Sedmiyat pechat

че от 1980 година насам иракчаните са увеличили четири пъти стойността на запасите си. Как е

възможно това, след като през цялото време страната или е била във война, или е била подложена на

петролно ембарго?

Томаш се замисли над чутото.

- Наист ина...

- Да приемем, че вече сме на ед но м нение от носно ист инността на данните за доказаните запаси -

заключи Филипе. - Нека да видим сега още по-съмнителното положение с недос тъпния петрол. Както

вече ти казах, петролът е рядък продукт. В света съществуват само двеста находища, които все още не са

експлоатирани. Прогнозите се основават на принципа, че в почти всички тези системи има петрол, но

това не е проверена истина. Факт е, че не знаем какво има там. - Вдигна пръст. - Но има нещо все пак,

което знам от точната наука. Все по-трудно се намират нови петролни полета. По-големите, тъй като са

били по-лесни за откриване, отдавна са проучени. Сега откриваме само най-малките, които са ни

убягнали при предварителния оглед. Фактически от 1961 година насам нефтените ком пании с всяка

изминала година откриват все по-малко петрол. От 1995 година светът харчи най-малко по четири

милиарда барела на година, но се откриват едва девет милиарда барела нов петрол за същия период. -

Заби поглед в неопределена точка на Пит Стрийт. - Всъщност съществуващият петрол в света извън

ОПЕК трябва да е някъде около един билион барела.

- Един билион? В такъв случай кога се очаква да настъпи пикът?

- Скоро. Ще доживеем да го вид им.

- Но кога ще е все пак?

Филипе въздъхна.

- Между 2010-а и 2015-а.

- Такава е прогнозата и на Карим.

- Може да бъркам с две-три год ини, но това е датата за пика на петрола извън ОПЕК.

Насред Пит Стрийт се беше насъбрала тълпа, която наблю даваше двама жонгльори, изпълняващи

опасен номер с бутилки. Чуваше се ту ааах, ту ооох, понякога избухваха ръкопляс кания - публиката

изглеждаше погълната от зрелището. Но два мата приятели подминаха мястото, без да удостоят с поглед

уличните артисти, обсебени от проблема, който ги занимава ше в момента.

- Има нещо, което не разбирам - каза Томаш.

- Кажи.

- Ако положението е т олкова крит ич но, как е възможно па зарите да реагират едва в края на 2007

година? Тоест достатъчна е една по-силна буря в Мексиканския залив - и цената на петрола се вдига.

Пазарите винаги са били много чувствителни и към най-леките колебания в доставките, дори когато

става въпрос за временни забавяния, какъвто е случаят с нарушеното снабдяване заради бурите. При

това положение как е възможно да не откликнат на нещо толкова мащабно? - Поклати глава. - Не

виждам смисъл.

- Истината е, че пазарите вече започнаха да реаг ират, но не са изпаднали в паника поради една съвсем

проста причина - каза Филипе. - Става дума за съществуващото доверие в запа сите, с които разполага

Близкият изток. Всички вярват, че Близ кият изток има необятни запаси от петрол, огромни количества,

които по всяко време биха могли да покрият евентуален срив в производството на други страни. Според

общоприетото становище Саудитска Арабия и Кувейт разполагат с петролни кладенци, които не се

използват и които всеки момент могат да влязат в експлоатация. Т ова е така нареченият резервен про-

изводствен капацитет.

- С други думи, пазарът вярва, че никога няма да настъпи срив в снабдяванет о?

- Точно така - потвърд и геологът. - Заради резервния производствен капацитет на ОПЕК. - См ръщи

вежди. - Но ако се вгледаме по-добре, ще видим, че този резервен капацитет е нож с две остриета.

Колкото повече намалява производството на петрол извън ОПЕК, толкова повече се увеличава

производството в страните от ОПЕК, като по този начин се предотвра тява сривът в снабдяването. В

резултат на това цените са стабилни и не могат да служат като индикатор на система за пре дупреждение.

От друга страна, добре е да напомним, че цената на продукта трябва да отразява недостига или

изобилието му, когато говорим за свободния пазар.

- А не е ли така?

- В случая с петрола - не. ОПЕК пречи на системата да функционира свободно.

- В какъв смисъл?

Филипе направи пауза, преценявайки как по-добре да обясни начина, по който функционира бизнесът.

- Представи си, че пазарът на пет рол е своб оден и че на лич ният петрол е достъпен за всички -

предложи той. - При това положение естествено би било нефтените компании първо да продадат по-

достъпния петрол - точно защото е по-евтин за добиване и защото е по-конкурентоспособен, нали така?

- Разбира се.

- С изчерпването на този достъпен петрол ком паниите ще се пренасочат към по-малко достъпния

петрол, с по-скъпо производство. При това положение цените ще започнат да се вдигат постепенно, в