Изчака цифрата да произведе нужния ефект. - Седемстотин евро само за да напълниш резервоара на
колата.
Историкът подсвирна, впечатлен от перспективата.
- Е, всички ще трябва да минем на велосипед и, нали?
- Ще се наложи. А имаш ли представа как би се отразило това на световната иконом ика?
- Ще навлезе в рецесия.
Филипе отново се засмя невесело.
- Рецесия не е най-точ ното определение за онова, което ще се случ и. Забележи: шест от последните
седем световни икономически рецесии са непосредствено свързани с временни ограничения в
снабдяването с петрол. Временни ограничения - повтори той и направи кратка пауза. - А сега си
представи какво би станало, ако сривът не е временен, а постоянен. С други думи, ако спадът не е
конюнктурен, а структурен, без перспектива за разрешение.
- Ще навлезем в дълбока рецесия.
Геологът впи поглед в приятеля си.
- Подобна сит уация,
- Е, м исля, че това е прекалено крайно.
- Така ли мислиш? - Филипе махна към спокойната и изис кана атмосфера на бара. - Виж добре всичко
това и си представи какво би се случило, ако се наруши енергийното снабдяване. При тази ситуация
всичко, с което сме свикнали, целият този лукс, който вече смятаме за даденост, ще изчезне мигновено. -
Започна да изброява проблемите, свивайки последователно пръсти. - Не бихме могли да се придвижим
до работното си място, превозът на стоки ще спре, фабриките ще престанат да получават суровини,
производството ще замре, както и доставките, индустрията ще се парализира, предприятията ще фалират
лавинообразно, хората ще останат без средства за пре питание, пазарите ще останат без запаси от
продукти, ще се наруши общественият ред, ще има бунтове, грабежи и безре дици, държавите ще станат
неуправляеми, ще настъпи масов глад и навсякъде ще се възцари хаос.
Томаш се замисли над картината.
- Трудни времена.
- Това ще е краят на цивилизацията,
думите си. - Краят на цивилизацията.
Настана тежка тишина. Разговорът вдъхваше ужас и историкът, оглеждайки се в пустия бар, си
помисли колко крехко всъщност бе всичко в живота. Историята бе пълна с примери за цивилизации,
които бяха изглеждали вечни и несъкрушими, но бяха рухнали ненадейно и завинаги.
- Да, но тази перспект ива не е реална, нали? - дръзна да каже Томаш. - Все пак запасите на Саудитска
Арабия са нашият спасителен клапан.
- Така твърди Саудитска Араб ия.
- А имаме ли основание да се съмняваме в това?
Геологът изкриви устни.
- Ех,
с толкова много петрол, след като данните за нейното производство са държав- на тайна, а спорадичнага
информация, която ни подава, не може да бъде проверена.
- Но има ли основание да се под лага на съм нение д остоверността на изнесената информация?
Филипе замълча за минута, сякаш обмисляше в каква форма да поднесе онова, което имаше да казва.
- Всъщност да.
Томаш зяпна от изненада и по лицето му се изписа тревога.
- Моля?
Приятелят му отвори картонената папка в бебешко синьо и извади някакви брошури отвътре.
- Знаеш ли какво е това?
Историкът разгледа брошурите. Бяха отпечатани на висококачествена хартия и показваха красиви
изгледи на петролни кладенци и модерни машини, работещи сред пустинята. Текс тът беше на
английски, в началото имаше нещо като грееща звезда в синьо-зелен квадрат с фраза на арабски
отстрани и надпис
- Това са рекламни брошури, нали?
- Да, брошури на „Арамко―, петролната компания на Саудитска Арабия. Открих това в кабинета на
един служител от отдела за връзки с обществеността на Министерството на пет рола в Риад.
Томаш повторно се вгледа в брошурите.
- И какво им е особеното?
- Видя ли текста?
Историкът се зачете.
- Не виждам нищо необ ичайно. Тук се говори за високите технологии, използва ни от Саудитска
Арабия в нефтодобива, за внедряването на модерна и сложна техника. - Вдигна очи. - Ако искаш да
знаеш, това доста ме успокоява.
- Разбира се, че ще те успокоява. Всеки лаик, който чете това, би т рябвало да е впечатлен от
технологичната инвестиция, направена от саудитците, за да се гарантира енергийното снабдяване на
планетата.
- Тогава какъв е проб лемът?
- Проб лемът, драги мой, е точ но тази технологич на инвес тиция.
- Какво и е на инвестицията?
Филипе въздъхна.
- Вече говорихме за това, че сауд итският петрол е един най-евт ините в света.
- Един долар за половин барел, нали?
- Или по-малко. Защо е толкова евтин?
- Ами... доколкот о си спом ням онова, което м и обясни пре ди малко, това е заради характерист иките на
производството. В Саудитска Араб ия е достатъчно да се пусне сонда и петролът бликва като фонтан.