Сексът и градът

Кога за последен път сте чули някой да каже: „Обичам те!“, без да добавите (макар и наум) неизбежното „като приятел(ка)“? Кога за последен път сте видели двама души да се гледат в очите, без да си помислите: „Да, бе!“? Кога за последен път сте чули някой да обяви: „Аз съм лудо, безумно влюбен!“, без да си речете: „Почакай до понеделник сутринта“? И кой се оказа най-популярният коледен филм антидот на Тим Алън4? „Разкриване“, заради който 10–15 млн. зрители гледаха нежелан, бездушен секс между корпоративни еротоманиаци. Едва ли това искаме да ни дойде наум, като си мислим за любов, но до голяма степен е същността на съвременната любовна връзка в Манхатън.

Тук все още се прави много секс, но по-скоро в резултат на приятелства и делови сделки, отколкото на любов. В наши дни всички имат приятели и колеги, а не любовници, дори да са спали заедно.

Да се върнем на английската журналистка. След шест месеца — още няколко „връзки“ и кратка афера с мъж, който й се обаждал, че е извън града, но ще й звънне, като се върне (и забравял), тя поумня.

— Връзките в Ню Йорк са по-скоро изолация — каза англичанката. — Но как да се обвържеш точно когато решиш, че искаш?

Скъпа, напусни града.

Любов в бар „Бауъри“: Първи епизод

Петък вечер в бар „Бауъри“. Навън вали сняг, а вътре е шумно. Тук е актрисата от Лос Анджелис, изглеждаща очарователно не на място в сивото си винилово яке и минипола и с окичения със златни ланци и твърде загорял кавалер. Тук е актьорът, певецът и купонджията Донован Лийч5 в пухено зелено яке и мъхеста бежова ушанка. На една маса седи Франсис-Форд Копола с жена си. При тях има свободен стол. Не просто свободен, а примамливо, изкусително, подигравателно, предизвикателно свободен. Толкова свободен, че е по-зает от всеки друг стол в бара. Но точно когато празнотата му заплашва да причини сцена, Донован Лийч сяда на него за кратък разговор. Всички изпитват мигновена завист. И раздразнение. Енергията в бара приема заплашителен уклон. Такава е любовта в Ню Йорк.

Мъжът с щастлив брак

— Любовта значи да се сравниш с друг човек. Ами ако той се окаже бреме? — казваше мой приятел, един от неколцината ми познати с 12-годишен щастлив брак. — И колкото по-дълго гледаш назад, толкова по-прав виждаш, че си бил. После все повече и повече се отдалечаваш от идеята за връзка, освен ако не се случи нещо мащабно, което да те вразуми. Например смъртта на родителите ти.

— Нюйоркчани си изграждат непробиваема фасада — продължаваше той. — Добре че на мен ми провървя отрано, защото тук е толкова лесно да не установиш връзка. Почти невъзможно е да се върнеш назад.

Жената с (донякъде) щастлив брак

Обади ми се една омъжена приятелка.

— Не знам как се поддържа връзка в този град. Наистина е трудно. При толкова изкушения! Купони. Пиене. Дрога. Други хора. Искаш да се забавляваш. Ако сте двойка, какво? Ще си седите в тухлената кутийка и ще се зяпате ли? Когато си сам, е по-лесно — каза тя с лека тъга, примесена с копнеж. — Можеш да правиш каквото си искаш. Не е нужно да се прибираш.

Ергенът от „Коко Пацо“

Преди години, когато беше един от най-търсените ергени в Ню Йорк, приятелят ми Капоти Дънкан сваляше всяка срещната жена. Тогава бяхме още достатъчно романтични, за да вярваме, че някоя ще успее да го впримчи. Мислехме си: един ден и той ще се влюби. Всички се влюбват, а когато се влюби и Капоти, то ще е в красива, умна и преуспяла жена. Но красивите, умни и преуспели жени идваха и си отиваха. А той още не беше се влюбил.

Сбъркахме. Днес Капоти седи вечер в „Коко Пацо“6 и твърди, че е недостижим. Не желае да има връзка. Дори не му се ще да пробва. Не се интересува от романтични ангажименти. Не иска и да чува за неврози в чужди глави. Казва на жените, че ще им е приятел и че може да правят секс с него, но само толкова. Да не се надяват на повече.

И това му е достатъчно. Дори вече не се натъжава както по-рано.

Любов в бар „Бауъри“: Втори епизод

Седим на една маса в „Бауъри“ с 32-годишния Паркър, романист, който пише любовни истории с неизбежно фатален край; гаджето му Роджър; Скипър Джонсън, адвокат в шоубизнеса.

Скипър е на 25 г. и олицетворява пълното недоверие на поколението X7 в любовта.

— Не мисля, че ще срещна подходящия човек и ще се оженя — каза той. — Връзките са твърде емоционални. Ако вярваш в любовта, очаква те голямо разочарование. На никого не можеш да се довериш. Днес хората са толкова порочни.

— Но това е единственият лъч надежда — възрази Паркър. — Надяваш се, че така ще се спасиш от цинизма.

Скипър не се предаваше.

— Сега светът е по-объркан, отколкото преди 25 години. Яд ме е, че принадлежа към това поколение и ми се случват такива неща. Пари, СПИН и любов — всички те са свързани. Повечето ми връстници не вярват, че ще си намерят сигурна работа. Когато се бои за финансовото си бъдеще, човек не желае да се обвързва.

Разбирах цинизма му. Неотдавна се хванах да казвам, че не искам връзка, защото накрая, освен ако случайно не се ожениш, оставаш с пръст в устата.

Скипър отпи от чашата си.