Sedmiyat pechat

- Не - потвърди Филипе. - Не вярвам.

- Защо?

- Защото е елементарно. Защото не се връзва. Защото показва, че ОПЕК крие нещо.

- Но какво? Какво крият те?

- Същия въпрос си задавах и аз самият. И за да си отговоря, месеци наред летях до различ ни столици

на Близкия изток са мо за да установя, че отново съм изправен пред същата непреодолима стена.

Сблъсквах се със същата дълбока секретност и в Техеран, и в Багдад, и в Кувейт, и в Риад. Не можеш да

си представиш, все едно си говориш сам.

- Сигурно здраво си ги яд осал.

- Не, тъкмо обратното. Винаги бяха м ного любезни, даря ваха ме с какви ли не подаръци , приготвяха

разкошни вечери, отнасяха се към мен с изключителни почести, но нищо не разкриваха. От устата им

можех да чуя само официалната версия, че Близкият изток разполага с много петрол и ОПЕК ще навле зе

в пиковата фаза след много, много години.

- Точ но т ова ми каза и Карим.

- Такава е официалната версия - настоя Филипе. - Но по време на последното м и посещение в

Саудитска Арабия най-сетне ми излезе късметът. Беше ми омръзнало да се блъскам в тези стени от

мълчание и реших да опитам да посетя нефтеното поле в Гавар - най-голямото петролно находище в

света. Разбира се, ставаше въпрос за почти невъзможна мисия, но въпреки това реших да опитам. За да

стигна до Гавар, се наложи да се измъкна от обичайното посещение в Министерството на пет рола,

където не даваха никаква информация, и да почукам на вратата на един инженерен отдел на „Арамко―.

Уговорих си среща с шефа на отдела и на следващия ден отидох в седалището на „Арамко― - модерен

комплекс на границата с пустинята, в Дахран. Човекът ме посрещна много радушно и ми пояс ни, че не

може да ме заведе в Гавар, защото това надхвърля пълномощията му, че много би желал да ми помогне,

но бил обикновен инженер, и че трябвало да се обърна към някого по установения ред.

- Правителството ли?

- Министерството на петрола. Да, но аз познавах въпрос ния ред като петте си пръста. От месеци

тъпчех на място и доникъде не стигах. Веднага разбрах, че и този мой опит беше обречен на провал, и се

обезсърчих. - Спря за момент, за да се ориентира, и отново подхвана разговора: - Но се случи така, че

към края на срещата инженерът трябваше да се види с друг посетител и с деликатност, присъща само на

арабите, излезе, за да говори с новодошлия, настоявайки да го изчакам в кабинета му. - Повдигна вежди.

- Разбираш какво се случ и, нали?

- Останал си сам в кабинета.

- Точ но така. Докато усетя, човекът вече беше излязъл и аз бях сам в кабинета. За да убия от времето,

станах от дивана и заразглеждах книгите и папките по етажерките. - Спря насред тротоара, сякаш беше

стигнал невидим праг. - Забележи, не бях в някой от онези кабинети за връзки с обществеността, каквито

има в Министерството на петрола в Риад и където има само пропагандни брошури. Бях сам в кабинета

на шефа на един от инженерните отдели на „Арамко― в Дахран. Това беше работно място и документите

по лавиците не бяха рекламни брошури, възпяващи огромните нефтени находища на Саудитска Арабия,

а истинска техническа документация. - Филипе тръгна отново. - Прокарах поглед по гърбовете на

папките и забелязах една с надпис Проблеми при производствените операции, Саудитски находища.

Заглавието ми се стори любопитно, взех папката и започнах да я прелиствам. Онова, което от крих още

на първите страници, така ме смая, че инстинктивно откъснах всичките листи и ги скрих в чантата си.

Томаш го гледаше зяпнал. В погледа му се четеше изумление и възмущение.

- Откраднал си лист ите от папката?

- Знам, прилича на лудост. Но това си беше информационна м ина и не можах да се овладея. Върнах

празната папка на мястото и и седнах на дивана, изпълнен с угризения за сторе ното. Разкаян, аз се

проклинах за своята импулсивност и дори се канех да върна всичко където си беше, но междувременно

се появи инженерът и вече нямах възможност да го направя. Сбогувах се малко припряно и хукнах към

летището, без да се отбия в хотела.

- И излезе от страната с листите от секрет ната папка?

- Да - каза Филипе. — Отнесох всичко.

- Те разбраха ли какво е станало?

- Предполагам, че да. Когато се появих във Виена и изло жих факт ите пред Карим, той не изглеждаше

много изненадан от това, че знам неща, които не би трябвало да знам. Истината е, че точно два месе ца

след като бях откраднал листите от папката, в същия ден убиха Хауърд и Атанасов и претърсиха дома

ми и този на Джеймс.

- Смяташ, че смъртта им е свързана с кражбата на секрет ните документи?

- He съм сигурен - каза Филипе. - Но знакът с тройната шестица до т руповете доказва, че смъртта им е

свързана с нашите проучвания. А това отговаря на въпроса, който ми зададе още в началото. Защо

преследват точно нас, когато има толкова други учени, работещи по проблема с глобалното затопляне на