Сексът и градът

— Защото съм в Ню Йорк от 15 години. От 15 години и…

— О! — пльоснала се на стола Сиси. — Но може ли да ти се обадя? Ще ти се обадя.

После се прехвърлила на друга маса, седнала, обърнала се и помахала.

След няколко седмици позвънила на Кари:

— Ела с нас в Маями.

— Мразя Маями. Никога няма да стъпя там! — отвърнала тя. — Ако пак ми се обадиш и споменеш за Маями, ще затворя.

— Много си смешна — казала Сиси.

В Маями Сиси и Каролайн отседнали у богати приятели на Каролайн от Тексаския университет. В петък излезли и се напили и Сиси преспала с един тексасец — Декстър. Но на другата вечер се ядосала, защото той ходел до нея, прегръщал я и се опитвал да я целуне, сякаш били гаджета или нещо подобно.

— Да се качим горе и да се чукаме — шепнел в ухото й. Сиси не искала, затова престанала да му обръща внимание и той си тръгнал ядосан. След два часа се върнал с друго момиче.

— Здрасти — рекъл и й помахал, когато минавал с момичето покрай хола на път за спалните. Там то му направило „чекия“. После слезли долу и Декстър много старателно и показно записал номера му.

Сиси избягала навън с викове и рев точно когато пристигнала Каролайн с кола под наем. Тя също викала и плачела. Попаднала била на Сам, който случайно бил в Маями и й предложил да направят тройка с руса стриптийзьорка, а когато Каролайн му казала: „Майната ти!“, блъснал я на пясъка на Южния плаж и рекъл:

— Излизах с теб само защото ни снимаха на купоните.

„Шеста страница“!

След две седмици Каролайн попадна в клюкарската рубрика „Шеста страница“ на „Ню Йорк поуст“. Отишла на купон в „Тънъл“, но портиерът не я пуснал и тя му се развикала. Мъжът се опитал да я отведе до едно такси, Каролайн го ударила и той я съборил на земята. На другия ден накарала издателя, при когото работеше, да се обади в „Тънъл“ и да поиска портиерът да бъде уволнен, а после позвънила на „Шеста страница“. Когато материалът излезе, купи 20 броя от вестника.

След това Сиси беше изгонена от апартамента, в който живееше с една юристка от Филаделфия — по-голямата сестра на нейна гимназиална приятелка. Тя й казала:

— Сиси, променила си се. Притеснявам се за теб. Вече не си добър човек и не знам какво да правя.

Сиси й се разкрещяла, че просто й завижда, и се пренесе на кушетката на Каролайн.

Горе-долу по същото време в една от клюкарските рубрики се появи неприятен материал за Кари. Тя се опитваше да не му обръща внимание, но тогава й се обади развълнуваната Сиси.

— О, Боже, ти си известна! — каза. — Споменават те във вестника. Видя ли?

Започнала да й чете, било ужасно и Кари й се развикала:

— Нека ти обясня нещо. Ако искаш да оцелееш в този град, никога не се обаждай на хората и не им чети лоши отзиви за тях. Правиш се, че не си ги забелязала. А ако те попитат, лъжеш: „Не, не чета такива глупости.“ Макар да не е така. Ясно? За Бога, Сиси, на чия страна си!

Сиси се разплакала и Кари затворила телефона, а после се почувствала виновна.

Остатъка

— Ще те запозная с един мъж. Сигурна съм, че ще се влюбиш в него, но не бива — казала Каролайн на Сиси. И тя се влюбила.

Бен беше 40-годишен, бивш ресторантьор и организатор на купони, вече с два нещастни брака зад гърба си (всъщност още беше семеен, но жена му се беше върнала във Флорида) и с десетина престоя в клиника за отказване от алкохол и наркотици. Беше известен в цял Ню Йорк — чуеха ли името му, хората поглеждаха нагоре и сменяха темата. След толкова пиене и смъркане на кокаин все още му беше останала частица от предишната му същност — на чаровен, забавен, красив мъж — и точно в нея се влюби Сиси. Двамата прекарали два чудесни уикенда заедно, макар да не правили секс. После отишли на купон, той изчезнал и Сиси го намерила да се натиска на току-що пристигнала в града 16-годишна манекенка.

— Отвратителен си! — изкрещяла.

— Я стига! — рекъл той. — Трябва да ми позволиш да изживявам фантазиите си. Една от тях е да спя с 16-годишна.

Ухилил се, разкривайки ужасно развалени зъби.

На сутринта Сиси отишла непоканена у тях. Заварила тригодишната му дъщеря.

— Нося ти подарък — казала, все едно не се бе случило нищо. Подаръкът бил зайче. Сложила го на дивана и то се изпишкало няколко пъти.

Междувременно Каролайн практически се пренесе у Сам. Не освободи апартамента си, но прекарваше всяка вечер в неговия и винаги оставяше по нещо — обувки, парфюм, обици, блузи от химическото чистене, шест-седем различни крема за лице. Това продължи три месеца. Вечерта преди Св. Валентин той избухнал.

— Махай се! — рекъл. — Вън! — изкрещял задъхан.

— Не разбирам — казала Каролайн.

— Няма какво да разбираш — отвърнал. — Просто искам да се изнесеш заедно с нещата си! — Отворил прозореца и започнал да ги изхвърля навън.

Каролайн рекла:

— Да знаеш, че ще си отмъстя. — И го плеснала силно по темето.

Сам се обърнал:

— Ти ме удари — казал.

— Сам… — започнала тя.

— Не е възможно! Удари ме!

Отстъпил назад.

— Не се приближавай — рекъл. Протегнал предпазливо ръка надолу и взел котката.

— Сам — казала Каролайн и тръгнала към него.