Сексът и градът

— Назад! — извикал той. Хванал котката така, че краката й сочели към нея, и я държал като щит. — Назад, казах!

— Сам, Сам — поклатила глава Каролайн. — Жалък си.

— Не мисля така — отвърнал Сам. Втурнал се в спалнята, гушнал котката в ръце. — Тя е вещица, нали, Пъфи? — попитал я. — Истинска вещица!

Каролайн направила няколко крачки към леглото.

— Не исках…

— Ти ме удари — казал той със странен хленчещ тон. — Никога не ме удряй. Не бий повече Сам.

— Добре… — съгласила се предпазливо тя.

Котката се отскубнала от ръцете му. Изтичала по пода.

— Мац, мац, ела — казала Каролайн. — Ела, мацко. Искаш ли млекце? — В спалнята заработил телевизор.

„Беше ужасен“

След многократни обещания Кари най-после се съгласи да вечеря със Сиси и Каролайн. В неделя. Единствената й свободна вечер. Каролайн и Сиси седели в сепарето с кръстосани крака, бъркали питиетата си и изглеждали много елегантно. Каролайн говорела по мобилния си телефон.

— Работата ми налага да излизам всяка вечер — казала Сиси с отегчен глас. — Непрекъснато съм уморена.

Каролайн затворила телефона и погледнала към Кари.

— Канят ни на един купон. В центъра. С много манекени. Трябва да дойдеш и ти — рекла с тон, който предполагал точно обратното.

— Е, как са нещата? — попитала Кари. — Със Сам и…

— Всичко е наред — отговорила Каролайн.

Сиси запалила цигара и погледнала настрани.

— Сам разправяше на всички, че никога не е спал с Каролайн, макар хиляди хора да са ги виждали да го правят, и ние му изкарахме акъла.

— Разбрахме, че излизал с някакво момиче, което има разни болести, и аз му се обадих и казах: „Сам, моля те, обещай ми като на приятелка, че няма да спиш с нея“ — поясни Каролайн.

— После ги видяхме в едно заведение.

— Ние се бяхме изтупали, а те бяха по анцузи. Отидохме при тях, поискаха ни цигара, а ние рекохме: „Цигара ли? Моля ви! Вземете си от келнера.“

— Седнахме на съседната маса. Нарочно. Те се опитваха да ни заговорят, но Каролайн не се отлепяше от телефона. Аз се поинтересувах: „Сам, как е онова момиче, с което те видях миналата седмица?“

— Той беше ужасен. Изпратихме му съобщение, което гласеше: „Херпес симплекс 19.“

— Има ли такова нещо? — попитала Кари.

— Не — отвърнала Сиси. — Не схващаш ли!

— Схващам — казала Кари. Помълчала около минута, палейки много бавно цигарата си, а после попитала: — Какво ви става?

— Нищо — отговорила Сиси. — Интересувам се единствено от кариерата си. Като теб. Ти си моят кумир!

След което с Каролайн погледнали часовниците си и се спогледали.

— Извинявай — казала Сиси. — Чакат ни на купона.

17. Жега в града! Тузаря е обзет от сексуална паника

Манхатънският тип лятна омара причинява тротоарни фантазии, пиянски номера, нервни сривове в спалнята и кошмари на климатик

През август Ню Йорк е съвсем различен град. Сякаш си в южноамериканска страна с корумпиран диктатор пияница, небивала инфлация, наркокартели, прашни пътища, запушени водопроводи — където нищо не се подобрява, дъждът никога не пада.

Повечето нюйоркчани не издържат психически на жегата. Обземат ги лоши мисли и лоши чувства. Те пък водят до лошо поведение, в което нюйоркчани са спецове. Стават потайни. Гадни. Партньори се разделят. Събират се хора, които не би трябвало да са заедно.

Градът е нажежен. Температурата с дни наред не пада под 35 градуса. Народът е луднал.

В жегата не можеш да имаш вяра на никого, и особено на себе си.

В осем часа Кари е в леглото на Тузаря. Смята, че няма да се оправи. Всъщност е твърдо убедена, че няма да се оправи. Плаче истерично във възглавницата.

— Кари! Успокой се! Успокой се! — нарежда й Тузаря. Тя се търкулва по гръб, а лицето й е гротескна, петниста маска.

— Ще ти мине. Трябва да тръгвам на работа. Веднага. А ти ме задържаш.

— Няма ли да ми помогнеш? — пита Кари.

— Не — отговаря той, като пъха златните копчета в дупките на колосаните си ръкавели. — Трябва да си помогнеш сама. Измисли начин.

Кари се завива през глава и продължава да реве.

— Обади ми се след няколко часа — казва Тузаря и излиза. — Довиждане.

След две минути се връща.

— Забравих си табакерата — обяснява и я гледа, докато прекосява стаята. Тя е замлъкнала.

— Довиждане — казва Тузаря. — Довиждане. Довиждане.

Десети пореден ден на непосилна жега и влага.

Ритуалът на Тузаря в жегата

Кари прекарва твърде много време с Тузаря. Той има климатик. Тя също, но нейният не работи. Двамата си измислят кратък ритуал. В жегата. Всяка вечер в 11 ч., ако не са излезли заедно, Тузаря й звъни.

— Как е при теб? — пита.

— Горещо — отговаря тя.

— И какво правиш?

— Потя се.

— Искаш ли да дойдеш да спиш тук? — пита пак той почти срамежливо.

— Да, защо не! — отвръща Кари. Прозява се.

След което се втурва из апартамента, профучава през вратата (покрай нощния портиер, който й хвърля мръснишки погледи) и скача в такси.

— О, здрастиии! — възкликва Тузаря, като й отваря — гол. Казва го почти сънливо, сякаш е изненадан от пристигането й.

Лягат си. Летерман или Лено. Тузаря има един чифт очила. Редуват се да гледат с тях.

— Мислиш ли да си смениш климатика? — пита той.

— Да — отговаря Кари.