Сексът и градът

— Тя ме подложи на всякакви изпитания. Например трябваше да й се обадя в сряда, за да излезем в петък. Но в сряда може да ми се иска да се самоубия, а един бог знае как ще се чувствам в петък. Тя копнееше да е с мъж, който е луд по нея. Разбирам я. Ала не мога да се преструвам, като не изпитвам нищо.

— Естествено, и досега сме добри приятели — добави приятелят ми. — Непрекъснато се срещаме. Просто не правим секс.

Нарцис в „Четири сезона“

Една неделя отидох на благотворителна вечер в „Четири сезона“. Темата беше „Ода на любовта“. Всяка маса беше кръстена на известна двойка — Тами Фей и Джим Бакър8, Нарцис и Нарцис, Екатерина Велика и коня й, Майкъл Джаксън и приятели. Ал д’Амато седеше на масата на Бил и Хилари. Масите бяха украсени по подходящ начин. Например на масата на Тами Фей-Бакър имаше фалшиви мигли, сини сенки за очи и свещи с форма на червило. На „Майкъл Джаксън“ — плюшена горила и избелващ крем за лице.

Там беше и Боб Питман.

— Любовта не е мъртва, но цигарите са — каза усмихнат той. До него стоеше жена му Санди, а аз се криех зад изкуствения храсталак и се опитвах да изпафкам една цигара. Санди обясни, че ще катери планина в Нова Гвинея и няма да я има няколко седмици.

Аз се прибрах сама, но преди да тръгна, ми подадоха конската кост от масата на Екатерина Велика.

Любов в бар „Бауъри“: Епилог

Донован Лийч стана от масата на Франсис-Форд Копола и дойде при нас.

— О, не! — каза той. — Твърдо вярвам, че любовта надмогва всичко. Просто понякога се нуждае от по-голям простор. Ала точно това липсва в Манхатън.

Между другото, Боб и Санди се развеждат.

2. Секс без задръжки? Едва ли…

Всичко започна по обичайния начин: съвсем невинно. Седях в апартамента си и обядвах здравословно със солени бисквити и сардини, когато ми се обади един познат. Негов приятел отишъл в „Льо трапез“ — секс клуб за двойки, и се удивил. Голи хора правели секс. Пред очите му! За разлика от садо-мазо клубовете, където няма истински секс, това било повече от реално. Приятелката му едва не откачила. Макар че, когато в нея се отъркала гола жена, донякъде й допаднало. Според гаджето й.

Всъщност той толкова харесал клуба, че не искал да пиша за него от страх рекламата да не го съсипе като повечето свестни заведения в Ню Йорк.

Започнах да си представям разни неща. Красиви млади двойки със стегнати тела. Срамежливи милувки. Момичета с дълги чупливи руси коси и венци от лозови листа. Момчета с идеални бели зъби и препаски от лозови листа. Аз в съвсем къса рокля от лозови листа с една презрамка. Влизаме облечени, а излизаме просветени.

Телефонният секретар на клуба рязко ме върна към действителността.

— В „Льо трапез“ няма непознати, а само приятели, които още не сте срещнали — каза безполовият глас и добави, че има „безалкохолен бар и горещ и студен бюфет“ неща, които рядко свързвам със секса или голотата. В чест на Деня на благодарността на 19 ноември щяла да се организира ориенталска вечер. Стори ми се интересно, но се оказа, че това означава ориенталска храна, не ориенталци.

Още тогава трябваше да се откажа. Не биваше да слушам невероятно похотливата Сали Тисдейл, която в своята юпи-порно книга „Говори ми мръсотии“ възхвалява публичния, групов секс: „Това е табу в най-пълния смисъл на думата… Ако секс клубовете изпълняват предназначението си, ще има много новопокръстени. Да, плашещото заличаване на границите… Центърът няма да издържи.“ Да бях се запитала кое му е забавното.

Но трябваше да видя с очите си. И така, в бележника ми за една неотдавнашна сряда бяха вписани следните ангажименти: 21 ч. — вечеря в чест на модния дизайнер Карл Лагерфелд, бар „Бауъри“; 22,30 ч. секс клуб „Льо трапез“, Източна 27-а улица.

Разхвърляни жени. Три четвърти чорапи

Изглежда, всички обичат да говорят за секс и вечерята в чест на Карл Лагерфелд, посетена от бляскави модели и модни редактори на служебна издръжка, не мина без тази тема. Всъщност тя едва не подлуди нашия край на масата. Една зашеметяваща млада жена с тъмна къдрава коса и преситено изражение, каквото могат да измъдрят само 20-годишните, твърдеше, че обичала да прекарва времето си в барове за монокини, но само в „долнопробни, като «Билис топлес»“, защото момичетата там били истински.

После всички се съгласиха, че малките гърди са по-хубави от фалшивите, и бе направено проучване кой от мъжете на масата е бил с жена със силиконов бюст. Никой не си призна, но един — около 35-годишен художник — не отрече особено усърдно.

— Ти си бил — обвини го друг — доста преуспял хотелиер с херувимско изражение — и най-лошото е… че… ти е… харесало.

— Напротив — възрази художникът. — Но и нямах нищо против.

За щастие сервираха предястието и всички напълниха чашите си за вино.

Следващ рунд. Разхвърляните жени по-добри ли са в леглото? Хотелиерът изложи теорията си.

— Ако видите, че в апартамента на една жена всичко е на мястото си, значи тя няма да иска да прекара цял ден в леглото, да си поръчате китайска храна и да я изядете там. Ще ви накара да станете и да ядете препечени филийки на кухненската маса.