- Не, точ но обрат нот о! - възкликна той. - Когато ч ух, че Надя е загинала, а т и си жив, т ова още повече
затвърди в мен убеждението, че си затънал до гуша в лайната. Как иначе можех да си обясня факта, че са
те оставили жив? Оцеляването ти ми се струваше доказателство за вината ти.
Томаш се усмихна.
- Каква бъркот ия само.
- Затова те привлякохме тук, в Австралия. Но този път вни мателно се подготвихме. Свързахме се
първо с Интерпол, които ни казаха, че никога не са те наемали, и това потвърди най-лошите ни
подозрения. Ето защо застрахователните компании изградиха такава сложна схема за сигурност в
Сидни, като ангажираха всичките си хора и се свързаха с австралийската полиция. Дори наехме един
тип да те следи из града.
- Да не искаш да кажеш, че онзи т ип...
- Същият - усм ихна се Филипе. - Искахме да вид им как ще реагираш, кат о усет иш, че си следен. Доста
си поговорих с теб, очаквайки нещо да се случи. Но за наше съжаление, нищо не се получи в Сидни.
- И тогава те загложд иха съмнения.
- А не, съвсем не. Помислих, че убийците искат да стигнат и до Джеймс, поради което решихме да
влезем в играта и предприехме план В. Доведох те тук, в Юлара, и отидохме в онази къща в очакване на
събитията. Искахме да видим дали ще привлечеш гангстерите, за да хванем всички накуп.
- Не смяташ ли, че това е било малко рисковано? А ако ония т ипове бяха прист игнали там и ни бяха
убили веднага?
- Разбира се, че беше рисковано. Но това беше цената, коя то трябваше да плат им, за да се освободим
веднъж завинаги от преследвачите. Ако не рискувахме, с каква друга примамка можехме да заловим
убийците? Дилемата беше сега или никога.
- Прав си.
- Освен това, ставаше въпрос за конт ролиран риск. Полицията имаше микрофони навсякъде из къщата
и скрити агенти наоколо. Планът беше да ви привлечем вътре и да ви накараме да си признаете всичко, а
после да ви отведем при Олга, под предлог че там са направени тестовете за извличане на енергия от
водорода. - Отново махна някъде назад. - Ей там, на онази поляна, щяхме да ви заловим.
- А ако ония т ипове не бяха поискали да дойдат до Олга, ако бяха решили да ни убият в къщата?
Филипе сви рамене.
- Вече ти казах,
австралийската полиция подслушваше разговора и имаше свои хора наблизо. Ако нещо се беше
объркало, щеше да се намеси за секунди.
- Да, разбирам - отбеляза Томаш. - Ето защо беше толкова спокоен, когато се появи Орлов...
- Разбира се.
- А аз, глупакът , се възхищавах на куража т и.
Филипе се разсмя.
- Със здрав гръб зад нас всички сме куражлии.
- Така си е.
- Но когато се появи онзи дебелият...
- Орлов.
- ...с горилите си, бързо се досетих, че нямаш нищо об що с тях.
- Значи разбра все пак? - пошегува се Томаш. - Ти си гений.
- Нали?
- Гений си, но нещата можеха да свършат зле.
- Не може всичко да е на шест. Но нали всички сме живи, т ова е важно.
Томаш погледна към Игор, проснат по очи на метър разстояние.
- А останалите руснаци? Какво стана с тях?
- Двама са мъртви, ед ин е ранен, а четвъртият бе заловен невредим.
- А Орлов? С него какво се случ и?
- Дебелата свиня?
- Същият.
- Той е раненият. Прострелян е в ръката.
- Каза ли нещо?
- Още не - отвърна Филипе. - Но не бери грижа, австра лийците ще го накарат да пропее.
Дочуха гласове и обърнаха глави по посока на звука. Беше лекарят, придружаван от двама полицаи,
единият от които носеше манерка.
Тримата се приближиха и лекарят, мъж с изрусена брада и стетоскоп, висящ на врата му, погледна
въпросително Томаш.
- Вие ли сте паднали отгоре?
- Май съм аз.
Лекарят смени изражението си.
- Тук няма един, който да е с всичкия си - възкликна той. - Не е трябвало да докосвате ранения. -
Австралиецът клекна до Томаш и огледа тялото му с поглед на познавач. - Някъде да ви боли повече?
- Да. Левият крак.
Лекарят се вгледа внимателно в крака. След това се обърна към единия от полицаите, които
наблюдаваха Томаш с любопитство.
- Носилката?
- Носят я, докт оре.
Лекарят отново прехвърли вниманието си върху крака.
- Ще трябва да предприема нещо - каза той.
Разгледа внимателно положението на тялото на Томаш и пос ле с изключително внимание докосна
крака и го дръпна.
- Ооох! - изстена Томаш, виждайки звезд и посред бял ден.
Епилог
ПЪРВИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ГО ВИДЯ ДА ВЛ ИЗА В ДОМА, беше гос пожа та от реце пцията. Тя бе жена на сред на
възраст и доста приказлива, поради което често ставаше изповедник на близките на настанените в дома.
- Добро ут ро, професоре - поздрави тя дружелюб но. - Повече от месец не съм ви виждала насам.
- Два месеца - поправи я Томаш, под пирайки се на патериците си т ип „канадка―. - Бях в чужбина
дълго време.
Жената от рецепцията изгледа с любопитство патериците и гипсирания му крак.
- Какво се е случ ило с вас? Кола ли ви е блъснала?