Сексът и градът

Да, обясних на Шарлот, съблякохме се, но се увихме с кърпи. Не, не правихме секс. Не, не се възбудих дори когато в общата стая влезе висока привлекателна тъмнокоса жена и предизвика вълнение. Надупи се като маймуна и бързо се загуби сред плетеница от ръце и крака. Това трябваше да изглежда секси, но ми напомни само за природонаучните филми по „Нашънъл джиографик“ за съвкупяващи се бабуини.

В действителност ексхибиционизмът и воайорството не са типични явления. Нито пък садомазохизмът, каквото и да сте чели напоследък другаде. Проблемът в клубовете обаче винаги е свързан с хората. Те са актриси, които не намират работа; неуспели оперни певци, художници и писатели; хора на ниско управленско ниво, които никога не стигат до средно. Хора, които ако ви сгащят в бар, ще ви държат в плен с историите за бившите си половинки и за храносмилателните си проблеми. Хора, които не могат да се справят със системата. Те са в периферията и сексуално, и в живота. И не са непременно тези, с които би споделил интимните си фантазии.

Е, не всички посетители в „Льо трапез“ бяха бледи дундести секс-зомбита. На тръгване от клуба със Сам срещнахме в съблекалнята високата привлекателна жена и кавалера й. Той имаше чисти, типично американски черти на лицето и беше разговорлив. Каза, че бил от Манхатън и неотдавна си открил частна фирма. С жената били колеги. Докато тя навличаше жълт делови костюм, мъжът се усмихна и рече:

— Тази вечер осъществи фантазиите си.

Жената го изгледа свирепо и излезе гордо от съблекалнята.

След няколко дена Сам ми се обади и аз му се развиках. Тогава той попита това не беше ли моя идея.

И още: нищо ли не съм научила?

Отговорих:

— Да, научих.

Научила бях, че няма по-подходящо място за секс от дома.

— Но ти го знаеше, нали? Нали? Сам?

3. Влюбени в сериен сваляч

Неотдавна в Манхатън на вино, сирене и цигари се събраха седем жени, за да обсъдят най-подробно това, което ги свързваше: един мъж. И по-точно — един манхатънски ерген, който беше доста изгодна партия и когото ще наречем Том Пери.

Том Пери е на 43 г., 1,78 м., с права кестенява коса. Във външния му вид няма нищо забележително, с изключение на увлечението му преди няколко години по черни костюми на Армани в съчетание със странни презрамки. Произхожда от богато фабрикантско семейство и е израсъл на Пето авеню и в Бедфорд, Ню Йорк. Живее в съвременен небостъргач на Пето авеню.

През последните 15 г. Пери, който е известен главно с фамилията си, се е превърнал в нещо като нюйоркска легенда. Той не е точно женкар, защото винаги се стреми да се ожени. Пери е по-скоро един от най-съвършените серийни ухажори в града, като има до 12 връзки годишно. Но след два дена или два месеца се случва неизбежното. Нещо се обърква и той казва: „Зарязаха ме.“

За определен тип жени — около 30-годишни, амбициозни, с добро социално положение — да излезеш с Пери или да избегнеш ухажването му, се е превърнало ни повече, ни по-малко в посвещение, в нещо като първа разходка с лимузина и първо ограбване, взети заедно.

Пери се отличава дори сред прословутите нюйоркски женкари. Първо, защото той сякаш държи доста по-малко козове. Не притежава нито изисканата хубост на граф Ерик Вахтмайстер, нито огромния капитал на Морт Цукерман.

Исках да разбера какво толкова му намират.

Всяка от жените, на които се обадих, е имала връзка с Пери — или интимна, или като обект на страстната му любов — и всяка заяви, че го е зарязала. Никоя не отхвърли молбата ми да се съберем и да поговорим за него. Вероятно всички имаха какво да доизясняват. Може би искаха да се върне. Или пък да умре.

„Като Дарил ван Хорн“

Събрахме се в дома на Сара, филмов режисьор и бивш модел, „докато не ми писна от тъпотиите и не наддадох девет кила“. Тя беше облечена в тъмен костюм на тънки райета.

— Като погледна списъка на мъжете, с които съм излизала, само връзката с Пери ми се вижда безсмислена — каза тя. — Питам се, за какво ми беше това?

Още преди да стигнем до пикантните подробности, направихме обезпокоително откритие. След неколкомесечно мълчание сутринта Пери беше позвънил на четири от тях.

— Едва ли се досеща. По-скоро е съвпадение — рече Магда.

С Пери са приятели от години. Всъщност с повечето от приятелките си Магда се е запознала чрез него — те са му бивши гаджета.

— Пери знае всичко за нас — обади се една жена. — Той е като Дарил ван Хорн от „Вещиците от Ийстуик“9.

— По-скоро Ван Хорни10 — възрази друга. Отворихме виното.

— Ето какво е особеното у Пери — започна Сара. — Той ти се струва толкова чаровен, защото, когато се запознаеш с него, е красноречив, забавен. И винаги е свободен, защото не работи. Има ли нещо по-забавно от мъж, който казва: „Да се видим на обяд“, а като се завърнеш на работа, пак звъни: „Хайде в шест да пием коктейли!“ Кога за последен път сте излизали с мъж, който всъщност иска да се виждате по три пъти на ден?

— „Коктейли“ е доста префърцунена дума — каза Магда. — Напомня ми за Катрин Хепбърн и Кари Грант.

Включи се и Джаки, редактор в списание.