съответствие с нарасналите производствени цени, предупреждавайки нав реме потребителите и
правителствата да харчат по-малко и да търсят алтернативни източници на енергия.
- А защо нещата не стоят така?
- Защот о пазарът не е своб оден. За да прораб оти механиз мът на цените, важно е да има свободен
достъп до евтиния пет рол. Проблемът е, че евтиният петрол е в ръцете на ОПЕК, която държи всички
операции в тайна и определя производствени квоти.
- Когато говориш за евт ин петрол, какво по-точ но имаш предвид?
- По-евтиният пет рол е иракският, следван от сауд итския. Ирак и Саудит ска Арабия разполагат с
невероятни петролни полета, където е достатъчно да пуснеш сонда и петролът из ригва като фонтан. В
тези страни добивът на петрол е много евтин, разбираш ли?
- Но за какви стойност и говорим?
- Ще ти посоча няколко цифри, за да доб иеш представа. Русия например изразходва пет надесет долара
за извличането на един барел петрол; за същото количество петрол Саудитска Арабия харчи само долар
и половина. И дори по-малко.
- Виж ти!
- Но ОПЕК налага ограничения над собственото си произ водство, което означава, че светът използа
по-напред скъпия петрол. Последствията са очевидни. Когато свърши скъпият петрол, на пазара ще сс
появи евтиният, което ще рече, че пазарната логика е обърната наопаки и цените не са показател. Дълго
време цената на петрола се задържа сравнително ниска заради това положение, разбираш ли? Липсата на
свободен пазар прикрива по този начин тежките проблеми по производ ството и снабдяването, които се
задават.
- Разбирам.
Филипе остана с непроницаемо лице.
- Но и това вече е на път да отпад не. Един барел петрол струваше десет долара през 1988 година, но
само десет години по-късно скочи на сто и четиридесет долара. Проблемът е там, че
сега е спаднал почти до нула, тъй като търсенето се е повишило повече от предлагането. Достатъчен бе
лек спад в производството, предизвикан от двата урагана „Катрина― и „Рита― през 2005 година, за да
настане хаос в цените на петрола. След като пазарите реагират по този начин на незначителен спад в
производството, това е сигурен знак, че вече няма
мрачно поглед в земята. - Когато производството наистина изпадне в криза, светът ще се окаже
неподготвен.
Приближиха се до Ливърпул Стрийт и геологът посочи към сградата отсреща. Беше модерна сграда с
много прозорци от едната и от другата страна.
- Това хотелът ти ли е? - попита Томаш.
Приятелят му кимна утвърдително.
- Искам да ти покажа нещо - каза Филипе и спря на тротоара. - Големият проблем не е в т ова да
разберем, че петролът свършва, защото той така или иначе ще свърши. Големият проб лем е дали ще
узнаем това навреме и дали ще можем да се под готвим за тази ситуация.
- Онова, коет о искащ да ми покажеш, е свързано с този проб лем, така ли?
- Д а .
Озърнаха се наоколо, но не забелязаха нищо подозрително. Прекосиха улицата, прекрачиха прага на
хотела и първото нещо, което Томаш забеляза, бяха петте звезди на вратата.
- Явно добре се грижиш за себе си.
Свикнал с лукса в петролния свят, Филипе не отговори. От прави се към рецепцията и поиска достъп
до личния си сейф.
Служителят го покани да влезе в отделно помещение и двамата изчезнаха през страничната врата,
явно специално охранявана зона. Томаш остана пред рецепцията, загледан в пода от кремав полиран
мрамор и красивите килими по сепаретага. Не се наложи да чака дълго. Минути по-късно приятелят му
и служителят се появиха в
- Тук е - каза той, показвайки папката с дискретен жест.
- Кое?
- Тайната.
- Каква тайна?
- Тайната, коят о открад нах от ОПЕК.
XXIX
НАСТАНИХА СЕ В БАР А НА ХОТЕЛ А, ДО РЕКЛАМЕН ПЛАК АТ, КОЙТО съобщаваше , че тази вечер могат да се насладят
на компанията на американска певица с „ангелски чар―. „Ейвъри’с бар― беше почти пуст. По-голямата
част от клиентите бяха излезли, а останалите като че предпочитаха по това време съседния ресторант.
Доволен от спокойната обстановка в сумрачния бар, Филипе си поръча пилешко сате по балинезийски,
докато Томаш се задоволи със салата с агнешко и сусам по тайландски. И двамата решиха да полеят
ястията си с австралийска бира.
- Ще хапнем нещо леко, пред и да излезем - каза Филипе. - Разполагаме с малко време да поговорим.
- Къде ще ходим?
- Ще видиш.
Когато сервитьорът се отдалечи, геологът остави картоне ната папка в бебешко синьо на масичката от
тъмно дърво и преметна крак върху крак, настанявайки се удобно на дивана.
- За да разбереш това тук, първо ще трябва да проумееш нещо друго - каза той, галейки картонената