли, мислех си…

— Да? — пита той.

— Ако не ме обичаш безумно и не си луд по мен, ако не смяташ, че съм най-красивата жена, която си виждал през живота си, по-добре е да си тръгна.

— Аха — казва Тузаря.

— Да, няма проблем.

— Добре — съгласява се той някак предпазливо.

— Еееее… това ли искаш?

— А ти искаш ли го? — пита Тузаря.

— Всъщност не. Но искам да съм с човек, който ме обича — отговаря тя.

— Е, сега не мога да ти дам никакви гаранции. Но на твое място бих поостанал да видя какво ще се случи.

Кари ляга по гръб на възглавниците. Неделя е. Тъпо ще е да си тръгне. Какво ще прави цял ден?!

— Добре — съгласява се. — Но временно. Нямам цяла вечност на разположение. Вероятно скоро ще умра. Може би след петнайсетина години. — Пали цигара.

— Добре — казва Тузаря. — А междувременно би ли ми направила кафе? Ако обичаш.

Наоми, която се омъжи миналата година на 37 години, е президент на рекламна агенция и типична нюйоркчанка.

— Ходила съм с най-различни мъже — с всякакви форми и калибри. Но един ден се появи най-подходящият и се оказа пълна противоположност на това, което винаги съм мислела, че искам. — С други думи, не бил прословутият отрицателен герой.

На 35 години Наоми веднъж чакала такси на Мадисън авеню, с костюм и обувки на високи токчета, когато покрай нея профучал дългокос мотоциклетист, без да я огледа.

— Изведнъж изгладнелите измъчени артистични натури престанаха да ми се струват толкова привлекателни — казва тя. — Все аз плащах в ресторанта.

Кари отива на представяне на книга в музей и води Сам. Не я е виждала от известно време. Нито пък някоя друга приятелка, защото май непрекъснато е с Тузаря. И двете са с черни панталони и с черни оригинални кожени ботуши и когато се приближават до стълбите, по тях слиза З. М., медийният магнат, за да се качи в колата си.

Засмива се.

— Чудех се кои са тези жени, дето тропат по тротоара.

— Не тропаме — сопва се Сам, — а си говорим.

Шофьорът му е отворил вратата на лимузината.

— Обади ми се някой път, а? — казва З. М.

— Ти се обади — отвръща тя и се досещаш, че никой няма да звънне.

Сам въздиша.

— Е, как е Тузаря?

Кари започва да хъмка и да се покашля, подхваща познатото „ами не знам“, смятат да отидат в Аспен, той намеква другото лято да си вземат къща заедно, но тя му няма голямо доверие и…

— Я стига! — прекъсва я Сам. — Де да имах и аз гадже! Да можех да си намеря мъж, с когото да искам да прекарвам почивните дни!

В Ню Йорк има една съществена разлика между жените, които се омъжват, и другите.

— Най-важното е да преодолееш себе си — пояснява Ребека. — Да превъзмогнеш идеята, че трябва да се омъжиш.

— Аз сведох изискванията си до три качества — казва Труди. — Умен, преуспял и мил.

Те освен това не вярват, че няма да се омъжат.

— Винаги смятах, че може да мине много време, но ще се случи — продължава Труди. — Иначе би било ужасно. Защо да не се омъжа?!

Но Манхатън си е Манхатън.

— Трябва да разбереш, че в Ню Йорк е ужасно трудно да попаднеш на подходящи мъже, а и да ги подготвиш за брак — казва Лиса. — Ергените обикновено не общуват с брачни двойки. Не са свикнали с идеята за домашен уют и семейство. Ето защо си длъжна да ги настроиш.

Излъчвай уют