Сексът и градът

— В списъка беше и името на съпруга ми — на последно място — пояснява тя. — Помня, че си помислих: ако и с него не стане, какво ще правя?! (Разбира се, че скромничеше. Нюйоркчанката винаги знае какво да прави.) В действителност беше вечеряла три пъти с бъдещия си съпруг (тогава още не знаела, че е такъв), след което той заминал за три месеца в Русия. Било началото на лятото, Труди заминала за Хамптън и съвсем забравила за него. Всъщност започнала да ходи с други двама мъже.

Усмихва се и се вглежда в ноктите си.

— Е, той се обади в края на лятото и пак започнахме да излизаме. Но работата е там, че трябва да си готова да си тръгнеш по всяко време. Трябва да тропнеш с крак. Мъжете не бива да си мислят, че си нещастна, страдаща женичка, която не може без тях. Защото не е вярно. Можеш.

Когато става дума за брак с мъж от Манхатън, се прилагат две правила.

— Трябва да си мила — казва Лиса, 38 години, кореспондентка на телевизионно новинарско предаване.

Но същевременно, добавя Брита, фоторепортерка, „нищо не бива да им се разминава“.

За тези жени възрастта е предимство. Ако си оцеляла сама в Ню Йорк до 35–39 години, много по-вероятно е да знаеш как да получиш това, което искаш. Така че, когато такава нюйоркчанка си набележи някой мъж за потенциален съпруг, обикновено той почти няма шансове да се откачи.

— Обучението трябва да започне от първия ден — казва Брита. — Отначало не знаех, че искам да се омъжа за съпруга си. Знаех само, че го искам и че бих направила всичко необходимо да го задържа. Знаех и че ще успея.

— Не бива да си като глупавите момичета, които си търсят само богати съпрузи — продължава. — Трябва да си и малко пресметлива. Винаги да очакваш повече, отколкото притежаваш. Да вземем например Бари (съпруга й). Колкото и да не му беше приятно, той не искаше типична жена, която да му позволява да си развява байрака. Сега би бил манна небесна за всяка жена. Той е умен, готин, готви и чисти. Обаче знаеш ли, адски противно му беше.

Преди да срещне Бари, Брита е била от типа жени, които са способни да изпратят кавалера си до гардероба за цигари и докато не гледа, да избягат с друг през задния вход.

— Веднъж се обадих на Бари от върха на планината в Аспен и десет минути го ругах, защото щеше да празнува Нова година с друга. Разбира се, познавахме се само от месец, но все пак… След това той почти не създаваше проблеми, освен в два малко неприятни случая.

Бари обичаше да се заглежда по жени и понякога се оплакваше, че се чувства ограничен, особено след като Брита се пренесе при него.

— Първо, винаги се стараех да ни е забавно — казва тя. — Готвех. Двамата наддадохме 14 кг. Заедно се напивахме. Гледахме се как всеки се напива. Грижехме се един за друг, когато повръщахме.

Трябва да го изненадваш. Веднъж, като се прибра, Бари завари апартамента целия в свещи, а аз му поднесох подгрята в микровълновата фурна вечеря. Карах го и да облича мои дрехи. Но мъжете не бива да бъдат изпускани из очи. Съжалявам, но те прекарват 80 процента от времето си далеч от теб. Когато сте заедно, могат да ти обръщат внимание. Защо да бройкат други жени, докато вечерят с теб? Веднъж, когато очите му играеха, така ударих Бари по главата, че едва не падна от стола. Казах му: „Прибери си езика в устата и опашката между краката и си довърши вечерята.“

Как да го задържиш обаче, е друга история.

— На тукашните жени не им пука дали мъжът е семеен, или сгоден — казва Брита. — Пак го преследват. Трябва непрекъснато да си нащрек.

Понякога Тузаря сякаш се вглъбява в себе си и е с хората само телом. Дружелюбен е с всички. Май подходящата дума е „приветлив“. Винаги изтупан. Бели маншети. Златни копчета. Тиранти в тон (макар че почти никога не сваля сакото си). Когато е в това състояние, не е лесно. Кари невинаги се разбираше с хора, които смяташе за твърде консервативни. Не знаеше как. Беше свикнала всички да пият и да вземат наркотици (или да не вземат). Тузаря се вбесяваше, когато тя правеше скандални изявления от сорта на: „Не нося бельо“, макар да носеше. Кари на свой ред мислеше, че той е твърде дружелюбен с другите жени и особено с манекенките. Когато излизаха, някой фотограф току казваше:

— Може ли? — и му правеше знак да го снима с манекенка, което беше обидно.

Веднъж една му седна в скута, а Кари се обърна и рече:

— Тръгвам си — с доста ядосано изражение на лицето.

— Стига! — каза Тузаря.

Тя погледна към манекенката.

— Извинете, но седите в скута на гаджето ми.

— Почивам си. Само си почивам — отвърна момичето. — Има голяма разлика.

— Трябва да се научиш да го приемаш — заяви Тузаря.

Да огледаш, преди да купиш

Ребека, 39-годишна журналистка, която се омъжи миналата година, си спомня как намерила телефон на друга жена между визитките на приятеля си банкер.