— Нямам никаква алтернатива — извика той. — Не желая незначителни връзки, затова не предприемам нищо. Не правя секс и не съм влюбен. Кому е притрябвало! Кому са нужни евентуални проблеми, като болести и бременност? Аз нямам проблеми. Не се боя от болести, психопати или преследвачи. Защо да не съм само с приятели, с които да водя истински разговори и да си прекарвам добре!
— Ти си луд! — каза Паркър. — Не става дума за пари. Ако не финансово, може да си помогнем по друг начин. Емоциите не струват нищо. Има при кого да се връщаш вкъщи. Не си сам в живота.
Развила бях теорията, че любов и романтични отношения в Ню Йорк съществуват само в гей обществото — че на хомосексуалистите все още не са им чужди чудатостта и страстта, докато хетеросексуалната любов е станала затворена. Тази теория се дължеше отчасти на всичко, което бях чела и чула напоследък за мултимилионера, изоставил жена си заради по-млад мъж. Той нагло развеждаше младия си обожател из най-модните манхатънски ресторанти пред очите на светските хроникьори. Това, мислех си, е наистина влюбен човек.
И Паркър доказваше теорията ми. Например малко след като тръгна с Роджър, той се разболя. Роджър ходеше у тях да му готви и да се грижи за него. Хетеросексуален мъж не би допуснал това. Ако се разболее, а току-що е започнал нова връзка и жената поиска да се грижи за него, той ще откачи. Ще си помисли, че приятелката му се опитва да се вмъкне в живота му. И ще й затръшне вратата.
— Любовта е опасна — каза Скипър.
— Ако съзнаваш, че е такава, ще я цениш и ще полагаш по-големи старания да я запазиш — отвърна Паркър.
— Но ние не можем да управляваме отношенията си — възрази Скипър.
— Ти си луд! — отсече Паркър.
Роджър продължи да обработва Скипър.
— А старомодните романтици?
Тук се намеси приятелката ми Кари. Тази порода й беше позната.
— Когато някой мъж ми каже, че е романтик, иде ми да изкрещя. Това значи само, че храни романтична представа за теб и щом се превърнеш в реалност и спреш да се вписваш във фантазиите му, ще го разочароваш. Ето защо романтиците са опасни. Пазете се от тях.
В този момент на масата ни дойде един от опасните романтици.
— Презервативът уби романтиката, но с негова помощ много по-лесно стигаш до леглото — казва един приятел. — Употребата му кара жените да мислят, че това не е точно секс. Няма допир на кожа. И са по-склонни да легнат с теб.
25-годишният Баркли беше художник. С приятелката ми Кари излизаха от осем дена, което значи, че се разхождаха и се целуваха, и се гледаха в очите, и беше мило. След като всичките ни 35-годишни познати бяха пропити с изтънчен цинизъм, Кари реши да опита с по-млад мъж, който не беше живял достатъчно дълго в Ню Йорк и още не беше закоравял.
Баркли й казал, че е романтик, защото така го чувствал, както и че искал да напише сценарий по романа на Паркър. Кари предложила да ги запознае. Ето защо Баркли беше онази вечер в „Бауъри“.
Но когато се появи, с Кари се погледнаха… и не изпитаха нищо. Вероятно защото предчувстваше неизбежното, той беше си довел дама — странно момиче с лъснало лице.
Въпреки това като седна, Баркли каза:
— Аз вярвам безпрекословно в любовта. Иначе бих бил толкова потиснат! Хората са половинки. Любовта придава по-голяма значимост на всичко.
— Но после ти я отнемат и ти си прецакан — възрази Скипър.
— Ала се сдобиваш със свое пространство — продължи Баркли.
Скипър изложи целите си:
— Да живея в Монтана със сателитна чиния, с факс и с рейндж роувър. Така че си в безопасност.
— Може би искаш не това, което трябва — обади се Паркър. — Може би то те изпълва с неудобство.
— Искам красота. Трябва да съм с красива жена. По-силно е от мен — отвърна Баркли. — Ето защо много от момичетата, с които излизам, са глупави.
Със Скипър извадиха клетъчните си телефони.
— Телефонът ти е твърде голям — отбеляза Баркли.
По-късно с Кари отидоха в „Тунела“. Гледали красивите млади хора, пушели цигари и обръщали чашките. Баркли бил с момичето с лъснало лице, а Кари — с най-добрия му приятел Джак. Танцували, а после се пързаляли в снега като луди, докато търсели такси. Кари дори не можела да види часовника си.
Баркли й се обади следващия следобед.
— Какво има?
— Не знам. Ти позвъни.
— Казах ти, че не ми трябва гадже. Сама си си виновна. Знаеше какъв съм.
— Да, бе, да — искала да му отговори Кари. — Знаех, че си повърхностен долнопробен женкар, и точно затова излязох с теб.
Ала си замълча.
— Не спах с нея. Дори не я целунах — рече Баркли. — Не ми пука. Няма да я видя повече, ако не искаш.
— Пет пари не давам.
Страшното беше, че е истина.
През следващите четири часа обсъждали рисунките му.
— Мога да го върша непрекъснато, по цял ден — казал Баркли. — Много по-хубаво е от секса.
— Остава само работата — каза Робърт, 42-годишен редактор. — При такава заетост кой има време за романтика!
Той разказа как наскоро се увлякъл по жена, която наистина харесвал, но след месец и половина се разбрало, че няма да се получи нищо.