Sedmiyat pechat

надвесена над него. Беше Филипе. Направи опит да се усмихне, когато разпозна приятеля си. После

установи присъствието на униформен мъж, който стоеше прав и надничаше иззад рамото на Филипе.

Полицай.

Успокоен и с донякъде прояснена глава, Томаш си пое дъх, опря лакти в земята и се изправи до

кръста. Раздираща болка проряза левия му крак и се разнесе мълниеносно по тялото му.

- Ох! - изстена той. Болката беше непоносима.

- Стой мирно! - скара му се Филипе и под пря гърба му. - Не се движи, Казанова.

- По дяволите! - промърмори той сърд ит о, ст иснал оч и и зъби от болка. - Боли ме. Под коляното.

- Не бива да мърдаш - настоя приятелят му. - Мисля, че кракът ти е счупен.

Жестоката болка го върна в реалността. Мъглата в главата му изведнъж се вдигна и всичко му се

проясни. Когато болката се уталожи, Томаш проточи врат, мъчейки се да разгледа левия си крак.

- Зле ли е?

- Кое? Кракът ли? - Филипе поглед на към него. - Ще се оправи, не се притеснявай. Всеки момент ще

пристигне докторът на полицията. - Поклати глава и се усмихна. - Не съм виждал по-голям късметлия от

теб.

- Така ли? Защо?

Филипе се разсмя.

- Защо ли? И питаш?

- Не виждам защо... ох... защо се смееш?

Приятелят му кимна към огромния зъбер до тях.

- Видя ли откъде си пад нал? Това са около десет метра. Паднал си от десет метра височина и си се

отървал само със счупен крак.

- Шегуваш се!

Филипе посочи с глава настрани. Томаш погледна натам и зърна проснато на земята тяло.

- Питай онзи приятел дали се шегувам.

- Кой е този?

- Руснакът , c когото си пад нал отгоре.

- Как е той?

- Как ти изглежда?

- Мъртъв ли е?

- По-мъртъв и от Тутанкамон. - Намръщи се. - И ти щеше да си покойник, ако не беше паднал върху

него. Туловището му е омекотило удара, за твой късмет.

- По дяволите - каза Томаш. - Виждаш ли какви обрат и ни сервира животът? Тръгна след мен, за да ме

убие, а накрая излиза, че ме е спасил.

- Да, готин т ип. Дал си е живота за теб. - Намигна му. - Надявам се, че ще отидеш поне на деветините.

- Разкарай се - каза Томаш и забеляза манерката на земята. - Ей, ум ирам от жажда.

Филипе развинти капачката и му даде да пие. Томаш пи не наситно, докато изпразни манерката, без да

е утолил жаждата си напълно. Беше се обезводнил.

- О, виж т и! - възкликна Филипе, когато видя празната манерка. - Ама ти наист ина си ожаднял,

Казанова. Искаш ли още?

Томаш кимна утвърдително.

- Да - прошепна, останал почти без дъх.

Филипе се обърна към полицая, който мълчаливо наблюда ваше сцената.

- Имате ли още вода?

- Мисля, че има в патрулните коли от другата страна - каза австралиецът. - Ще отида дотам.

Полицаят се обърна и тръгна. Томаш го проследи с поглед, докато се отдалечаваше.

- Как полицията е узнала за това?

- Дълга история.

- Знаеш, че обичам дългите истории.

Филипе смръщи вежди.

- Сега ли искаш да ти я разкажа?

- А защо не?

Приятелят му въздъхна.

- Полицията ни следеше още от самото начало — призна т ой. - В къщата на Джеймс има инсталирани

микрофони навсякъде и всичко беше под наблюдение.

Томаш погледна въпросително приятеля си. Недоумението бе изписано на лицето му.

- Що за история ми разправяш?

- Разказвам ти за онова, което се случ и.

- Но как полицията е разбрала?

- Аз ги предупредих.

- Предупредил си полицията? - Томаш поклати глава. - Не разбирам. Нали казваше, че когато са

поставени на карта такива могъщи интереси, човек не бива да се доверява дори и на полицията?

- Казах го. Така е.

- Тогава? Как така полицията се появи в цялата история?

- Обстоятелствата се промениха и се наложи да ги уведомим. Къщата се подслушваше, проследиха

пристигането на гангстерите и разговора, който последва.

- Но защо не ги задържаха веднага?

- Има си прич ини, Казанова. Трябваше да запишем разговора и да получ им повече данни. От друга

страна, надявахме се, че руснаците ще се изпуснат и ще издадат поръчителите си.

- Нещо, което те не сториха.

- Така е, но поне опитахме. Планът беше да ги оставим да говорят на воля, поне докато нямаше

непосредствена опасност за сигурността ни. После трябваше да ги доведем тук, при Ол га, където на

излизане от Уолпа Гордж щяха да бъдат заловени. - Махна неопределено. - Там има една поляна, която е

много удобна за целта. Проблемът е, че един от полицаите се под хлъзнал, докато изчаквали да преминем

през пролома, и руснаците усетиха капана. - Филипе се усмихна. - Едва отървахме кожата, а?

Томаш все още не проумяваше главното.

- Извинявай, но не разбирам кое те накара да извикаш по лицията, след като години наред бягаше от

нея?

Филипе се прокашля, преценявайки откъде да започне. Стиг на до заключението, че най-добре беше да

започне разказа си от самото начало.

- Виж какво, Казанова, нека да се върнем назад във времето - предложи той. - Когато разбрахме, че

Хауърд и Атанасов са били убити и до тях е бил открит знакът с тройната шестица, моя милост и