която го очаква, апокалипсис в края на времето. Каквито и успехи да трупаме, колкото и побе ди да
постигнем, каквито и да са завоевания ни, накрая неот менно ни чака гибел. Ако имаме късмет и ако се
потрудим, животът дори би могъл да е хубав, низ от щастливи моменти, но накрая, каквото и да
направим, каквото и да опитваме, каквото и да казваме, винаги ни очаква поражение, последното и
окончателно поражение.
- Имате ли нещо прот ив аз да ви бъда семейство? - попита той, нарушавайки меланхолич ната тишина.
Дона Граса го изгледа с изненада, едновременно заинтригувана и развеселена.
- Вие ли, господине? Моето семейство?
- Да, защо не? - Сви рамене. - След като никой не идва да ви посещава, какво губите?
Тя сведе очи, внезапно блеснали от вълнение. Не беше очаквала, че някой може да прояви такава
щедрост към стара жена като нея, забравена от семейството си.
- Добре - прошепна тя едва.
Томаш протегна ръка към майка си и двамата останаха така, хванати за ръце, радвайки се на меката и
нежна топлина на другия, наслаждавайки се на сладките милувки на утринното слънце, на мелодичното
чуруликане на лястовичките, наситения дъх на трева и шумоленето на дърветата, леко полюшвани от
вятъра. Унесен от този пасторален концерт на природата, Томаш се радваше на зеленината с очите на
човек, който съзнава колко нетрайно е всичко, колко крехък е животът, че всичко на земята има своя
край. Цветята и растенията шушнеха и трептяха пред него, залюлени в ритъм, който изглеждаше вечен,
но всъщност бяха тъй ефимерни, както и бризът, който ги люлееше.
Заключение
БЪДЕЩЕТ О НА ЕНЕРГИЙНОТ О СНАБДЯВАНЕ ПРЕДСТ АВЛЯВА МОЖЕ б и на й-голямото и на й-сериозното
предизвикателство пред чове чеството през последното десетилетие. От избора на вида енергия, която ще
ни храни, зависи оцеляването на планетата като биологична система и опазването на икономиката, на
която се основава нашият начин на живот. Големият проблем е именно съгласуването на тези два
несъвместими досега аспекта.
Много специалисти гледат на водорода като на най-добрия вариант и техните основания са изложени
в този роман, но любопитното е, че не става въпрос за ново предизвикателство. Въз можностите на
водорода са открити още през 1896 година от британския учен Уилям Гроув и оттогава насам на този
източник на енергия се гледа като на голямата надежда на бъдещето. Друг британски учен, Джон
Холдейн, през 1929 година излага теорията си за цивилизация, основаваща се на водорода - концепция,
която придобива особена популярност след нефтените кризи от седемдесетте години.
Разбира се, все още не са разрешени някои важни проблеми, свързани с цената на водородните
акумулатори, както и въпросът за съхраняването на това гориво - препятствия, които биха могли да
бъдат преодолени единствено с мащабни инвестиции в проучванията. Най-значим принос в тази област
има американският инженер Джефри Балард, който разкри колко възможности крие водородът за
разрешаване на предизвикателствата, с които се сблъскваме днес. Осъществимостта на тези идеи бе ше
доказана практически от американската космическа програма. В мисиите „Аполо―, например, е
използван течен водород за захранването на космическите кораби с електрическа енергия.
Но водородът, въпреки огромния си потенциал, е само една от възможностите пред човечеството.
Съществуват и други алтернативи: като метанола - биогориво, добивано от органична материя, както и
етанола - друго биогориво, добивано от царе вица и захарна тръстика. Съществува и перспективата да се
използва енергията на силното ядрено взаимодействие чрез контролиран ядрен синтез, но засега това си
остава далечна възможност, тъй като не разполагаме с необходимата технология. За овладяването на
този мощен и неизчерпаем източник на енергия според някои ще са ни нужни още сто години.
Междувременно бихме могли да използваме природния газ като енергия на прехода. Макар че също
допринася за глобалното затопля не, природният газ освобождава по-малко въглерод, по-ефективен е от
нефта и притежава редица други предимства.
Всъщност все още не знаем накъде ще тръгнем. Но знаем, че трябва да се променим. Седмият печат
вече е счупен и е настъпил часът да се заемем с промените, които са на хоризонта.
Както се казва в уводната бележка, този роман се основава на достоверна информация. Ценни
източници на информация относно климатичните промени са: